Решение № 111 от 15.05.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 296/2018
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 15.05.2019
- В сила
- 04.06.2019
- Състав
- ГАЛИНА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 111 гр.Д. 15.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и втори април 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:……………………… като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №296 по описа за 2018 год., за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба вх.№4262/02.07.2018 г. по описа на ДОС /респ. вх.№11476/07.06.2018 г. по описа на ДРС,приложена към гр.д.№2437/2018 г. на ДРС-прекратено и изпратено по подсъдност на ДОС/,уточнена с молба вх.№4548/11.07.2018 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД от С.С.А.
*** срещу И.Д.Й. *** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на ****лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и психически болки и страдания/ вследствие извършено от ответника спрямо нея престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК-причинена на 30.12.2016 г. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,за което престъпление ответникът е осъден по НОХД №386/2018 г. на Д.кия районен съд,както и сума в размер на 1 871,98 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди /вложени за лечението на ищцата средства/ от същото деяние,ведно със законната лихва върху двете суми,считано от датата на увреждането 30.12.2016 г.,до окончателното им изплащане.Претендирани са и сторените от ищцата разноски по делото.
Ответникът И.Д.Й. оспорва исковете по размер,като изразява становище,че претендираните обезщетения са изключително завишени.
Като обсъди събраните по делото доказателства,Д.кият окръжен съд установи следното:
Изложено е в исковата молба,че на
30.12.2016 г. в гр.Д. ответникът И.Д.Й. причинил на ищцата средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст,довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето-престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Горното се случило на 30.12.2016 г. около 13,30 ч. пред супермаркет в кв.”И”.При възникнал по повод комуникация в Интернет конфликт ответникът Й. нанесъл силни удари в областта на лицето на ищцата.С помощта на нейни близки същата посетила спешно отделение към МБАЛ-Д.,където било констатирано счупване на челюстта и същата била пренасочена към Клиника по лицево-челюстна хирургия към МБАЛ „Св.М.” ЕАД-В..Ищцата била оперирана на следващия ден и престояла в болницата до 02.01.2017 г.,като заплатила всички средства за операцията,тъй като не била здравно осигурена.Лечението продължило в страната и в Р.Г..Челюстта била прихваната с тел,като горната и долната челюст били мобилизирани с метални шини.Лечението продължавало и до настоящия момент,като същата изпитвала болка при дъвчене и дори при засмиване.Няколко месеца се хранила със сламка.Освен физически болки ищцата преживяла и психическа травма от случилото се,която останала за цял живот.Изпаднала в депресия,лежала с дни.За горното деяние ответникът бил осъден по НОХД №386/2018 г. на ДРС.Имуществените вреди,причинени от деянието,се изразявали в изразходени от ищцата парични средства за 1./закупуване на обезболяващи лекарства по рецепта от 02.01.2017 г.-11,60 лв;2./заплатени на каса за операцията по сметка на МБАЛ „Св.М.” ЕАД-903 лв;3./заплатени на каса за престой в болницата-120 лв;4./манипулации в Г.,свързани със зъбния статус и счупената челюст-410,57 евро,равняващи се на 814,98 лв;5./съдебно-медицинска консултация-20 лв.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.В първото открито съдебно заседание по делото същият изразява становище,че са налице законовите предпоставки за присъждане на обезщетения,но оспорва завишения размер на претенциите.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на установена с влязла в сила присъда /споразумение по НОХД/ вина на ответника за извършения деликт и за настъпилия от деянието му противоправен и вредоносен резултат-телесно увреждане на ищцата от визирания в исковата молба характер.Същата носи и тежестта да докаже вида,характера,тежестта и продължителността на претендираните неимуществени вреди /физически и душевни болки и страдания/,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните вреди и описаното деяние на ответника.Следва да докаже по вид и размер посочените в исковата молба имуществени вреди от деликта,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните вреди и деянието на ответника.
Осъществяването на противоправно деяние с характер на престъпление от страна на ответника е безспорно установено.Видно от книжата по приложеното НОХД №386/2018 г. на Д.кия районен съд,наказателното производство срещу И.Д.Й. е приключило с одобрено от съда споразумение,имащо характер на влязла в сила присъда,задължителна според чл.300 от ГПК за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Извършването на деянието,неговата противоправност и вината на ответника Й. са установени в наказателния процес,като съгласно цитираното споразумение същият е признат за виновен в това,че на 30.12.2016 г. в гр.Д. е причинил средна телесна повреда на ищцата С.С.А.,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца,като на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК на Й. е определено наказание „пробация“ в съвкупност от пробационни мерки.Следователно са установени противоправното деяние на ответника,неговата вина и последицата от деянието-причинена на ищцата средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст.В този смисъл исковете са установени по основанието си.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Безспорно ищцата С. С.А. е претърпяла неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с описаното деяние на ответника,изразяващи се в продължителни физически болки и страдания.Видно от лист за преглед на пациент,издаден от „МБАЛ-Д.“ АД /на лист 110 от делото/,на датата 30.12.2016 г. в 13,00 ч. същата е постъпила в спешно отделение на болницата,при което е констатиран вследствие удар с юмрук в лицето оток на долната й челюст в дясно,като е пренасочена за лечение към МБАЛ „Св.М.“-В..Според епикризата на лист 23 от делото,издадена от МБАЛ „Св.М.“ ЕАД-В.,ищцата е постъпила в болничното заведение на 31.12.2016 г. и е изписана на 02.01.2017 г.,т.е. престоят й е продължил 3 дни.При постъпването й е установено,че е налице мековат болезнен оток в областта на ментума.Същата отваря устата си до 2 см.От представените проекции се визуализират две комплетни фрактури на мандибулата.Според горната епикриза и неоспореното заключение на вещото лице д-р М.Д. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза /на лист 79 от делото/ под обща анестезия на 31.12.2016 г. е извършено оперативно лечение /закрита репозиция,т.е. наместване на фрагментите на долната челюст/,при което са поставени назъбни шини на горна и долна челюст.На 01.01.2017 г. е поставена еластична бимаксиларна фиксация,която на 02.01.2017 г. е заменена с твърда фиксация за минимум
30 дни.Според вещото лице възстановителният процес е протекъл гладко на фона на антибиотична терапия /предписан Д./.Възстановителният процес,касаещ зарастването на фрактурата,но не напълно /в тази насока поясненията,дадени от експерта в съдебно заседание на 03.04.2019 г./,по правило продължава при този род увреждания 30-40 дни,като в края на периода се сваля фиксацията и след около 7-10 дни се свалят и шините.През първите 30-40 дни пациентът не е в състояние да дъвче /може да поема единствено течно-кашава храна/ и има затруднен говор.Тези затруднения обаче продължават и след горния период поради нуждата от постепенно раздвижване на челюстта.Пълното зарастване на счупването при благоприятни условия настъпва за около 8 месеца,но обикновено остават и последици от увреждането за цял живот.
