Определение № 1939 от 23.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1939 гр. Варна, 23.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20223100501030 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба на „Оазис“ ЕООД - Варна против определение № 3659 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10187 по описа за 2021 г. на десети състав на Районен съд - Варна, в частта, с което е оставена без уважение молба с вх.

№ 15327 от 08.03.2022 г., подадена от „Оазис“ ЕООД с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 480 от 28.02.2022 г. в частта, с която се иска разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени изцяло в тежест на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, поради неоснователност.

В частната жалба се излага, че в случая е приложима разпоредбата на член 78, алинея 2 от ГПК, тъй като жалбоподателят с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, поради което постановеният акт се явява незаконосъобразен. Желанието на частния жалбоподател е да бъде отменено атакуваното определение.

Срещу частната жалба е подаден отговор от ТП на НОИ – Варна, в който се излага, че същата е неоснователна и се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 480 от 28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 10187 по описа за 2021 г. на десети състав на Районен съд - Варна, е признато за установено в отношенията между Д. Д.

СТ., „Оазис“ ЕООД и Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, че за периода от 26.11.1979 г. до 09.07.1985 Д. Д. СТ. е полагала труд на пълен работен ден при работодател „Обществено хранене“ – Варна с правоприемник „Оазис“ ЕООД на основание член 1, алинея 1, точка 3 от ЗУТОССР; както и са осъдени ТП на НОИ – Варна и „Оазис“ ЕООД да заплатят в полза на Д. Д. СТ. сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като с посоченото по-горе определение е изменено решението в частта за разноски като всеки един от ответниците е 1 осъден да заплати на ищцата сумата от по 200 лева.

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тоест, отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява като санкция, като законодателят е обективирал този принцип в разпоредбите на член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК. страната, срещу която съдът е постановил решението, носи отговорността за разноски даже и да е положила на-голяма грижа да издири действителното правно положение преди да предизвика делото. Отговорността за разноски е обективна и невиновна и не е такава за вреди, защото обхваща само направените в хода на делото разноски.

Предпоставките по член 78, алинея 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: да не е дал повод за завеждане на иска /тоест да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и да признае иска. В случая липсват данни ответникът „Оазис“ ЕООД да е оспорвал извънсъдебно правата на ищцата, но не е налице признание на иска. Преценката за предпоставките на член 78, алинея 2 от ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника.

В конкретния случай ищцата е предявила иск, който е уважен изцяло. На основание член 78, алинея 3 от ГПК и с оглед направеното искане от страна на ищцата, представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски, ответниците следва й да заплатят на сторените от нея разноски изцяло.

Поради така направеният извод от въззивния съд атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3659 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10187 по описа за 2021 г. на десети състав на Районен съд - Варна, в частта, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 15327 от 08.03.2022 г., подадена от „Оазис“ ЕООД с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 480 от 28.02.2022 г. в частта, с която се иска разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени изцяло в тежест на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3