Решение № 1422 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000502471 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.07.2023г по гр.д. № 14656/2021г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Н. М. сумата от 10 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от бездействието по ДП № 496/2017г по описа на РУ на МВР Велинград, пр.пр. № 865/2018г по описа на ОППазарджик , изразяващо се в неефективно разследване довело до неразкриване на лицето, отговорно за смъртта на Е. М., ведно със законната лихва върху главницата.

СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 30 000лв . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Въззивникът- ищец А. М., представляван от адв. Х., обжалва решението в отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди като поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че СГС правилно е установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закончл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени 1 вреди. Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да уважи предявеният иск изцяло.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в осъдителната част, с твърдения за недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че решението на СГС е в противоречие с практиката на съдилищата по сходни казуси, че съдът едностранчиво е обсъдил доказателствата и неправилно е приложил материалния закон. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички възражения на ответника, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен.

Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна, с който оспорват жалбата.

В о.с.з. страните се представлява.

Въззивникът А. М. се представлява от адв. Р., която поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на прокуратурата. Моли, след като се съобразят доказаните претърпени от ищеца неимуществени вреди, съдът да определи справедливо обезщетение като увеличи размера на обезщетението, определен от първата инстанция до пълния размер на предявения иск. Поддържа, че по делото се установява противоправно бездействие на ответника, поради което ищецът никога няма да разбере причината за смъртта на майка си. Поддържа, че аутопсията е била необходима за установяване на причината за смъртта на майката на ищеца и прокуратурата е била сезирана с такова искане. Поддържа, че проведеното разследване от прокуратурата във връзка с ПТП, при което е пострадала майката на ищеца , е било неефективно, че у водача на МПС се е създало усещане за безнаказаност, а ищецът е бил възпрепятстван от възможността да получи застрахователно ебезщетение за смъртта на майка си при ПТП. С обжалваното решение съдът е затвърдил усещането за несправедливост у ищеца. Претендира разноските по делото , за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ се представлява от юрк. П. , която оспорва жалбата на ищеца и поддържа своята жалба. Поддържа, че прокуратурата няма право да иска аутопсия при смърт на лице в домашни условия, че присъденото обезщетение е неоснователно и в завишен размер. Оспорва правото на пълномощника на ищеца да получи възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е тълкуването на закона направено от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК –т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, за което съдът следи служебно / погрешна правна квалификация/ и следва да бъде отменено.

Софийски градски съд е сезиран с искова молба от А. М. против Прокуратурата на РБ, в която се твърди, че майката на ищеца е пострадала при ПТП на 19.08.2017г.

Ищецът твърди, че майка му е била изписана от болнично лечение и е починала е починала на 29.09.2017г, у дома си. Твърди, че е било образувано ДП № 496/2017г по описа на РУ на МВР- Велинград , по което на водачът на МПС, участвал в посоченото ПТП Ц. Н. е било повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост, а е бил осъден за причиняване на средна телесна повреда на Е. М.. Ищецът твърди, че водачът на МПС не е бил осъден по повдигнатото обвинение за причинена смърт по непредпазливост, поради неефективно разследване. Поддържа, че разследването е проведено небрежно и повъхностно и не е установена причината за смъртта на Е. М..

Поддържа, че не е установена причината за смъртта на жената поради това, че прокуратурата не е поискала извършване на СМЕ на труп. Твърди, че разследващите органи не са предприели действия за осигуряване на доказателства, които да изяснят причината за смъртта на майка му. Този пропуск е препятствал установяване на обективната истина по делото. Твърди, че органите на досъдебното производство за пренебрегнали известието, че М. е починала, отправено на 02.10.2017г. Твърди, че в нарушение на чл.144, ал.2, т.1 от НПК прокурорът е длъжен да назначи експертиза за установяване причините за настъпване на смъртта. Твърди, че правомощията на прокурора по разследването не могат да бъдат осъществени от ищеца. Твърди, че това, че не е поискана СМЕ на труп е недостатък на разследването, довел до невъзможност да се установи причинната връзка между ПТП и смъртта на жената. Твърди, че в о.с.з.съдебните медици са посочили, че само аутопсия може да установи причините за смъртта на жената. Според ищеца с голяма степен на вероятност се налага извод за наличие на такава причинна връзка. Поддържа, че прокурори не са изпълнили задърлжението си за предприемане на всички разумни мерки за закрила на живота и провеждане на ефективно раследване за разкриване причината за смъртта на Е. М. и наказване на виновния. В резултат на това, ищецът е загубил своята майка, доверието си в държавата , както и правото да получи обезщетение за смъртта на майка си от 3 застраховател на виновния водач.

