Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 782 от 08.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17665/2021
Вид
Решение № 782
Подписан
08.03.2024
В сила
08.04.2024
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. В. 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 19 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110117665 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. В. *** срещу „А.Г.1“ ЕООД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр.В. ***А, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. чл.224 КТ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 7719,08лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./, представляваща дължимото възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 425,65лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./ за периода от 01.01.2021г. до 12.07.2021г., на основание чл. 262 КТ вр. чл. 86 ЗЗД; 246лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./ за полагаща се храна, за отработени общо 125смени и лихва за забава в размер на 13,69 лева/след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./ за периода от 01.01.2021г. 12.07.2021г., на основание чл. 285 КТ вр. чл. 86 ЗЗД; 163лева, представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Прието е за съвместно разглеждане направеното в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане на вземанията на ищеца, предмет на настоящата искова претенция с насрещно вземане на ответното дружество за сумата от 260,40лв. - за получени работно облекло и обувки, на основание чл. 296, ал.1 от КТ и чл. 52, ал.1, т.5 от ЗЧОД.

1

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди, че е работил в ответното дружество в периода от 22.12.2020г. до 12.07.2021г. на длъжност „охранител“ невъоръжена охрана. Място на работа бил обект „Морски и Пристанищен център „Логикорп“, находящ се в гр.Девня, с работно време съгласно сключен трудов договор - 4 -часов работен ден, с продължителност на работния процес - 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 325лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6%. Трудовият договор бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ. Според ищецът работодателят не е изпълнил предвиденото в чл.262 от КТ свое задължение да начисли и заплати в установените от закона срокове част от договореното трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2021г. до 12.07.2021г. Ищецът претендира за заплащане на труд положен по определен график за работа - нощни смени по 12часа: от 19.00 ч. до 7.00 ч. сутринта на следващия ден, а веднъж в седмицата 24 часови смени- дневна от 7.00ч. до 19.00 часа и нощна от 19.00 ч. до 7.00 ч., като 24 часови смени се отработват и в празнични дни. Твърди, че до този момент не са му изплатени от работодателя суми за периода от 01.01.2021г. до 12.07.2021г., представляващи договореното трудово възнаграждение за положения извънреден дневен и нощен труд, обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск, както и претенция за заплащане на стойността на безплатна храна в размер на 2,00лева на ден. Претенцията за полагаща се храна е съгласно чл.285 от КТ, като в Наредба №11/2006г. били определени условията и реда за осигуряване на безплатна храна. Според Наредбата, на работниците, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работно време се осигурява от работодателя безплатна храна, като стойността и не може да бъде по-малко от 2.00лева на ден. Ищецът имал отработени общо 125смени за процесния период, като претенцията е в размер на 250 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и прекратяването му със Заповед № 391/12.07.2021г. Твърди, че ищецът не е полагал извънреден труд . Същият е работил два поредни дни от 18ч. до 06ч. сутрин, като на всеки трети ден от 06ч. до 18ч. и на четвъртия ден е почивал. При сключване на трудовия договор ответното дружество все още работело по договор от 25.06.2020г. с възложителя „Логикорп“ ЕООД, при който се е охранявал обекта и през деня, но считано от 01.01.2021г. бил сключен Анекс към основния договор, при който дневната охрана от 06ч. до 18ч. отпаднала.

Твърди се, че са отпаднали и смените през събота, неделя и официални празници, а възнаграждението е останало в същия размер. Оспорват се представените към исковата молба предварителни графици, за които се твърди, че са съставени в началото на годината, за да бъдат представени в Полицията, като труд не е полаган по тях. Оспорва се и претенцията за заплащане на храна, като се твърди че между страните по трудовото правоотношение не било договорено осигуряване или заплащане на храна. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск -ответникът заявява, че ищецът е подал писмена молба и му е разрешен платен отпуск от 11 дни, считано от 16.06.2021г. и молбата му за отпуск и заповедта за разрешаването й са в личното трудово досие, което е представено по делото.

По възражението за прихващане ответникът навежда следните фактически твърдения: При постъпване на работа на ищеца са осигурени: 2 броя ризи на обща стойност 94,90лв; 2 броя панталони на обща стойност 113,20 лв; 1 брой яке на стойност 59,90лв и 1 чифт обувки на стойност 89,00 лв. Срокът, за който дрехите са предоставени е две години, определен с вътрешна наредба за работното униформено облекло, като ако договорът бъде прекратен преди изтичане на този срок - работникът дължи възстановяване на част от стойността им, съответстваща на неотработения срок. Тъй като трудовият договор на ищеца е прекратен преди изтичане на двугодишния срок, ответникът следва да възстанови остатъчната стойност на предоставеното работно облекло, както следва: На двете ризи - 69,22 лв; на двата панталона - 82,56лв; на якето - 43,72 лв. и на обувките - 64,90 лв. на общата стойност от 260,40 лв.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.

146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че страните са били обвързано от валидно трудово правоотношение, по силата на ТД №418/22.12.2020г., като ищецът е заемал при ответника длъжността „охранител" с основно трудово възнаграждение в размер на 325лв. и допълнително от 0.6%, както и че същото е прекратено със Заповед №391/12.07.2021г.на осн. чл.325 ал.1т.1 КТ.

