Решение № 260440 от 11.03.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260440 11.03.2021 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 268 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от Ж.Т.М.

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Г. – Т., против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев, за осъждане на ответника да плати на ищцата: сумата 374,22 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №32, ет.2, по партидата на абонатен № 217264, като погасил от текущи плащания на потребени услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане; сумата 102 лева, с която дружеството без основание се е обогатило за сметка на обедняването на ищеца при доставка на ВиК услуги до посочения по – горе обект, чрез начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи приложимата тарифа „Население“ за времето от 26.08.2014 годна до 30.05.20105 година и от 16.11.2016 година до 26.08.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба – за това, че самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото е накърнено, а и здравето й е разклатено и всяко притеснение влошава здравословното й състояние. По отношение на този иск ищцата твърди, че се е намирала в продължителен период от време, въпреки своята коректност, в състояние на нередовен абонат за ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Предявена е и претенции за заплащане на лихва за забава върху сумата от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищцата Ж.Т.М. е потребител на ВиК услуги, доставяни от ответното дружество във водоснабден жилищен обект, находящ се на адрес: град Бургас, ул. „Екзарх

Йосиф“ №32, ет.2, за което е открита партида № 217264. Доставените услуги се отчитат по електронен път от едно измервателно устройство – водомер, монтиран в санитарния възел на жилището.

В периода от 2012 година до края на 2013 година в отношенията между страните по спора се наложило изравняване на данни по отчетени количества и извършени плащания, поради неизправност на измервателен уред, който бил подменен на 12.12.2012 година. До изравняване на данните се натрупали текущи задължения за потребени услуги към месец октомври

2014 година в размер на 1069 лева с лихви. В хода на образуваното производство по частно гражданско дело № 7931 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, образувано по реда на чл.410 от ГПК, ищцата платила задълженията на 17.02.2015 година и 13.03.2015 година и подала възражение против заповедта за изпълнение. Въпреки извършеното плащане от името на ответното дружество бил подаден иск по реда на чл. 422 от ГПК, който по – късно бил оттеглен и производството по образуваното гражданско дело № 1401 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година било прекратено с определение от 03.07.2015 година. С разпореждане от 31.07.2015 година била обезсилена Заповед № 4554 от 13.11.2014 година, постановена по частно гражданско дело № 7931 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, с която било разпоредено плащане на посоченото задължение от 1069 лева и съдебни разноски в размер на 374, 22 лева.

Въпреки извършените след това текущи плащания на задължения в размер на

516, 85 лева за периода от месец септември 2014 година до месец септември 2015 година, ищцата получила покана за доброволно изпълнение на тази сума и получила справка за счетоводни записи на дружеството. Било установено, че със суми, заплатени от ищцата за текущи задължения за посочения период били погасени от ответното дружество разходи по прекратеното съдебно производство, както следва: на 21.11.2014 година сума в размер на 161,35 лева, на 29.04.2015 година сума в размер на 18, 34 лева, на 11.05.2015 година сума в размер на 30,53 лева. От името на ответното дружество бил предявен иск за платени от ищцата текущи задължения, който бил оттеглен по – късно и производството по гражданско дело № 2648 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година било прекратено с определение от 10.09.2016 година. От името на ответното дружество не били възстановени неправомерно удържаните съдебни разноски. По тази начин след постъпване на съответните плащания от ищцата оставали дължими текущи задължения с лихви. До изясняване на проблема ищцата преустановила плащанията на текущи задължения. По иск на ответното дружество ищцата, като ответник в това производство, била осъдена да плати сумата 633,33 лева, представляваща неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 30.05.2015 година до 16.11.2016 година до абонатен № 217264, ведно със законната лихва до окончателното й плащане, както и сумата 1063, 81 лева съдебни разноски. Посоченото решение било постановено по гражданско дело № 1999 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, което било частично отменено с решение по въззивно гражданско дело № 1013 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година.

Тъй като със сумата 374, 22 лева ответното дружество погасило съдебни разноски, без за това да е постановен съдебен акт, ищцата излага правен довод, че с тази сума доставчикът се е обогатил неправомерно, за сметка на обедняването на ищцата.

