Решение № 6 от 13.09.2021, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ивайловград , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Мара Г. Йорданова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20215650200029 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят В. ВЛ. М. ЕГН ********** от гр. Ивайловград, чрез пълномощника си адв. В. Л. от АК - Хасково, обжалва наказателно постановление (НП) № 01-0276-000017 от 30.01.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, с което му е наложено административно наказание за това, че като водач на л.а. „А А“ с рег. № *** до сградата на ДСП – Ивайловград е паркирал автомобила си върху място отредено за хора с трайни увреждания, без да е имал това право.

Обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правни норми от ЗАНН и моли за неговата отмяна, ведно със законните последици от това. В жалбата си излага подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован не се явява, представлява се от адв. В. Л..

АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

1

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на основание чл. 62 от ЗАНН, не встъпват в процеса.

Факти от съдебното следствие.

С наказателно постановление № 20-0276-000017 от 30.01.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, издадено въз основа на АУАН серия АА, № 066338 от 13.01.2020 г. на В. ВЛ. М. ЕГН ********** от гр. Ивайловград,

- на основание чл.178 д от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. за това, че:

„На 13.01.2020 г., около 09.15 ч. в гр. Ивайловград, на ул. „Б.“ като водач на лек автомобил А А 4 с рег. № ***, държава Б. при обстоятелства: В ГРАД ИВАЙЛОВГРАД, НА УЛ. "Б." ДО СГРАДАТА НА ДСП – ИВАЙЛОВГРАД Е

ПАРКИРАН АВТОМОБИЛ „А“ С РЕГ.№ Х **** НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ

ВЪРХУ МЯСТО ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ. е извършил:

1) ЛИЦЕ, КОЕТО БЕЗ ДА ИМА ТОВА ПРАВО, ПАРКИРА НА МЯСТО

ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ПС, ОБСЛУЖВАЩО ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ

ИЛИ ЗА ПС ПРИСПОСОБЕНО И УПРАВЛЯВАНО ОТ ХОРА С ТРАЙНИ

УВРЕЖДАНИЯ с което виновно е нарушил чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП“ В Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 066338 от 13.01.2020 г. е отразено, че жалбоподателят против когото е съставен АУАН „на 13.01.2020 г. около 09:15 часа в град Ивайловград, на ул.

„Б.“ до сградата на ДСП – Ивайловград е паркирал лек автомобил „А“ с рег.

№ **** негова собственост, върху местото, определено за хора с трайни увреждания, с което виновно е нарушил чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП“ В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Д. К.

Д. – актосъставител, Н. ИЛ. К.– свидетел при съставянето на акта, както и М.А.Д. – свидетел – очевидец.

От показанията на свидетелите Д. и К. се установява, че на 13.01.2020 около 09.00 ч. на ул. „Б.“ на св. Д. – мл.полицейски инспектор към РУ – Ивайловград са му били посочени от гражданин автомобили, които са били спрели на място за инвалиди. Гражданинът пояснил, че той самият е инвалид, 2 но спрелите автомобили не били на инвалиди. Самото паркомясто бил определено съгласно изискванията и нормативите, като такова за хора с увреждания. На паркомястото имало два автомобила „А“ и „Опел Зафира“.

Автомобилът „А“ бил паркиран срещу посоката на движение, заемайки по – голяма част от инвалидното паркомясто, а останалата част от паркомястото била заето от автомобила „Опел Зафира“. При проверка на място се установило, че водачът на „А“ – то, жалбопадотелят М. не могъл да покаже карта за хора с увреждания, както и да докаже по някакъв начин, че има увреждане, което му позволява да спре на такова място. Водачът на „Опел“ – а също нямал карта за хора с увреждания, но представил ТЕЛК – ово решение, за увреждане над 80% и пояснил, че е предприел необходимите действия за издаване на карта, което в хода на заведена преписка било потвърдено и от Община Ивайловград. Св. Д. съставил акт на жалбоподателя М. в присъствието на св. К. – мл. полицейски инспектор, който бил отстъпил от нощна смяна и около 09.00 ч. се прибирал пеша у дома си, Свидетелят пояснява, че действително на паркомястото е имало два автомобила, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на около 2/3 на инвалидното паркомясто, а другият автомобил на около 1/3. Актът е бил съставен на място в присъствието на жалбоподателя.

От показанията на св. Д се установява, че същият е минавал с автомобила си покрай мястото на нарушението докато „полицаите правели акт“ на жалбоподателя. Потвърждава, че автомобилът на жалбоподателят бил навлязъл с предницата си в „синята зона“ /очевидно визирайки синята маркировка с която е маркирано инвалидното паркомясто/, като имало и друга кола в синята зона, но свидетелят не може да каже каква част от нея е била в паркомястото, тъй като само минавал оттам.

В законоустановения срок жалбоподателят е подал възражение срещу съставения АУАН, в което пояснява, че предната част на автомобила му влизала в инвалидното паркомясто около 20 см. В същото време на мястото имал паркиран автомобил на инвалид. Поради тази причина счита, че не може да е заел мястото и да е възпрепятствал паркирането на автомобила, тъй като паркомястото било за 1 бр. автомобил и друг водач не можело да има претенции.