По делото (л.11) е представена Заповед № 391/12.07.2021г., от която е видно, че трудов договор № 418/22.12.2020г. е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Ищецът е представил графици на лицата от „А.Г.1“ ЕООД, охраняващи обект Морски и Пристанищен център „Логикорп“ – гр. Девня, които графици са за м. Януари 2021 г.(л.7), м.Март 2021 г.(л.12) м. Април 2021г.(л.13). Впоследствие, ищецът е представил по делото и график на лицата от „А.Г.1“ ЕООД, охраняващи обект „Ремонт и изграждане на язовирна стена“ – с. Караманите, който график е за м. Юли 2021 г.(л.129).

На л.27 от делото е представен договор за осъществяване на физическа охрана сключен на 25.06.2020г. между „Логикорп“ ЕООД и ответника „А.Г.1“ ЕООД. От същия е видно, че „А.Г.1“ ЕООД е поело договорно задължение да извършва чрез свои служители дневна и нощна физическа охрана на обект Морски и Пристанищен център „Логикорп“ в гр. Девня.

Към договора от 25.06.2020г. е сключен Анекс, влязъл в сила на 01.01.2021г., според който задължението на „А.Г.1“ ЕООД за извършване на дневна охрана е отпаднало.

От ответника са представени (л.31 – л.37) предварителни графици, за които се твърди, че са съставени в началото на годината, с цел представяне в Полицията, като труд реално не е полаган по тях.

На л.60 е представен приемо-предавателен протокол, от който е видно, че работодателят е предал на ищеца следните вещи – 2бр. ризи, 2бр. панталони, 1 бр. яке и 1 бр. обувки.

На л.64 и л.65 са представени молба от 04.06.202 г. от Р. Г. З., с която моли да му се разреши да ползва платен годишен отпуск в размер на 11дни считано от 16.06.2021г., както и Заповед № 098/04.06.2021г., с която на Р. Г. З. е разрешено ползването на заявения отпуск в размер на 11дни.

От ответника е представена Вътрешна наредба за безплатно работно и/или униформено облекло от 10.07.2013г. (л.89). От същата е видно, че работодателят следва осигурява на работниците и служителите подходящо работно облекло и обувки; че срокът за износване на облеклото и обувките се определя на две години, считано от датата на получаване и че при прекратяване на трудовия договор, работникът дължи изплащане на остатъчната стойност на облеклото и обувките до изтичане на срока на износване.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства. Допуснатият на ищеца свидетел Д. А. Д. излага, че познава ищеца, тъй като са работили заедно, като охрана при ответното дружество, на обект в гр. Девня, кв. Повеляново – Митническа зона. Свидетелят сочи, че с ищеца са работили на смени, като делничните дни 3 са работили от 19.00часа до 07.00часа сутринта, а събота и неделя, както и в празниците от 07.00часа до 07.00часа сутринта на следващия ден. Заявява, че е имало график на обекта за работните смени, но последните месеци ответното дружество е спряло да прави графици.

Свидетелят отрича работодателят да е осигурявал на работниците панталони, обувки, шапка, като на работниците са дадени единствено два броя якета. Сочи, че ищецът не е излизал в отпуск, тъй като е нямало възможност за това.

Допуснатият на ответника свидетел М. Я. Х. излага, че е служител на „А.Г.1“ ЕООД на длъжност „охранител“ от шест години. Твърди, че в началото на всеки месец ответното дружество съставяло график, но той не се спазвал, а работниците получавали телефонно обаждане относно това къде трябва да са на работа. Излага, че през лятото на 2021г. смените са били по 24часа, а впоследствие, от 01.01.2022г., дневните смени отпаднали и останали само нощни. Свидетелят заявява, че имат работно облекло, състоящо се от обувки, панталон, якета, фланелки, ризи, което е осигурено от работодателя. Излага, че на работниците се полагала храна, поради което работодателят изплащал по 2лева на ден към заплатата на това основание, като заплатите на работниците, ведно с парите за храна, се получавали лично от същите срещу подпис.

По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице Р. Х. С.. На първите два поставени въпроса от експертизата, а именно - по какъв начин е отчитан от работодателя полагания от ищеца труд, водил ли е работодателят книга за извънредния труд, редовно ли са извършвани вписванията в нея по дни и часове и в частност за ищеца, отразено ли е в специалната книга положен от служителя извънреден труд за исковия период 01.01.2021г. – 12.07.2021г. и колко са реално отработените часове от ищеца по смени (дневна, нощна) при въведеното от работодателя сумирано изчисляване на работното време според таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа (форма 76) и фишовете на изплатено месечно трудово възнаграждение, налице ли са наднормочасове през процесния период съобразно въведеното от работодателя сумирано отчитане на работното време и ако да, за кои отчетни периоди и колко, какво е дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за тях и изплатено ли е то от работодателя, съответно какъв е дължимия остатък, вещото лице не е представило заключение, доколкото с молба от вх. № 32840/03.05.2023г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че след кореспонденция с процесуалния представител и счетоводството на ответното дружество е установил, че не са представени графици кога ищеца е бил на работа, не е водена книга за извънреден труд, не са изготвени присъствени форми и няма данни за представяна безплатна храна и напитки.