Решение № 79 от 14.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Русе, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20214500100455 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът Й. Й. Й., с постоянен адрес Р Чехия, гр.Прага, твърди, че на 15.06.2017г. е бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство № 215/13г. по описа на РОП, за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал., т.2, предл.1, т.6 и т.7 от НК за това, че на 13.07.2007г., в качеството на управляващ и представляващ търговско дружество „КАСПАР 1“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/ в размер на 111 326.17 лева, дължими от „КАСПАР - 1“ ЕООД, като потвърдил неистина в подадена справка - декларация за ДДС от 13.07.2007г.; използвал документ с невярно съдържание 3 бр.данъчни фактури ; приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер 111 326.17 лева.По така повдигнатото обвинение, на 24.07.2018г. ответникът Окръжна прокуратура – Русе внесъл Окръжен съд – Русе обвинителен акт срещу Й. за престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1. т.2. пр.1, т.6 и т.7 от НК и е образувано НОХД №472 /2018 г. по описа на ОС - Русе.В първоинстанционното производство по делото били проведени 8 съдебни заседание.С Присъда от 10.09.2019г. ищецът бил оправдан. Присъдата е протестирана от Окръжна прокуратура – Русе пред 1

Великотърновския апелативен съд, който потвърдил присъдата. По касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново, било образувано НД №1021/20г. по описа на ВКС. С Решение№69/ 10.05.2021г. на Върховния касационен съд е оставено в сила Решението на Апелативен съд Велико Търново.Ищецът твърди, че от 2013г. постоянно живее и работи в Р Чехия. От 2013г. не се е връщал в България, тъй като семейството му било с него в Р Чехия и в България почти нямал останали близки и познати. Твърди, че до м.юни 2017г. никой не го е уведомявал, че срещу него е образувано и се води наказателно разследване.Във връзка с това разследване и последвалите съдебни дела, се наложило да се връщам в България повече от 10 пъти в рамките на 4 години. Всяко едно връщане в страната единствено за явяване по насрочени съдебни заседания по делата било свързано с отсъствието му от работа за по 4-5 дни, с разходи за самолетни билети, разходи за престой в България. След заминаването му в Р Чехия, в България останала само майка му. Въпреки това, в повечето случаи, когато трябвало да се връща за явяване по делата, предпочитал да отседне в хотел, защото когато тя разбрала , че е подсъдим и то за такова престъпление, много се притеснила и при всяка среща с него се разстройвала, че ще влезе в затвора и че няма да има кой да се грижи за семейството му.

Ищецът твърди, че наказателното преследване, водено срещу него повече от 5 години, му причинило сериозни неудобства както в личната , така и в професионалната сфера. Поради честите отсъствия от работа, и то през кратки периоди, на 31.12.2018г. бил уволнен и се наложило да търси нова работа.Полагал грижи за съпругата си и синът си и ги издържал. Когато му било повдигнато обвинението, синът му бил само на месец и половина и стресът покрай раждането и привличането на ищеца като обвиняем създало огромно напрежение между него и майката на детето, с която живеели на семейни начала.Започнал нова работа, но при по-лоши финансови условия. И там отсъствията му от работа, за да се явява пред съда по продължаващите дела, довели до негативно отношение на работодателя му към него.Освен това, за дните, през които отсъствал, не му се полагало възнаграждение. През 2017г. отсъствал общо 14 дни и не е получил възнаграждение в размер на 856лв /по 61лв дневно/.През 2018г. отсъствал общо 16 работни дни, поради което бил лишен от получаване на сумата от 979 лв. През 2019 г.отсъствал 28 работни дни, поради което не му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1712лв., за 2020г. неприсъствените му работни дни били 14 и възнаграждението от което бил лишен е 1071лв/76лв/ден. За да се явява по делата ищецът направил разходи за самолетни билети в общ размер на 2524лв. Твърди, че резервирал полети в „последния момент, но по-висока цена“, поради кратките срокове между заседанията. Във връзка с престоя си в България през процесния период, направил разходи за настаняване и храна в общ размер на 1500лв.За воденото срещу него наказателно производство заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 3900лв.

В исковата молба са наведени твърдения, че образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство се отразило негативно върху живота 2 му – фактът, че е за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на имущество, довел до едно постоянно притеснение за това кой ще се грижи за семейството му, ако влезе в затвора. Получил проблеми със кръвното налягане и със зъбите. Лекар му казал, че това се дължало на нервното напрежение и стреса, които изживява от водените дела и от евентуалните негативни последици, които могат да настъпят при евентуално осъждане. Наложило се да проведе дълъг и скъп курс на зъболечение. Твърди, че и до настоящия момент не са отстранени проблемите с кръвното трябвало през целия си живот да пие лекарства за нормализиране на кръвното налягане. Стресът се отразил и на отношенията му с близките – станал раздразнителен и неспокоен, а когато наближавала дата на съдебно заседание изпадал в нервни кризи.Трудно изпълнявал служебните си задължения, трудно поддържал отношения с колегите си, които имали негативно отношение към него, тъй като мислели, че той наистина е престъпник.

