Решение № 250 от 27.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 393/2021
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 27.07.2021
- В сила
- 20.08.2021
- Състав
- Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.23, т.5 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.115 · Търговски закон
- чл.141, ал.3 · Търговски закон
- чл.141, ал.8 · Търговски закон
- чл.142 · Търговски закон
- чл. 7, ал.4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20213100900393 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба рег. №20210615094152, подадена от адвокат М.П. в качеството му на пълномощник на „Десин” ЕООД (в процес на учредяване) гр. Бяла, обл.
Варна, срещу отказ на Агенция по вписванията рег. №20210606095721/08.06.2021г. за вписване на новоучредено дружество в търговския регистър.
Като изразява несъгласие с мотивите на длъжностното лице по регистрацията, че заявеното наименование на дружеството съвпада с това на вече регистриран търговец, което несъгласие обосновава аргументирано, жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен и неправилен и моли за неговата отмяна.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
Като има предвид удостоверената дата на изпращане на постановения отказ на заявителя - 08.06.2021г., съответно датата на постъпване на настоящата жалба – 15.06.2021г., съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбата е подадена от лицето – заявител по отказаното вписване, с оглед на което 1 производството по нея се приема за допустимо.
Със заявление образец А4, вх. №20210606095721 М.П.П. в качеството му на адвокат с изрично пълномощно, надлежно упълномощен от едноличния собственик и управител на новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност „Десин” ЕООД със седалище гр. Бяла, обл. Варна Д. КР. К., е поискал вписване на дружеството в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията (АВп). Със заявлението като писмени доказателства са представени учредителен протокол от 02.06.2021г., учредителен акт на ЕООД, съдържащ реквизитите на чл.115 от ТЗ; доказателство за внесен капитал в размер на 1 500 лева, представляващи 100% от обявения капитал по сметка на новоучреденото дружество; декларация по чл.141, ал.8 и чл.142 от ТЗ, както и нотариално заверено съгласие с образец от подписа на представляващия дружеството, съгласно по чл.141, ал.3 от ТЗ; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР.
За да откаже исканото вписване, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е констатирало, че в търговския регистър е регистриран друг търговец със сходно наименование – „Деси - Н”, ЕИК 204396307, което е пречка по смисъла на чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ.
Това разбиране следва да бъде подкрепено. Фирменото наименование е съществен правноиндивидуализиращ признак на търговеца. Фирмата е означението, с което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Наименованието следва да притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите лица – съконтрахенти.
Към индивидуализиращите белези на фирменото наименование на търговеца не следва да се включват правно-организационната му форма, препинателни знаци, тирета, интервали (разстояния), които при изписване и/или изговаряне на практика не могат за послужат за индивидуализиращ признак. Търговското наименование е заблуждаващо не само, когато напълно съответства на наименованието на друг търговец, но и когато е сходно с него.
Идентичността и сходството с регистрирана по-рано фирма е пречка за вписване на търговеца (арг. чл. 7, ал.4 от ТЗ).
В конкретния случай наименование то на новоучреденото дружество „Десин” е достатъчно близко до това на вече регистриран търговец „Деси - Н”. Принципно верните твърдения на жалбоподателя за фонетичните правила при изговаряне на наименованието на вписания търговец - разделно изговаряне на основната дума „Деси” и отделеното от нея с 2 тире еднобуквено съкращение „Н” (като „ен”, „нъ” или „не”) не могат да обосноват извод, че сходството в наименованията е несъществено и не може да доведе до заблуждение у трети лица относно правилната идентификация на съответния търговец. Липсва както правно, така и житейско основание да се презумира, че в резултат на грешка и/или незнание относно пунктуационните и/или фонетични езикови правила и норми съвпадение в наименованията на двете търговски дружества е изключена. Това в достатъчна степен аргументира извода, че в случая минималното различие в наименованията е чисто формално, дори несъществено, което поражда потенциална опасност за въвеждане в заблуждение на трети лица, участващи в гражданския и търговския оборот при идентификацията на търговеца, а това е недопустимо.
Въз основа на изложеното съдът приема, че обжалвания отказ е законосъобразен като краен резултат и следва да бъде потвърден.
С оглед изричното искане на насрещната страна и на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК в полза на Агенция по вписванията следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение, чийто размер съдът определя в минималния размер по чл.23, т.5 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Доколкото нито към преписката по заявлението, подадено пред Агенция по вписванията, нито в преписката към жалбата се съдържат доказателства за внасянето на дължимата за обжалването държавна такса по чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.16а, ал.2, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, на основание чл.77 ГПК следва да се постанови осъждане на жалбоподателя да заплати същата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ рег. №20210606095721/08.06.2021г. на длъжностното лице по регистрацията, постановен по заявление вх. №20210606095721за вписване на новоучреденото дружество „Десин” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бяла 9101, обл. Варна, ул. „Родопи”, №16, ап.15.
3
ОСЪЖДА „Десин” ЕООД (в процес на учредяване) със седалище и адрес на управление гр. Бяла 9101, обл. Варна, ул. „Родопи”, №16, ап.15, представлявано от Д. КР. К., ЕГН **********, да заплати на Агенция по вписванията сумата 80 (осемдесет) лева, разноски по делото, на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. КР. К., ЕГН **********, в качеството й на учредител – едноличен собственик и управител на „Десин” ЕООД (в процес на учредяване) със седалище и адрес на управление гр. Бяла 9101, обл. Варна, ул. „Родопи”, №16, ап.15, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата 27,50 лева (двадесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща дължима за обжалването държавна такса, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4