Решение № 12317 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12317 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110107616 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от ЗАД „А.", ЕИК: *********, адрес на управление: гр.

С...., чрез пълномощника си младши юрисконсулт М. П. Д. срещу С. О., ЕИК **********, адрес на управление: гр. С......., чрез пълномощника В. Д., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1221,80 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10021030115567 образувана във връзка с произшествие, настъпило на дата 16.07.2021 г. в град София, у.........., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.03.2026 г. до окончателното изплащане и както и сумата от 473,34 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 19.03.2023 г. до 19.03.2026 г.

Ищецът твърди, че на 16.07.2021 г., около 11.30 часа, в гр. София, на у.......... е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Лек автомобил марка „Рено" модел „Клио" с рег. № ** **** ** е бил паркиран на посочената улица зад бл. № 2Б и върху него е паднало дърво. Вследствие на инцидента и в пряка причинно-следствена връзка с него, по автомобила са нанесени видими имуществени вреди, изразяващи се в счупено ляво странично огледало, вдлъбнатини по лявата врата и надрасквания. За процесното МПС е сключен валиден застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско" (Клауза „П“ – Пълно каско) със ЗАД „А." с период на покритие от 13.05.2021 г. до 12.05.2022 г. Въз основа на подадено уведомление е образувана ликвидационна преписка № 10021030115567, извършен е оглед от експерти и е определен начин на обезщетяване чрез възстановяване на стойността на ремонта. Застрахователят е изплатил на 14.10.2021 г. застрахователно обезщетение в размер на 2379,64 лв. на собственика на автомобила, както и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв., или общо 2389,64 лв., с което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Твърди се, че ответникът С. О., в качеството си на собственик на улицата по силата на ЗОС и Закона за пътищата, е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно и паркоместата.

Според ищеца общината носи гаранционно-обезпечителна отговорност (чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД) за причинените от бездействието на нейните служители вреди, изразяващи се в неизпълнение на задължението да следят за състоянието на дърветата, да отстраняват и обезопасяват опасните такива. Излагат се твърдения, че ответникът е изпаднал в забава след връчена регресна покана, поради което се претендира и мораторна лихва. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства:

Платежно нареждане за държавна такса; Пълномощно; Изчисляване на законна лихва;

Полица № 0306X0641087; Заявление за изплащане на обезщетение; Удостоверение от 01 РУ1 СДВР от 22.07.2021 г.; Документи на МПС; Снимки; Опис на щетите; Възлагателно писмо;

Приемо-предавателен протокол; Фактура от 01.10.2021 г.; Калкулация по щета; Доклад по щета; Квитанция; Платежно нареждане от 14.10.2021 г.; Регресна покана; Придружително писмо и Общи условия. Прави доказателствени искания за допускане на един свидетел, назначаване на съдебна автотехническа експертиза и изискване на информация от Дирекция „Национална система 112" по реда на чл. 192 ГПК.

Ответникът С. О. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че са налице предпоставките от фактическия състав на регресната имуществена отговорност, тъй като не се доказва наличието на причинно-следствена връзка между вредата и поведение на ответника, както и че вещта причинила деликта е собственост на общината. Оспорва механизма на настъпване на деликта, като възразява, че представеното удостоверение от МВР съдържа единствено твърдения на пострадалото лице, без да сочи причинителя, както и че липсва протокол за ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице, което с поведението си е създало условия за осъществяване на деликта. Оспорва общия размер на претенцията, тъй като твърди несъответствия между описа на щетите и калкулациите, и оспорва изцяло дължимостта на мораторна лихва. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове.

Претендира разноски. Прави доказателствени искания по чл. 183 и чл. 190 ГПК за представяне в оригинал на доказателствата на ищеца, както и за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация от Гаранционен фонд и от 01 РУ-СДВР, и евентуално допускане на свидетели-служители на МВР.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти.

Между страните не се спори, а и с проекта си за доклад, обективиран в определение от 30.04.2026 г. и приет за окончателен в открито съдебно заседание на 15.06.2026 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното събитие между ищеца ЗАД „А.“ АД и собственика на увреденото имущество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, покриващо рисковете за лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ** **** **, както и че във връзка с настъпилото събитие застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2379,64 лева (равностойност на 1216,69 евро), ведно с направени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева (равностойност на 5,11 евро). Не е спорно между страните и обстоятелството, че процесното увреждане е настъпило на посочената в исковата молба дата – 12.08.2021 г.

