Решение № 226 от 12.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000036 по описа за 2022 година

С решение № 15/29.07.2021 г., постановено по т.д. № 160/20 г., Хасковски окръжен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. С.О.П.“ ООД ЕИК ********* и „ Н . Г. “ ЕАД ЕИК: ********* против „Т.-В.-Б.“ ООД ЕИК:

********* искове с правно основание чл. 44а, ал.2 от 303 вр. чл.134 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ за изплащане на сумата от 84 351,03 лева, произтичаща от Договор за доставка на стоки изделия от цветни н черни метали № ***/*** г, което вземане е заложено и вписано в ЦРОЗ, ведно с претендираната законна лихва като неоснователни, и ОСЪЖДА „М. С.О.П.“ ООД ЕИК ********* и „Н. Г.“ ЕАД ЕИК: ********* да заплатят на „Т.-В.-Б.“ ООД ЕИК: ********* деловодни разноски в размер на 7 661,91 лв.

С определение № 79/11.10.21 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „М. С.О.П.“ ООД и „Н. Г.“ ЕАД ЕИК: ********* , за изменение на решението в частта му разноските.

1

Въззивна жалба против горното решение и частна жалба против определението по чл. 248 от ГПК са подадени от „М. С.О.П.“ ООД ЕИК ********* и „Н. Г.“ ЕАД ЕИК: *********. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и постановяване при нарушение на съществени процесуални правила на обжалваното решение, като се иска същото да бъде отменено изцяло и вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове с произтичащите от това последици относно разноските. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на постановеното определение по чл. 248 от ГПК, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се уважи искането за намаляване на адвокатския хонорар, респ. се присъдят разноски в по-нисък размер. Съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на „М.

С.О.П.“ ООД. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „Т.-В.-Б.“ ООД ЕИК: ********* моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Подробни съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на страната адв. П. В.. Претендира разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството по т.д. № 160/20 г. на Хасковски окръжен съд е образувано след обезсилване на решение № 38/12.04.2018 г. по т.д.

№104/2016 г. , образувано по искова молба вх. №7323/22.07.2016 г. на „М.

С.О.П.“ ООД против „Т. В. Б.“ООД с решение № 86 от 18.03.2019г. по възз.т.д. №477//2018г: на Апелативен съд Пловдив и връщане на делото на ОС Хасково за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 44а, ал.2 от ЗОД вр. чл. 134 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ, за 2 заплащане на сумата 84 351,03лв. с ДДС – неизплатена цена по договор № ***/***г. за доставка на изделия от цветни и черни метали от „Н. г.“ ЕАД на ответника по фактури е №№№ ********** от 21.11.2013г. на стойност 56084,80лв. с ДДС, дебитно известие №********* от 29.11.201 Зг. за 323,16лв. и фактура № ********* от 29.11.2013г. за 27943,49лв. с ДДС, ведно със законна лихва, за което вземане е вписан особен залог в полза на ищеца „М. С.О.П.“ ООД.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Между „М. П.“ ЕООД /с правоприемник „Н. Г.“ ЕАД/ и „Т. В.

Б.“ ООД е сключен договор № ***/*** г. за доставка на стоки изделия от цветни и черни метали.

Въз основа на този договор са извършени доставки и издадени 8 бр. фактури от „М. П.“ ЕООД /+ едно дебитно известие/ на обща стойност 404 171.35 лв. Фактурите са осчетоводени и от двете дружества, като са отразени съответно в дневниците за продажби /покупки и справкидекларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. В счетоводството на „М. П.“ ЕООД фактурите са закрити на основание „протокол за прихващане“

Към момента на сключване на посочения договор между „М.