В отговора на ИМ ответникът Прокуратура на РБ развива съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възразява, че след като виновният водач за ПТП е установен и осъден няма как да има неефективно разследване. Възразява, че не е компетентен да отговаря за вреди от смърт при ПТП, че не се доказва състава на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ. Оспорва, че правомощието да се иска аутопсия е на близките на починалото лице по ЗЗ. Оспорва по размер заявената искова претенция.

По делото се установява, че А. М. е син на Е. М., починала на ********г.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото , че на 19.08.2017г Е.

М. е пострадала при ПТП.

От приложените към делото ДП № 496/2017г и НОХД № 643/2019г по описа на ОС- Пазарджик се установява, че производството е образувано за разследване на ПТП, при което е пострадала Е. М.. Производството е започнало на 19.08.2017 , когато е разпитан водачът на МПС, причинил ПТП, при което е пострадала М.. Установява се, че на 02.10.2017г наследниците на М. уведомяват разследващия полицай, че М. е починала. С молба от 01.12.2017г А. М. уведомява разследващата прокуратура, че Е.

М. е починала на ********г, представя доказателства за смърт и иска назначаване на СМЕ за установяване причината за смърттай. Представено е съобщение за смърт на Е.

М., от което се установява, че жената е починала у дома си, че причината за смъртта не е установена с аутопсия, че предшестващо смъртта е имала травма на черепа, фрактура на подбедрица, травматичен шок, а причината за смъртта е състояние след травматичен шок. Посочено е , че смъртта е настъпила от заболяване, установена е от личния лекар.

По наказателното производство са представени епикризи от МБАЛ Пазарджик на името на Е. М., от които се установява, че в периода от 20.08.2017г до 05.09.2017г М. е получавала болнично лечение. За разчитане на епикризите и установяване на механизма на настъпване на ПТП в хода на досъдебното производство е назначена МЕ, изготвена от в.л. д-р П. и КМАТЕ, в която участва д-р П., като и в двете заключения вещото лице мотивира извод, че е налична причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на Е. М.. Вещото лице сочи още, че пострадалата е претърпяла контузия на главата, с разстройство на здравето опасно за живота, травматичен шок и изпадане в безсъзнатолно състояние, счупване на дясна подбедрица. В рамките на досъдебното производство са изслушани свидетели, няколко заключения на вещи лица във връзка с механизма на настъпване на ПТП, които са дали основание на разследващите органи да направят извод за причинна връзка между ПТП и смъртта на М. и съответно така на предявят разследването на обвиняемия водач на МПС.

На водача на МПС, причинил ПТП при което е пострадала М. е повдигнато 4 обвинение за причинена смърт по непредпазливост, обвинителият акт е внесен в съда на 03.10.2019г и е образувано НОХД № 643/2019г по описа на ОС-Пазарджик. По това дело с молба от 14.11.2019г като частен обвинител се конституира насотящият ищец А.

М..

В о.с.з. на 24.02.2019г е изслушано в.л. д-р П., който потвърждава заключението си за наличие на причинна връзка между ПТП от 19.08.2017г и настъпилата смърт на М.. Вещото лице заявява още,че част от медицинските документи във връзка със здравословното състияние на М. са постъпили след изготвяну на неговата МЕ и не се е запознал с тях.

Поради представяне на нови доказателства и за установяване на механизма на ПТП и причините за смъртта на М., с оглед изявлението на вещото лице, че не е запознат с всички документи по досъдебното производство съдът назначава нова КСМАТЕ, която изготвя заключение, изслушано в о.с.з. на 09.09.2020г и според което Е. М. е претърпяла контузия на главата, с разстройство на здравето опасно за живота, травматичен шок и изпадане в безсъзнателно състояние, счупване на лява подбедрица , като няма категорични доказателства за причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на Е. М.. Вещите лица сочат, че М. може да е починала и от друго, например заболяване, че не е извършена аутопсия и причината за смъртта не е установена с категоричност. По делото са изслушани свидетели за установяване на здравословното сътояние на М., включително и личния лекар на жената, изслушани са свидетели и за състоянието на М. след ПТП, по време на лечението й у дома.

С присъда от 21.10.2020г по НОХД № 643/2019г по описа на ОС-Пазарджик, потвърдена с решение по ВНОХД № 620/2020г по описа на Пловдивски апелативен съд водачът на МПС Ц. Н. е признат за виновен за това, че на 19.08.2017г е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на пешеходката Е. М. комплексна средна телесна повреда, като го признава за невиновен и го оправдава по обвинениетоза пристъпление по чл.343,ал.1,б”в” вр. чл.342,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2, чл.25,ал.1 и чл.119,ал.4 от НК- за причинена смърт по непредпазливост.