Вторият иск, обективиран в исковата молба и уточнението, е за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 102 лева, с размера на която тя счита, че също е налице разместване на блага без основание. Посочва, че ответната дружество начислява суми за пречистване на вода в размер, надвишаващ приложимата тарифа за „Население“ с 0,17 лева/куб.м. без ДДС. Излага, че с посочения по – горе съдебен акт Бургаският окръжен съд е установил неправилното начисляване за периода от 30.05.2015 година до 16.11.2016 година и съобразил постановения съдебен акт с този резултат. Ищцата счита, че ответното дружество следва да възстанови всички получени суми, надвишаващи цени за население за времето от 26.08.2014 година до 30.05.2015 година и от 16.11.2016 година до 26.08.2019 година, приблизително около 500 куб.м., включително с разпределение, доставена, отведена и пречистена вода.

В исковата молба е обективиран и иск за осъждане на ответника да плати на ищцата неимуществени вреди в размер на 500 лева за това, че самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото е накърнено, а и здравето й е разклатено и всяко притеснение влошава състояние й. По отношение на този иск ищцата твърди, че се е намирала в продължителен период от време, въпреки своята коректност, в състояние на нередовен абонат за ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Ищцата е поискала до разпит да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на твърдяните неимуществени вреди.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт

Златева, дава писмен отговор на предявените искове. Не са оспорени фактите, описани в исковата молба за водени между страните съдебни производства.

По отношение на иска за сумата

374,22 лева посочва, че е недоказан, тъй като не се установява, че ищцата е изпълнила задължението за заплащане на сумите по заповедта за изпълнение. На следващо място посочва, че ищцата е дължала тези разноски, тъй като плащането на задълженията, за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК е извършено след постановяване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Позовава са не тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.214 година на ВКС,

ОСГТК, както и излага и други правни доводи за неоснователност на предявения иск.

По отношение на иска за осъждане на ответната дружество да плати сумата 102 лева на основание неоснователно обогатяване от името на ответното дружество е посочено, че искът е нередовен, тъй като не е посочен обема на доставките. В писмения отговор е оспорен факта, че считано от 26.08.2014 година услугата е фактурирана на по – висока цена. Уточнява, че представляваното ответно дружество не е надлежно сезирано по надлежния ред за промяната в собствеността на имота, до който е доставяна услугата, който е в исковия период и който факт е правнорелевантен съгласно чл.9а от наредба № 4 и чл.58 от Общите условия на дружеството. По тези съображения, обосновани подробно в писмения отговор, от името на ответното дружество е оспорено, че за него е възникнало задължение за прилагане на тарифа

„Население“ за услугата „пречистване“.

На следващо място в писмения отговор по отношение на този иск е посочено, че ищцата е посочила, че имота е използван за стопански цели от търговско дружество. На следващо място е уточнено, че липсва изложение на механизма, начина и времето, по който се твърди, че дружеството се е обогатило за нейна лична сметка. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в писмения отговор е посочено, че не се установява дали претенцията е с източник договор или с източник деликт. На следващо място оспорва претърпените неимуществени вреди по вид и размер, както и наличието на причинно – следствена връзка. Оспорва твърдението, че ищцата е била коректен платец в отношенията си с дружеството.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземания за периода от 26.08.2014 година до 30.05.2015 година и е посочено, че тъй като цента на иска е посочена общо следва претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

По изложените съображения от името на ответното дружество е поискано предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат Г. – Т. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител – адвокат Попова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за неоснователност на предявения иск.

По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за заплащане на суми, дължими на основание неоснователно обогатяване и иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна и се налагат следните правни изводи:

По отношение на иска за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 374,22 лева, с която счита, че без правно основание са погасени разноски по дело, настоящият състав приема следното:

Със Заповед № 4554 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2014 година, постановена по частно гражданско дело № 7 931 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, е разпоредено Ж.Т.М. да плати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез представляващ, сумата 1 069,22 лева, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 217264 за периода от 22.09.2012 година до 03.07.2014 година, законна лихва от подаване на заявлението, както и сумата 325 лева, представляваща деловодни разноски. С разпореждане от 31.07.2015 година посочената заповед е обезсилена. По повод посочената заповед и е образувано производството по гражданско дело № 1401 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година. Производството по делото е прекратено с определение от 03.07.2015 година поради постъпила молба от ищеца оттегляне на иска поради плащане на главницата и разноските по делото.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a58e30b-99ac-4c8b-8b20-3a59b78d2219