П.“ ЕООД и М К Б „Ю.“АД С. / с правоприемник „П. и. б.“ АД/ е налице сключена кредитна сделка от 24.06.13 г. за револвираща кредитна линия зо акредитиви, за обезпечаване на вземанията по който е сключен договор за учредяване на залог върху съвкупност от вземания от 24.06.2013 г. По силата на чл. 1.2.1 от този договор М. П.“ ЕООД като залогодател учредява в полза на банката особен залог върху динамична съвкупност от всяко и всички свои настоящи и бъдещи вземания по договори с крайни клиенти, за изпълнението на които банката ще финансира конкретните доставки на метали за производство на електрозаварени тръби, в т.ч. и следните индивидуално определени вземания, предмет на допълнително вписване, като заложното право се разпростира и върху: вземанията на залогодателя за лихвите и неустойките по заложените вземания, ако такива са договорени / 3 б.“б“/, съответните обезпечителни права, учредени/предоставени в полза на залогодателя във връзка със заложените вземания, ако такива са договорени /б. „в“/, съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя за паричните суми /салда/, налични или постъпващи, в резултат от събиране или погасяване по друг начин на част или всички заложени взамения по посочена банкова сметка /б. „г“/.

Договорът за особен залог от 24.06.2013 г. е вписан в ЦРОЗ към Министерство на правосъдието под № ***********.

Към първоначалното вписване е извършено допълнително такова от 14.11.2013 г., като и вписано вземането по договор за доставка № ***/*** г. , сключен между „М. П.“ ЕООД и „Т. В. Б.“ ООД – вписване № **************.

До „Т. В. Б.“ ООД е изпратено уведомление от „М. П.“ ЕООД за учредения залог, връчено на 14.11.2013 г.

Н а 02.09.2014 г. е подписан тристранен протокол, озаглавен „протокол за прихващане на вземания и задължения“, между „Н. Г.“ ЕАД, „М. П.“ ЕООД и „Т. В. Б.“ ООД, с който страните констатират, че:

„М. П.“ ЕООД дължи на „Т. В. Б.“ ООД сума в общ размер на 406 606.98 лв. по конкретно описани фактури;

„Т. В. Б.“ ООД дължи на „Н. Г.“ ЕАД обща сума в размер на 404 171.35 лв. по конкретно описани фактури, включително и ф. № *********/21.11.13 г. на стойност 56 084.80 лв., дебитно известие № ******************/29.11.13 г. на стойност 323.16 лв. с ДДС, издадено към ф. ************/21.11.13 и ф. № ***********/29.11.13 г. на стойност 27 943.49 лв. с ДДС. Описаните фактури изцяло съвпадат по данни с тези, описани от вещото лице в приетото заключение на ССчЕ като издадени въз основа на договор № ***/*** г. за доставка на стоки изделия от цветни и черни метали, сключен между „Т. В. Б.“ ООД и „М. П.“ ЕООД с правоприемник „Н. Г.“ ЕАД.

Страните са се споразумели „да бъде направено прихващане в 4 размер на 404 171.35 лв., при което:

„М. П.“ ЕООД остава със задължение в размер на 2 435.63 лв. към „Т. В. Б.“ ООД;

„Т. В. Б.“ ООД остава без задължение към „Н. Г.“ ЕАД от протокола

„М. П.“ ЕООД остава със задължение в размер на

404 171.35 лв. от настоящия протокол към „Н. Г.“ ЕАД.

Н а 17.12.2015 г. между „П**“ АД /правоприемник на МКБ „Ю.“АД/ като цедент и „М. С.О.П.“ ООД като цесионер е сключен договор за продажба на вземане /цесия/ с предмет: вземания в размер на 180 000 евро, произтичащи от договора за револвираща кредитна линия за банкови гаранции и акредитиви от 24.06.2О13г., сключен между МКБ Ю.“АД С. и „М.

П.“ ЕООД, ведно с всички учредени обезпечения, включително и по договора за учредяване на особен залог върху съвкупност от вземания от 24.06.2013 г.

Уведомление за извършената цесия и смяната на заложния кредитор са изпратени на 5.1.16 г. от П** АД и връчени съответно: на „М. П.“ ЕООД на 07.01.2016 г. на „Н. Г.“ ЕАД на 08.01.2016 г., видно от приложените уведомления – л. 164, 165 от т.д. № 104/2016 на ОС Хасково.

Промяната на заложния кредитор е вписана в ЦРОЗ на

22.01.2016 г.

На 18.02.2016 г. е вписано пристъпване към изпълнение от страна на новия заложен кредитор „М. С.О.П.“ООД по отношение на заложеното вземане на „Н. т.“ ЕАД от „Т. В. Б.“ ООД по силата на сключения между тях Договор № ***/*** г. за доставка на стоки изделия от цветни и черни метали“.

