Решение № 622 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20222100100277 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. С. К., ЕГН **********, адрес в *****, подадена чрез пълномощник – адв.К. К., адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ №104, партер, уточнена с молба, вх.№3085/09.03.2022 г., против К. К. П., ЕГН **********, адрес в ****** и Ц.А.Т., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „СуитънЦветан Тодоров“, ЕИК 102127766, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“, бл.117, вх.5, ет.6, с която се иска ответниците да бъда т осъдени като солидарно отговорни, при условията на ексцес, да й заплатят:

- сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие на скъсяване на крака от 2 на 4 см., развитие на аспетична некроза до напреднал стадий, силно затруднено придвижване за последните четири години и претърпяна оперативна интервенция за смяна на тазобедрена става, ведно със законната лихва за три години отпреди датата на предявяване на иска, - сумата от 6 251,82 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи за лекарства, консумативи и транспорт по оперативното и последващо лечение, направени до 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, - сумата от 580,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разликата между МРЗ, получавана от ищцата до датата на инвалидизирането й и получаваната след това инвалидна пенсия за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2017 г., ведно със законната лихва за три години отпреди датата на предявяване на иска в размер на 150,00 лева, до окончателното изплащане на сумата,

1

- сумата от 3 958,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разликата между МРЗ, получавана от ищцата до датата на инвалидизирането й и получаваната след това инвалидна пенсия за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва за три години от преди датата на предявяване на иска в размер на 1200 лева, до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 4029,72 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разликата между МРЗ, получавана от ищцата до датата на инвалидизирането й и получаваната след това инвалидна пенсия за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва за периода 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 800,00 лева, - сумата от 4242,85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разликата между МРЗ, получавана от ищцата до датата на инвалидизирането й и получаваната след това инвалидна пенсия за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва за периода 01.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 400,00 лева, - сумата от 4020,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разликата между МРЗ, получавана от ищцата до датата на инвалидизирането й и получаваната след това инвалидна пенсия за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва за периода 01.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 50,00 лева.

Твърди се в исковата си молба, че на 13.07.2001 г., ищцата пострадала при ПТП. Със споразумение по НОХД №719/2002 г. по описа на РС-Бургас, одобрено на 27.11.2002 г., е установено че вина за ПТП има ответникът К. К.

П., който управлявал таксиметров автомобил на ЕТ „Суитън-Цветан Тодоров“, собственост на ответника Ц.А.Т.. Ищцата твърди, че от ПТП са й били причинени по непредпазливост две средни телесни повреди – счупване на шийката на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на крайника и счупване на лява пубисна кост, довело до трайно затруднение на движението на крайника. Ищцата твърди, че вследствие на счупването на бедрената кост е развила начална некроза на главата на дясна бедрена кост, което е довело до инвалидизирането й с начална дата на инвалидността 11.05.2002 г. Твърди се и това, че с Решение №277/23.01.2004 г., постановено по гр.д.№37/2003 г. по описа на БОС, ответниците, при участието на ЗД „Евроинс“ АД – София, като трето лице-помагач, са били осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихви и разноски, а правният си интерес от предявяване на настоящите искове обосновава с твърдението, че инвалидността на ищцата многократно е била удължавана, като продължава и до днес, когато скъсяването на крайника е достигнало 4 см, което от своя страна й причинява болки и страдания и силно ограничава самостоятелното й придвижване. В тази връзка твърди, че състоянието й наложило извършване на смяна на тазобедрената става, във връзка с което е направила разходи за лечение и транспорт в общ размер на 6251,82 лева, претърпяла е имуществени вреди в размер на 580,00 лева за 2017 г., в размер на 3958,20 лева за 2018 г., в размер на 4029,72 лева за 2019 г., в размер на 4362,60 лева за 2

2020 г. и в размер на 4020,00 лева за 2021 г. вследствие на разликата между получаваната пенсия за инвалидност и МРЗ, която е получавала преди датата на инцидента.

В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответниците адвокатски хонорари. Представя писмена защита.

Предявените искове са с правно основание чл.45, вр.чл.51, ал.3, чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на ответника К. К. П. и по чл.49, вр.чл.51, ал.3, чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на ответника ЕТ „Суитън – Цветан Тодоров“.

В срока за отговор, ответникът Ц.А.Т., в качеството си на ЕТ „Суитън – Цветан Тодоров“ е депозирал писмен отговор на предявената искова молба , в който изразява становище за недопустимост на иска поради постигната на 19.06.2014 г. спогодба между страните, с която изцяло са уредени имуществените отношения. Без да оспорва фактическите твърдения на ищцата за настъпилото ПТП, причинените й увреждания и извършената на 24.01.2022 г. оперативна интервенция, ответникът оспорва настъпването на ексцес и твърди, че състоянието на ищцата е било взето предвид при предходното съдебно произнасяне досежно претендираното обезщетение.