Възражението е било разгледано и проверката е приключена със становище в насока, че възражението следва да бъде одобрено поради факта, 3 че е имало неправилно разположени автомобили спрени за престой/паркиране, което е довело до настъпване на маркировката на мястото, определено за спиране на инвалиди. Въпреки становището, АНО е издал процесното НП. Следва да се отбележи, че при извършване на проверката е било снето обяснение от собственика на другия автомобил – Р.П., който пояснява, че е инвалид с 82% намалена работоспособност и, че в процесния ден трябвало да отиде до Общината, но част от инвалидното паркомясто, било заето на 1/3 от друг автомобил и поради тази причина и той не могъл да спре точно на определеното място.

Пълномощникът на жалбоподателя – адв. Л. изразява становище, че обжалваното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено от н-к РУ – Ивайловград. От представените писмени и гласни доказателства се установявало, че автомобилът, който твърдейки, че не е могъл да паркира на място за инвалиди е бил паркирал правилно и не е пречел на движението. Собственикът на другия автомобил имал карта за инвалид, но автомобилът, който е бил паркиран бил собственост на дружество, поради което счита, че е нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН.

Тъй като от показанията на св. Д се установявало, че жалбоподателя не е бил заел чак такова голямо пространство, а само предницата е била навлязла в паркомястото, отредено за инвалиди, счита, че АНО е могъл да приложи чл.

28, а именно за маловажност на деянието, тъй като не били настъпили обществено опасни последици или вредни такива. Счита, че и по отношение и на другия автомобил, който е бил паркирал на мястото, АНО е следвало да приложи чл. 28 и да изложи мотиви в тази част, каквито липсвали в самото наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените разноски.

Правни съображения.

Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Независимо, че НП е с дата от 30.01.2020 г., то е връчено на жалбоподателя едва на 15.07.2021 г., като жалбата е подадена директно до РС – Ивайловград на 19.07.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика. Доколкото няма законова пречка жалбата да бъде подадено до съда, настоящият състав счита, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, явява се процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.

4

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – Д. К. Д. в качеството му на мл.полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция“ при РУ Ивайловград. АУАН съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е връчен лично на жалбоподателя М. на13.01.2020 г.- датата на констатиране на нарушението срещу подпис. Подаденото възражение срещу издадения АУАН е входирано в РУ – Ивайловград под № 276000-98/14.01.2020 г. Разгледано е и в резултата на извършената проверка е изготвено становище. Издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление № 20-0276-000017 от 30.01.2020 г. на Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, е издадено от компетентен орган,видно от приложеното Удостоверение и Заповед № 8121з515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление са налице задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.

При тези обстоятелства следва деянията да се преценят по същество.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустимите по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е установено нарушение, извършено от жалбоподателя.

Съгласно чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

Съгласно чл. 178д от ЗДвП , наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

В конкретният случай жалбоподателят е бил паркирал част от автомобила си именно върху такова място.

От свидетелските показания безспорно се установява, че част от автомобила на жалбоподателя е била паркирана именно върху такова място, независимо дали се определя от свидетелите като „малко навлязъл с предницата“, „по – голямата част от определеното паркомясто“, 1/3 или 2/3.

Целта на забраната по отношение на лицата, които нямат право да паркират на места определени за превозно средство, обслужващо хора с 5 трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания е да осигурят спокоен достъп на правоимащите лица до тези места и те да бъдат улеснени в придвижването си до определени институции. Всяко едно паркиране, пълно или частично върху такова паркомясто осуетява или съществено затруднява достъпа на правоимащото лице до паркомястото, най – малкото, че дори ако частично е заето, то правоимащото лице не би могло да паркира, би било затруднено в паркирането си и/или би нарушило правилата за паркиране. В конкретния случай паркомястото се намира до Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Ивайовград, както и е отразено и в АУАН и НП и която обслужва граждани с трайни увреждания.

Поради горното, съдът не приема и гледната точка на жалбоподателя, изтъкната във възражението му, че бил леко застъпил маркираното паркомясто /около 20 см./, но вече имало паркиран автомобил на инвалид и, че паркомястото е за 1 автомобил и друг водач не би могъл да има претенции.

Напротив, докато е паркиран на част от мястото, определено за хора с трайни увреждания, автомобилът би създавал затруднения на всички други правоимащи, желаещи да паркират там през цялото време докато са намира там.

Съдът не споделя и становището на пълномощника на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е описано нарушението с всички съставомерни елементи, дата и място на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

И в АУАН и в НП са посочени, дата, час и място, както и законовата рапоредба, което е нарушена.

Посоченото в АУАН, че жалбоподателят „в гр. Ивайловград, на ул. „Б.“, до сградата на ДСП – Ивайловград е паркирал лек автомобил „А“ с рег. № **** негова собственост, върху местото, определено за хора с трайни увреждания“, кореспондира изцяло с посочената законова разпоредба на чл.