На 15.03.2016г. e връчено уведомление до „Т. В. Б. “ ООД от „М. С.О.П.;‘ООД да заплати дължимите на „Н. т. “' ЕАД задължения, произхождащи от Договор № ***/***г. в общ размер на 404 171.35 лв.

5

От страна на „Т. В. Б. “ ООД е направено оспорване на дължимостта на суми към „Н. Г.“ ЕАД по цитирания договор за доставка, респ. оспорена е активната легитимация на „М. С.О.П.“ ЕООД да предявява претенции като заложен кредитор, на първо място, поради липса на съобщаване на цесията на залогодателя „Н. Г.“ ЕАД и заложния длъжник „Т.

В. Б.“ ООД, както и поради погасяване на задължението на „Т. В. Б. “ ООД към „Н. Г.“ ЕАД по силата на подписаното тристранно споразумение от 2.9.14 г.

Именно върху последния въпрос – дали със сключеното споразумение от 2.9.14 г. е валидно погасено задължението на Т. В. Б. “ ООД спрямо „Н. Г.“ ЕАД в общ размер на 404 171.35 лв., включително за сумата 84 351,03 лв. – предмет на настоящето производство, респ. дали това споразумение е противопоставимо на заложния кредитор, е концентриран основният спор по настоящето въззивно дело.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че с тристранното споразумение от 2.9.14 г. не се извършва прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, а по същество представлява заместване в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. Тези доводи се споделят от настоящия въззивен състав. Съгласно чл.

103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Т.е. при фигурата на прихващане следва да са налице насрещни задължения между две лица.

Коментираният протокол от 2.9.14 г. не съдържа волеизявления за прихващане на насрещни задължения и няма характеристиките по чл. 103 от ЗЗД. За определяне на правната същност на постигнатата договореност следва да се изходи от обективираните волеизявления на страните, които водят до извод, че в случая се касае за правната фигура „заместване в дълг“, регламентирана в чл. 102, ал.1 от ЗЗД, според който трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора; заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. В случая е налице изрично съгласие на кредитора по смисъла на чл. 102, ал.1 от ЗЗД – 6 кредиторът по вземането е жалбоподателят „Н. Г.“ ЕАД, което дружество е страна по споразумението и е изразило съгласие за заместването в дълга на „Т. В. Б.“ ООД от страна на „М. П.“ ЕООД.

Съгласно протокола „М. П.“ ЕООД, което е дължало на „Т. В.

Б.“ ООД сума в общ размер на 406 606.98 лв. е поело задължението на „Т.

В. Б.“ ООД към „Н. Г.“ ЕАД в размер на 404 171.35 лв ., като е останало със задължение към „Т. В. Б.“ ООД от 2 435.63 лв., респ. „Т. В. Б.“ ООД е оставало без задължение към „Н. Г.“ ЕАД по фактурите, описани в протокола.

В случая няма насрещни задължения, които да са предмет на прихващане. Задълженията са:

- на „М. П.“ ЕООД към „Т. В. Б.“ ЕООД, като „Т. В. Б.“ ЕООД няма насрещни задължения към „М. П.“ ЕООД/;

- на „Т. В. Б.“ ЕООД към „Н. Г.“ ЕАД, като „Н. Г.“ АД няма насрещно задължение към „Т. В. Б.“ ЕООД.

При това положение доводите във въззивната жалба по отношение ликвидността на задълженията на „М. П.“ ЕООД към „Т. В. Б.“ ЕООД са изцяло ирелевантни към спора. Ликвидността на задълженията следва да се коментира, ако се преценява валидността на направено прихващане, но доколкото в случая въобще за прихващане по смисъла на чл.

103 от ЗЗД не може да се говори, този въпрос е неотносим и стои изцяло извън предмета на конкретния спор по делото.

В тази връзка, на първо място, следва да се отговори на въпроса дали в случая се касае за особен залог върху съвкупност по смисъла на чл. 20 от ЗОЗ или за особен залог върху вземание по чл. 17 от ЗОЗ.