Спорни по делото са въпросите свързани с мястото на настъпване на произшествието, реализираният механизъм на настъпване на вредите, наличието на противоправно бездействие от страна на служители на С. О. по поддържане на зелената система в състояние, изключващо застрашаването на живота и имуществото на гражданите, и причинно-следствената връзка между тях и падналото дърво, размера на заявените претенции, както и релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писменото 2 заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изслушано и прието в открито съдебно заседание като обективно и компетентно, и гласните доказателства, съдът намира за по безспорен начин установен механизма на настъпване на процесното събитие.

От показанията на свидетелката И. И. се установява, че на дата 16.07.2021г. в гр.

София, ул. ....., същата е паркирала лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ** **** ** непосредствено преди инцидента в тихо време, без наличие на буря, силен вятър или валежи. Минути по-късно върху покрива и предната част на автомобила се е прекършило и паднало голямо дърво/клони, като за отстраняването му е била извикана служба „Пожарна безопасност“. Свидетелката изрично сочи, че дървото е изглеждало зелено и с листа, като около него не е имало поставени предупредителни табели или ограничителни ленти. Съдът кредитира изцяло тези показания като логични, последователни и непосредствено възприети от очевидец на последиците от деликта.

Така описаният механизъм се потвърждава изцяло и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Вещото лице инж. Й. категорично установява, че деформациите по тавана, предния капак, калниците, челното стъкло, вратите и останалите детайли на автомобила (подробно описани в експертизата) по своя характер, насоченост и разположение съвпадат напълно с динамика на увреждане, причинено от падане на тежък предмет с дървесна структура върху повърхността на застрахованото МПС. Експертът заявява, че уврежданията са концентрирани в горната и предната част на купето, което изключва възможността същите да са получени при движение или динамично стълкновение с друго превозно средство. При тези данни съдът приема за доказано, че уврежданията по лекия автомобил „Рено Клио“ са настъпили именно по описания в исковата молба начин и се намират в пряка причинно-следствена връзка с падането на процесното дърво.

Неоснователно се явява възражението на ответната С. О., че по делото не е индивидуализирано и доказано конкретното място на настъпване на вредоносното събитие.

От представените от ищеца писмени доказателства – Удостоверение от 01 РУ-СДВР и застрахователна преписка, се установява по недвусмислен начин, че инцидентът е възникнал на адрес: гр. София, ул. ...... Това обстоятелство изцяло се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка И. И., която като непосредствен очевидец описва точното местоположение на увредения автомобил непосредствено след падането на дървото, съвпадащо изцяло с посоченото в исковата молба.

По делото е установено, че мястото, на което е реализиран деликът, представлява общински път/улица по смисъла на чл. 3, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).

С оглед императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗП, управлението, ремонът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от кмета на съответната община. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същия закон, обхватът на пътя включва земното платно и ограничителната ивица, като в границите на населените места в него се включват и прилежащите тротоари и насаждения, съставляващи елемент от зелената система на града.

Легалната дефиниция на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП определя „поддържането на пътищата“ като непрекъсната дейност по осигуряване на необходимите условия за безопасно и удобно движение през цялата година, както и охрана и защита на пътищата. Тази дейност в градска среда обхваща и активните задължения на общинската администрация по контрол, подрязване, саниране и отстраняване на опасна дълготрайна декоративна растителност, разположена в обхвата на пътя, която би могла да застраши сигурността на преминаващите или паркираните превозни средства. Ответникът С. О., в качеството си на юридическо лице, реализира тези свои законови правомощия по чл. 31, ал.

1 от ЗП чрез своите служители или чрез специализирани вътрешни структури и външни изпълнители, на които е възложила тази работа. В конкретния случай, установяването на процесното вредоносно събитие – падане на прекършено дърво в тихо време върху правилно паркирано МПС – обективира неизпълнение (бездействие) именно на тези активни и текущи задължения по поддържането и защитата на пътя. Тъй като вредите са причинени вследствие на неизпълнение на служебни задължения, възникнали директно от разпоредбите на Закона за пътищата, ответникът С. О. носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди по реда на чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.