В унисон с констатациите на вещото лице са и показанията на разпитаните по делото свидетели,които са близки родственици на ищцата,но все пак са и лицата,полагали грижи за нея през месеците след увреждането,които имат преки впечатления за състоянието й.Съдът кредитира показанията им като достоверни особено предвид факта,че същите са в пълно единство с изводите на експерта относно продължителността на лечението,възстановяването от травмата и последиците от нея.Свидетелката Г.В.Е./майка на ищцата/ споделя,че видяла дъщеря си около 15 дни след получаване на травмата,когато се върнала в Г.,където семейството живее.Състоянието й било отчайващо-не можела да яде /била на течна храна-супи,сокове,които приемала със сламка или малка лъжичка поради невъзможността да си отваря устата/ и не можела да говори /общувала с жестове/.След около 40 и няколко дни й свалили шините в устата и започнала да говори бавно,при което изпитвала болки.Затрудненията в говора продължили няколко месеца до половин година.До април-май 2017 г.,т.е. 4-5 месеца,ищцата била на течно-кашева храна,като след това постепено започнала да поема и твърда храна.Според свидетелката дъщеря й и до настоящия момент продължава да изпитва болки,не може да дъвче ядки,дори дъвка,чували се в долната челюст шумове.В студените дни носела шал,тъй като от студа челюстта й изтръпвала и трудно пиела дори вода.До ден днешен С.А. продължавала да взема обезболяващи лекарства,тъй като поемането на особено твърда храна й причинявало болка.В същата насока са и показанията на Е.Д.А./баба на ищцата по майчина линия/,която споделя,че 2-3 месеца ищцата била с шина,поемала само течна храна и не можела да говори;минало много време,докато започне да поема твърда храна,но и до момента имала болки и трудно дъвчела-чувало се шум,чаткане.
Твърденията на свидетелите,че и до настоящия момент /вече повече от две години от увреждането/ С.А. продължава да чувства болка при дъвчене и пукащ шум в челюстта,намират опора и в констатациите на вещото лице в заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза.Експертът е извършил преглед на ищцата,при който е установил,че са останали последици от травмата-сублуксация на челюстните стави,по-силно изразена в лява темпоромандибуларна става,изразяваща се в пукащ шум и болки при опит да се отвори устата над 1,5 см и при дъвчене на твърди храни.В съдебно заседание на 03.04.2019 г. вещото лице пояснява,че се касае за трайно увреждане на лява и дясна става на челюстта вследствие на нанесения от ответника удар,което е по-силно изразено в лявата става,в която има пукащ шум и болка,докато в дясната се чува само пукащ шум без болка.Установено е,че и понастоящем ищцата не може да си отвори устата повече от 1,5 см.Според експерта горните шум и болка ще съпровождат ищцата,докато е жива,респ. цял живот същата следва да се подлага на физиотерапия и да приема обезболяващи медикаменти.Следователно при ищцата следствие от противоправното деяние на ответника са постоянни болки и неудобства от чуването на пукащ шум при дъвчене,смях,отваряне на уста,които няма да отшумят през целия й живот.Няма доказателства по делото ищцата да е изпаднала в депресивно състояние вследствие на причиненото й увреждане,респ. да е получила сериозни психически или психологични увреждания.Нормално в рамките на първоначалния възстановителен период вследствие на случилото се с нея същата е изживяла стрес,била е емоционално нестабилна /така свидетелката Е.Д.А.споделя,че същата е плачела често и била стресирана/ поради внезапните физически неудобства и болки с голям интензитет.Нормално е същата да е била подтисната поради затрудненията в дъвчене и говорене,като второто е възпрепятствало и нормалното й общуване с околните.Тези психологични негативи и морални страдания са отшумели след няколко месеца с постепенното зарастване на фрактурата.Не се твърди и липсват доказателства за ищцата да са настъпили сериозни психологически увреждания с голям интензитет от деянието на ответника.Все пак следва да се има предвид,че към датата на увреждането ищцата е била на 20 години,т.е.още в млада възраст е получила сериозно увреждане,чиито последствия физически и емоционални ще я съпътстват през целия й живот.Същата е станала жертва на брутално нападение от ответника при изживян силен стрес,за което ще я спохожда споменът вследствие ежедневните физически неудобства при дъвчене,докато е жива.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a558eea-7344-4a11-8972-8e0c377a708f