Решение № 5730 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5730 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110152295 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

11.04.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 52295/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. Д. Х. и М. Д. Х. , като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

.........................., като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 259,03 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 36,17 лева за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 32,79 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 6,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 1

01.10.2019 г. до 29.08.2022 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба в който се прави отвод за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация. Твърди, че страните не се намират в облигационно правоотношение, тъй като между тях не бил сключван договор, като нямал качеството потребител на топлинна енергия, което обосновава подробно. Поддържа, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и решения на СЕС, които сочи. Излага подробни съображения за нищожност на общите условия на ищеца, което противоречали на чл. 26 ЗЗД, като сочи, че последните нямали освен това нормативен характер. Развива аргументи, че бил нарушен текста на чл. 17 от КРБ, тъй като практически се достигало до това, че лицата не можели да ползват собствените им блага, тъй като били обременени с тежести, а освен това самото заповедно производство било в нарушение на чл. 122 КРБ. Твърди, че ищеца претендирал чужди права по отношение на вземането за дялово разпределение, което водело до недопустимост на исковата молба в тази част. Поддържа, че е налице хипотезата на непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства не можело да се направи извод, че ищецът действително е продал топлинна енергия. Развива подробни съображения, че по делото не трябвало да се допускат поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ, освен това въпросите били формулирани по отменена методика във връзка с топлоснабдяването. Излага аргументи за недоказаност на претенцията във връзка с представените от ищеца доказателства. Твърди, че вземанията за сградна инсталация не били дължими, тъй като били нищожни, което обосновава, тъй като била нищожна и формулата, поради противоречие с обективен закон, а и същата била издадена от некомпетентен орган. Поддържа, че вземанията са погасени с кратка тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Излага съображения във връзка с тълкуването, прилагането и противоречието на релевантната правна уредба. Навежда доводи, че топлинната енергия за БГВ не отговаряла на предвидените изисквания, тъй като не била предоставена с необходимото качество, освен това в абонатната станция ищецът нямал оборудване с което да докаже, че предоставя топлинна енергия с необходимото качество според необходимостите на потребителя. Сочи, че липсвали доказателства, че в абонатната станция били извършвани ежемесечни отчети, а така също и че същата е въведена в експлоатация. Навежда доводи, че не се дължали мораторни лихви върху прогнозни сметки, освен това чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил нищожен. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответникът М. Д. Х. да е приел наследството на К. Д. Х..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици 2 и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том IV, рег. № 7271, нот. дело № 661/2010 г., като се установява, че Д. Д. Х. и К. Д. Х. са станали собственици на имот, находящ се в гр. ...........................

Представено е Удостоверение за наследници изх. № РОБ22-УГ51-5466/28.10.2022 г., като се установява, че К. Д. Х. е починала на 11.01.2022 г., като е оставила за наследници по закон М. Д. Х. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Д. Д. Х. (преживял съпруг – арг. чл. 9 ЗН).

3

С оглед представените по делото доказателства и предвид разпределената доказателствена тежест, съдът счита, че досежно ответника М. Д. Х. не са ангажирани доказателства, че е приел наследството на К. Х., поради което не може да се направи извод, че е налице пълно и главно доказване по отношение на този ответника, че е налице облигационна връзка, като съдът отчита и факта, че наличието на такава изрично е оспорено с отговора на исковата молба. Следователно с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.

Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.

В случая нито е установено, че ответника М. Х. е приел наследството на наследодателят си изрично, нито е доказано, че са извършени действия по разпореждане, за да се направи извод, че е налице конклудентно приемане на наследството, нито ищецът се е възползвал от възможността си по чл. 51 ЗН.

Нещо повече – по делото са представените заявление за отказ от наследство и съдебно удостоверение, като се изяснява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН (л. 99-100 в кориците на делото) е налице вписан отказ от наследство от страна на ответника М. Х.. В тази насока по делото не са ангажирани доказателства, че вписаният отказ от наследство е нищожен, поради по-ранно приемане на наследството с конклудентни действия. В тази насока трябва да се спомене, че обаче доколкото ищецът поддържа иска и срещу този ответник (предвид молбата от 27.02.2023 г.), то въпросът за отказа от наследство следва да се разреши по същество на правния спор, а не чрез прекратяването на производството в тази част.