Решение № 94 от 24.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Казанлък, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510201550 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0284-002520 от 08.10.2025 г. на Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят Ю. И. Ш., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

Счита, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не подлежи на регистрация, АУАН бил нечетлив и иска проверка на НП на всички основания.

Претендира разноските по делото.

В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа в с.з. и в писмена защита на адв. К. У.. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 25.09.2025 г. около 14.25 часа в гр. М. на ул. „Г.М.“ до дом № ** жалбоподателят е управлявал в посока север-юг електрическо превозно средство „F.“ с № ****** без да е 1 правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 425358 от 25.09.2025 г., докладна записка, фактура № 0000001479 от 01.09.2022 г., лист с технически данни, писмо от РУ – К. с рег. № 284000 8869 от 10.03.2026 г., Протокол за оглед на местопроизшествие, фактура, технически данни, сертификат, автотехническа експертиза от ДП, Протокол за отговорно пазене и Постановление за прекратяване на ДП, 5 бр. фотоснимки, показанията на свидетелите Т. К. и Х. К. експертно заключение на автотехническата експертиза (АТЕ), които напълно кореспондират помежду си.

Видно от експертното заключение на АТЕ, назначена по делото и отговорите на вещото лице инж. П. Н. в с.з. категорията на управляваното от жалбоподателя МПС-во е електрическо превозно средство от категория L1e-B и представлява мотопед.

По случая първоначално е било образувано ДП № 284-ЗМ 1460/25 г. на РУМВРК. за управление на нерегистрирано МПС-во, прекратено с Постановление на РП-С.З., ТО-К. от 14.01.2026 г.

В хода на ДП също е било изготвено експертно заключение, прието в настоящото производство като писмено доказателство, което също установява, че категорията на ППС-во е била L1e-B и представлява електрически мотопед. Налице е кореспонденция между двете заключения.

Съгласно § 6, т. 14 от ДР на ЗДвП "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.

Съгласно § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

По тези дефиниции макар управляваното МПС-во от жалбоподателя да притежава някои от белезите на индивидуално електрическо превозно средство като референтна точка на седене 54 см, то по всички останали белези представлява електрическо превозно средство – мотопед. Характерно също за индивидуалното електрическо превозно средство, че то притежава само ел. двигател за задвижване без педали.

В АТЕ на вещото лице инж. Н. е направено сравнение между ел. мотопед, ел. велосипед и индивидуално електрическо превозно средство, като със заключението и отговорите на вещото лице в с.з. е направено категорично заключение, че се касае за 2 електрически мотопед с две места, възможности за скорост по-голяма от 25 км/ч и, че основното задвижване е с електрически двигател, а педалите имат само спомагателна линия.

В съдебното производство е представен технически лист, в който превозното средство е било посочено като велосипед. Съдът на базата на АТЕ и фотоснимките, направени по ДП при оглед и приети в съдебното производство като доказателства по реда на чл. 284 от НПК категорично отхвърля, посоченото в техническия лист, че превозното средство е велосипед. Визуално превозното средство не изглежда като велосипед, същото е дори с премахнати педали, а АТЕ категорично посочва, че при велосипедът основната задвижваща сила е въртенето на педалите, а добавеният ел. двигател има само спомагателна функция.

Съгласно §6, т. 19 от ДР на В ЗДвП велосипедът е пътно превозно средство наймалко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички, но съдът отбелязва, че по отношение на велосипеда и индивидуалното електрическо превозно средство не се изисква правоспособност, като за тях неслучайно е уредена особена регулация в Раздел XVIII на ЗДвП (чл. 79 и сл. от ЗДвП).

В тази връзка съдът отхвърля всички възражения в писмената защита за неяснота на експертизата, за дадени бланкетни отговори в с.з. Напротив заключението и отговорите съдържат максимална конкретика относно управляваното ел. превозно средство. Обструкциите около VIN, установен от вещото лице, като същият в писмената защита се представя като производствен номер, трудно биха убедили съда, че се касае за велосипед или за индивидуално електрическо превозно средство.

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП, е правилен. Съгласно тази разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за управляваното от жалбоподателя превозно средство категория L1e, подкатегория „B“, се изисква правоспособност от категория АМ.

Съдът счита, че жалбоподателят напълно е съзнавал, че управлява мотопед от гледна точка на външните белези на превозното средство, то нито прилича на велосипед (премахнал му е педалите дори), нито е индивидуално електрическо превозно средство, тротинетка. Освен това както от показанията на свидетелите, така и от АТЕ се установява, че мотопедът е бил с три скорости, две седалки и развива скорост по-висока от 25 км/ч, което безспорно жалбоподателят е имал възможност да възприеме.

Следователно правилно АНО е приел, че деянието е било виновно извършено.

3

За извършеното нарушение АНО правилно е наложил наказание глоба в размер на 300 лв. (153,39 €) по съответната санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Размерът на наказанието е абсолютно определено по размер в ЗДвП Не се споделя възражението на защитника, че АУАН бил с неясно посочено обвинение.

Основният предмет на доказване е неправоспособността на жалбоподателя да управлява електрическо превозно средство. Действително АНО не е посочил категорията на превозното средство, но това не е съществено нарушение при условие, че е посочил, че жалбоподателят управлява електрическо превозно средство, т.е. нито велосипед, нито индивидуално електрическо превозно средство, за което не се изисква категория.

Обстоятелството, че на жалбоподателят е бил връчен нечетлив АУАН има само технически характер. Същият е следвало да изиска от АНО предоставянето на четливо копие.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и при съставянето на АУАН, нерелевирани от жалбоподателя.

Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Основателното е искането на гл. юрисконсулт А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съобразно чл. 27е, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за изготвяне на становище и участие в едно с.з. следва да се присъди такова в размер близо до минималния от 70 €.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0284-002520 от 08.10.2025 г. на Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателя Ю. И. Ш.

ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (153,39 €).

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК 1290009952 - BG30UNCR76303100115626 сумата от 70 €.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4