Ищецът заявява, че точно в този период трябвало да кан дидатства за постоянен адрес в Чехия, но не кандидатствал заради делото – не знаел кога ще приключи, не знаел как воденото срещу него наказателно производство ще се отрази на кандидатурата му за постоянен адрес, тъй като му било известно, че се правят проучвания. Постоянният адрес е необходим за работа, за социалните услуги. Ищецът имал право на постоянно пребиваване в Р Чехия, но за да продължи да живее там, трябвало да мине през процедура по постоянно местоживеене /постоянен адрес/.

Наказателното производство, което ответникът неоснователно водил срещу ищеца, продължило повече от 5 години, заседанията по делото и престъплението, в което бил обвинен, станало достояние на широк кръг от хора. Това довело до уронване на престижа, честта и достойнството на ищеца, тъй като не можел да обясни на всички познати, че не е извършил престъпление. Изслушването на исканите от страна на прокуратурата наказания и очакванията на съдебните актове тормозели и притеснявали ищеца, нарушавали нормалното му ежедневие.Налагало се да провежда продължителни разговори със сина си и съпругата си, за да ги уверява, че всичко ще бъде наред. Синът му- дете в невръстна възраст, му задавал въпроса ще влезе ли в затвор и ще може ли да го вижда.Ищецът продължавал и понастоящем да живее с притесненията за накърненото си име, тъй като информацията за това грозно обвинение винаги щяла да предизвиква някаква степен на недоверие на другите хора към него.

Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника д а му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, в размер на 70000 лв, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 12542лв, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане. Претендира и разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България, изразява становище, че предявените искове са допустими, но по същество – неоснователни, тъй като исковите претенции са недоказани по основание и размер. Твърди, че досъдебното производство по прокурорска преписка №215/2013г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе – ДП №153/2013г. по описа на ОСлО в ОП-Русе, е образувано на 22.07.2013г. срещу неизвестен извършител за престъпление 3 по чл.255,ал.3 вр. ал.1, т.2 от НК, извършено през м.юни 2007г. в гр.Русе.С постановление на разследващия орган от 15.06.2017г., предявено на 02.08.2017г. ищецът Й.Й. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255,ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.т. 6 и 7 от НК , като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, без да е наложена друга мярка за процесуална принуда или обезпечение.След приключване на разследването, Окръжна прокуратура е изготвила обвинителен акт срещу Й. за горепосоченото престъпление и на 24.07.2018г. го е внесла, заедно с материалите по делото, в Окръжен съд – Русе. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №472/18г. по описа на РОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.Счита, че прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза, където друг орган се явява ръководно-решаващия и продължителността и интензитета на процеса зависят от него.

Ответникът твърди, че не са ангажирани доказателства, които да установяват действително претърпените от ищеца вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение по воденото наказателно производство. Твърди, че в хода на наказателното производство ищецът Й.Й. не е бил задържан, като спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ при отсъствието на други мерки за процесуална принуда, поради което воденото наказателно производство по никакъв начин не се е отразило и не е възпрепятствало воденето на обичайния начин на живот, трудова и социална активност, възможност за придвижване.Според ответника, твърденията в исковата молба, че по повод предявеното обвинение ищецът е станал обект на обсъждане в негативен план от близките, приятелите и колегите му, са недоказани, а доколкото прокуратурата не е разпространявала официално и публично информация за воденото производство, същата не следва да носи отговорност за реакциите на околните спрямо ищеца.Намира за недоказани и твърденията за влошено здравословно състояние. В отговора на исковата молба и в хода на делото ответникът поддържа становище, че е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ и Й. сам е допринесъл за настъпилите последици, тъй като в качеството си на управител на „Каспар – I“-ЕООД при купуване на гориво бензин А-95 по 4 бр фактури от „Р 6 Инвест“-ЕООД и „Норд груп“-АД /последните две свързани лица по смисъла на §1, т.3, б „г“ и „ж“ от ДР на ДОПК/ не изготвя 4 съпътстващи изискуеми документи, които да обосноват действителността на сделките.Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен, предвид обстоятелството, че продължителността на наказателното преследване и съответно – удължаване на срока на висящност на делото и евентуално обусловените във връзка с това неимуществени вреди, не могат да се квалифицират като неразумен срок, тъй като досъдебното производство е продължило 11 месеца – срок, който се вмества в понятието за разумен. Ответникът оспорва претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за самолетни билети за пътуване и настаняване, с оглед явяване в съдебно заседание, тъй като Й. е нарушил взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“ и е напуснал страната.Изразява становище, че претенцията за заплащане на сумата от 3900лв-заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело, е недоказана.Моли съдът да отхвърли исковете, като неоснователни, при законните последици.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД № 472/18г. по описа на ОС-Русе и данните по ДП №153/2013г. по описа на ОСлО при ОП-Русе, се установява, че с Постановление от 15.06.2017г., предявено на 02.08.2017г., ищецът Й. Й. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №153/2013г. по описа на ОСлО при ОП-Русе за това, че н а 13.07.2007г. в гр.Русе, като управляващ и представляващ „КАСПАР-1” ЕООД- гр.Русе, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност в размер на 111 326,17 лева ,дължими от „КАСПАР-1” ЕООД - гр.Русе като: