Решение № 190 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110202916 по описа за 2025 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. И. Т. против НП № 544/17.10.2024 г. на Зам.кмета на ОбщинаВарна, с което на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че лек автомобил - модел „Пежо 206“, с рег.********* е паркиран на общинска улица, а не „в Приморски парк, до радио „Варна“. Твърди се още, че описанието на нарушението не съдържа достатъчна индивидуализация на мястото на осъществяването му. Навеждат се твърдения, че територията, на която се е намирал автомобила не е част от Приморски парк на гр.Варна, съответно същата не е, нито е парк, нито градина по смисъла на чл.15 ал.7 от ЗДвП. Счита се, че превозното средство е било паркирано на общинска улица, видно от справка в АГКК-СК -Варна, в поземлен имот №***, с площ от 2225 кв.м, собственост на Община Варна, отреден за първостепенна улица (видно от извадка от кадастралната карта). Сочи се, че посоченият факт се потвърждава от писмо с рег. № РД 25005149ВН_001ВН/04.03.2025 г., издадено от Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“, представено по АНД № 43/2025 г. по описа на ВРС. Според въззивника, въпреки че не е уточнено в НП от коя страна на сградата на Радио Варна е паркирането, се подразбира, че автомобилът е паркиран на горното ниво над бул.“Приморски“, където е общоизвестно, че се намира заведение със 150 места за клиенти. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и в полза на въззивника да се присъдят сторените от същия разноски по делото.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от ю.к. С.Д., която в съдебно заседание оспорва жалбата.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели служители при сектор “ Общинска полиция“ – Варна – Н. Г. К. и А. Т. К..

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копие на заповед № 4079/23.11.2023 г. и заповед № 0128/24.01.2024 г..

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.07.2024 г., за времето от 09.00 ч. до 21.00 ч., св. Н. Г. К. и св.А. Т.

К. – полицейски служители при Общинска полиция – Варна, били назначени съвместно в наряд. Около 20.20 ч., при обход на района около Фестивален и конгресен център – Варна забелязали паркиран л.а. Пежо с рег. ********* на паркинг до Радио Варна, находящ се между бариерата на паркинга на Фестивален комплекс – Варна и сградата на Радио Варна.

При така установената фактическа обстановка, в отсъствието на водача, бил съставен фиш ОВ № 1000258990/26.07.2024 г. за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП, като е поставено уведомление за съставения фиш на предното стъкло на превозното средство. Срещу фиша, в Община – Варна, е постъпило възражение от възз. Т. с рег. № ЗК24001433ВН/29.07.2024 г., с оглед на което е извършена проверка, в хода на която е изготвена докладна във връзка със случая от свид. А. К. и е подписано сведение от въззивника от 03.09.2024 г., в което същият заявил, че на 26.07.2024 г. л.а. Пежо с рег. №ВТ 0915 КР е управляван от него.

Предвид установените факти в хода на проверката, на жалбоподателя е съставен АУАН № 00004866/03.09.2024 г. за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП за това, че на 26.07.2024 г. около 20.20 часа в гр. Варна, в Приморски парк до Радио „Варна“ е паркирал л.а Пежо с рег. ********* в парк. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за описаното в АУАН нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на възз. Т. на основание чл. 178е от ЗДвП като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление 544/17.10.2024 г. е издадено от компетентен орган – от Зам.кмета на Община - Варна, с оглед нормата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП, видно от заверено копие на заповед № 0128/24.01.2024 г. на кмета на Община – Варна. Актът за установяване на административно нарушение е 2 издаден от компетентно длъжностно лице, а именно полицейски служител при „Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна, съгласно разпоредбата на чл.

189 ал.1 от ЗДвП и видно от приобщеното с АНП заверено копие на Заповед № 4079/23.11.2023 г. на кмета на Община - Варна.

Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на НП, съдът констатира, че обжалваният акт е постановен при допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същото отсъства точно описание на мястото на извършване на нарушението. Като такова в процесното НП, а и в АУАН е посочен районът до Радио-Варна. Визираното място обхваща неопределено пространство, поради което подобно описание не може да даде ясна представа за точното местонахождение на паркирания автомобила. Отсъствието на конкретика в тази насока обуславя наличието на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на въззивника, който има право да узнае от първата фаза на административнонаказателното производство всички релевантни факти с оглед качествено организиране на защитата си. Установява се и друг порок на НП, доколкото между съдържанието на същото и съставения АУАН е налице несъответствие при описание на съставомерните факти. В обжалваното НП е визирано, че паркирането е извършено в парк, извън обозначените за това места, докато в акта е обективирана единствено констатацията за осъществено паркиране в парк, без допълнителното уточнение, посочено в НП. Липсата на описан съставомерен признак в съставения акт, на самостоятелно основание е ограничила правото на защита на наказаното лице.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

Нормата на чл. 15 ал.7 от ЗДвП предвижда, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места.

Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на пътни превозни средства в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, включително на отделните имоти , с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините. За осигуряване на безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътните превозни средства да престояват или да паркират само на обозначените за това места. Поради това в нарушение на забраната възведена в чл.15 ал.7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС. В ЗДвП обаче не е налице легална дефиниция на ползваните в чл. 15 ал. 7 и чл.178 „е“ понятия „паркове и градини“ . По аргумент от чл.46 ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове, следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани „паркове и градини“, като същите съобразно чл. 61 от ЗУТ съставляват озеленени площи 3 за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение - паркиране.

Видно от съдържанието на АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочен адресът - гр. Варна, Приморски парк до Радио - Варна.

Видно от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство служители на Общинска полиция – Варна, процесният автомобил е бил паркиран на терен с пешеходна настилка, ползван за паркирнг на Радио Варна, находящ се между бариерата на паркинга на Фестивален и конгресен център – Варна и сградата на Радио – Варна.

От приобщеното чрез АНП писмо от Директора на Дирекция „АГУП“ към Община – Варна с рег.№ РД25005149ВН_001ВН/04.03.2025 г. се установява, че пешеходната зона, заключена между бариерата на паркинга на „Фестивален и конгресен център“ – Варна и сградата на Радио-Варна попада извън границите на Приморски парк.

Предвид събраните по делото доказателства, деянието се явява несъставомерно според описанието на същото в АУАН и НП, съотв. не се установява осъществяването от въззивника на нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП.

С оглед на изложените по-горе аргументи, НП следва да бъде отменено на основание чл. 63 ал. 1 т. 2 от ЗАНН като незаконосъобразно и необосновано. По отношение на направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът, установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В хода на съдебното производство не е представен договор за правна помощ между въззивника и адв. Нестерова, и съотвенто направени разноски по делото не са доказани. С оглед на изложеното, като взе предвид, че по делото договор за правна помощ не е бил приложен, съдът намери, че неследва да присъжда в полза на жалбоподателя заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

4

Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 544/17.10.2024 г. на Зам.кмета на Община-Варна, с което на П. И. Т. на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5