Наред с това счита, че ищцата е допринесла с поведението си за влошаване на здравословното си състояние, тъй като не е пристъпила към еднопротезиране непосредствено след счупването. Твърди още, че лимитът за неимуществени вреди по застрахователния договор не е изчерпан, поради което и прави искане по чл.219 от ГПК за привличане на ЗД „Евроинс“ АД като трето лице – негов помагач. Ангажира доказателства, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в двоен размер. Представя писмена защита.

От право на отговор в предоставения му срок се е възползвал и ответника К. К. П., който също счита исковете за недопустими предвид постигнатата на 19.06.2014 г. спогодба между страните. Оспорва представения от ищцата трудов договор от 01.05.2001 г., сключен между ищцата и „КСК“ ЕООД като твърди, че същият е съставен за нуждите на производството, тъй като едноличен собственик на капитала на работодателя е брат на ищцата и към датата на сключването му същата е била в състояние на временна неработоспособност – отпуск по болест. По същество намира исковете за неоснователни с твърдението, че бъдещите вреди на ищцата са били взети предвид при предходното присъждане на обезщетение и към 13.07.2001 г. ищцата не е работила по валидно трудово правоотношение. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за основателни предявените от ищцата претенции, въвежда възражение за погасяването им по давност. Ангажира доказателства и прави искане по чл.219 от ГПК за привличане на ЗД „Евроинс“ АД като трето лице-негов помагач. Ангажира доказателства, претендира разноски. Представя писмена защита. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в двоен размер.

3

С определение №2138/16.09.2022 г., ЗД „Евроинс“ АД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответниците, като същото оспорва исковете като неоснователни. Ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е предмет на спор настъпилото на 13.07.2001 г. ПТП в гр.Бургас, причина за което е поведението на водача на таксиметров автомобил – ответникът К., който с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 27.11.2002 г., постановено по НОХД №719/2002 г. по описа на РС-Бургас, е признат за виновен в това, че на 13.07.2001 г., в гр.Бургас, при управление на МПС – таксиметров автомобил, марка „Опел Кадет“ с рег.

№А6547АН, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1, чл.6, чл.31, ал.7, т.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищцата Т. С. К. от гр.Бургас средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясна бедрена кост, което е довело до трайно затруднение движението на крайника и счупване на лява пубисна кост, довело до трайно затруднение движението на крайника.

Безспорно в отношенията между страните са и получените при това ПТП увреждания от ищцата, поради които същата претърпяла вреди.

С Решение №277/23.01.2004 г., постановено по гр.д.№37/2003 г. по описа на БОС, ответниците К. К. П. и Ц.А.Т., последният в качеството му на ЕТ „Суитън-Цветан Тодоров“, солидарно и при участието на Застрахователно дружество „Евро инс“ АД-София, като трето лице – помагач, са осъдени да заплаття на Т. С. К. сумата от 15 000 лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди и сумата от 1829,41 лева като обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.07.2001 г. върху двете суми до окончателното им плащане. Решението е влязло в законна сила на 30.05.2006 г., като със същото е прието, че по време на получаване на травмите, както и в следоперативния период ищцата е претърпяла болки и страдания, свързани с манипулациите и рехабилитацията, фрактурите са довели до трайно затруднение на движението и до необходимост придвижването да се осъществява с помощта на две патерици, а впоследствие с бастун, за срок, приблизително от една година. В рамките на това производство е установено и получено усложнение – развитие на асептична некроза на главата на бедрената кост, довело до допълнителни болки и затруднение на движението и причинило куцаща походка.

Установено е скъсяване на долния десен крайник с 2 см., хипотрофия на бедрената мускулатура. Видно от мотивите на постановения съдебен акт възможно било пълно излекуване след поставяне на изкуствена тазобедрена става. В същия смисъл са и мотивите на контролните инстанции, обективирани в Решение №36/28.06.2004 г., постановено по в.гр.д.№26/2004 г. по описа на АС-Бургас и в Решение №366/30.05.2006 г., постановено по гр.д.№2964/2004 г. по описа на ВКС, приети като доказателства по делото.

4

С Решение №1059/27.04.2020 г., постановено по гр.д.№8540/2018 г. по описа на РС-Бургас е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на ищцата Т. С. К. съществува парично вземане срещу ЗД „Евроинс“ АД, в размер на 558,20 лева, представляващо застрахователно обезщетение в размер на разликата между получената инвалидна пенсия, вместо трудово възнаграждение за периода м.януари-м.декември 2013 г. и мораторна лихва в размер на 93,21 лева за периода 05.03.2016 г. – 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 558,20 лева, считано от датата на заявлението-27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е била има Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2018 г., постановена по ч.гр.д.№82578/2017 г. по описа на РС-София. В хода на това производство е установено и това, че между същите страни са били водени и други дела, касаещи обезщетения за претърпените от ПТП имуществени вреди за различни периоди от време, като общият им размер възлиза на сумата от 19 441,80 лева.