Решение № 8487 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8487 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110109728 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по следните предявени от П. Р. ....... – Е. и С. К. Е. срещу К. И. Ц. и Г. Ж. Ц. обективно съединени искове:

1. Иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците К. И. Ц. и Г. Ж. Ц., че ищците са собственици на общо 1/2 идеална част при режим на СИО от двете мазета, находящи се в сутерена на двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .... на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в гр. ......., с площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план - ......, при съседи - поземлени имоти с идентификатори ......, ......., ......, ....., който по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо парцел .... по плана на гр. София, като мазе № 1 е с площ от 74 кв. м., при съседи: от три страни двор и мазе № 2, а мазе № 2 е с площ от 10 кв. м. при съседи: от три страни двор и мазе № 1, които представляват принадлежност към жилищните обекти в сградата, на основание Нотариален акт .... на нотариус при СРС с вх. рег. № ..... от 28.10.1993 г., Нотариален акт № ...... г., Нотариален акт за дарение № ........... и Нотариален акт за покупко-продажба № .. г. на нотариус ....., както ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху процесните имоти;

2. Иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответниците К. И. Ц. и Г. Ж. Ц. да заплатят, при условията на разделна отговорност, на всеки един от ищците сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот – 1/2 идеална част от двете мазета, находящи се в сутерена на двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .... на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в гр. ......., с площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване 1 ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план - ......, при съседи - поземлени имоти с идентификатори ......, 6......., ......, ....., ..., който по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо парцел .... по плана на гр. София за периода от 18.12.2018г. до 12.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. (датата на депозиране на ИМ) до окончателното изплащане на вземането.

В проведените две съдебни заседания – на 07.12.2023 г. и на 28.03.2024 г., страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея, съответно искания и възражения.

Събрани са гласни доказателствени средства на страните.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изготвена и приета е съдебнотехническа експертиза.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.

За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците по иска с правно основание чл. 108 ЗС е да установят правото си на собственост върху описаните имоти – две мазета, придобити на наведеното в исковата молба основание, а именно – по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 17.12.2018 г., както и че понастоящем ответниците владеят процесните имоти. В тежест на ответниците е да установят наличие на валидно правно основание, въз основа на което владеят имота.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.10.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 07.12.2023 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че ищците в качеството им на съпрузи са придобили правото на собственост по силата на сключен със ..... И.а Ц. и ..... договор за покупко-продажба от 17.12.2018 г. върху първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находящ се в гр. ......., представляващ самостоятелен обект с идентификатор .....1, застроен на 84 кв. м. Това обстоятелство се установява и от представения по делото (на л. 15-18 от делото) нотариален акт № ....... г. на нотариус ...... ....., рег. № ......, вписан в СВ София с вх. рег. № ......

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение № ...... (л. 14 от делото) праводателите на ищците са придобили правото на собственост върху първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находящ се в гр. ....... от ..... Ц. и ....... К.ов Ц., като видно от Нотариален акт .... на нотариус при СРС с вх. рег. № ..... от 28.10.1993 г. (л. 19-20 от делото) първоначалните собственици на посочения първи етаж са били .... – родители на ......

Останалите представени по делото писмени доказателства не изясняват обстоятелства, релевантни за предмета на правния спор, поради което като неотносими, съдът не ги обсъжда.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката ..... – майка на ищцата. Свидетелката разказва пред съда, че когато е живяла в съседство до ответниците (когато децата са били малки), е виждала последните да

2 използват процесните мазета. Свидетелката посочва, че година и половина е живяла при ищците, където е видяла две мазета, едното от които било затворено с врата с клин. Заявява, че когато ищците са закупили етажа от къщата е имало вътрешно стълбище, което не се използвало и което ищците преградили и преустроили в тоалетна.

Съдът при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК цени за достоверни показанията на свидетелката Симитчиева за тези обстоятелства, тъй като същите са непротиворечиви и възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия, поради което и съдът не намира основание да откаже да им даде вяра.

По делото е приета и изслушана съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж.

Д. М., съдът приема за обективно и компетентно дадена, ведно с разясненията и уточненията на вещото лице в открито заседание. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, оглед на място, както и след направени справки в действащата кадастрална карта, е установила следното: с идентификатор ...., в одобрената кадастрална карта на .... е заснета и нанесена двуетажна, жилищна сграда, находяща се на ...... Съгласно КК, сградата е с функционално предназначение - жилищна, многофункционална, с брой на самостоятелните обекти в нея - 2 бр., сградата е построена около 1965 г. При извършения оглед на място експерта е установила, че жилищната сграда е изградена с частичен сутеренен етаж, в който са разположени няколко помещения, като достъп до помещенията в сутерена се осъществява от две места. Едното от помещенията в сутерена на сградата, е разположено в югоизточния ъгъл на сутерена, като същото е без прозорци и е с вход от двора, през нестандартен отвор, направен в цокъла на сградата, по източната фасада, с монтирана метална врата в него. До останалата част от сутерена на сградата, достъпът се осъществява през вход, разположен по северната фасада на сградата, посредством вътрешно стълбище, като в тази част са разположени още три помещения и коридори, от които едното е ползвано като кухня, малкото помещение е ползвано за баня, третото помещение е складово помещение.

С оглед гореизложеното, съдът достигна до извод, че обект на спор между страните са две мазета, находящи се в сутерена на двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ..... г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в гр. София, ....., които според твърденията на ищците, на основание чл. 38 ЗС, съставляват прилежаща част към всеки един от апартаментите на сградата.

В този случай при разпределянето на доказателствената тежест в процеса, ищите следва да докажат както правото си на собственост върху самостоятелен обект в сградата, така и фактът на индивидуализацията на спорните помещения като попадащи в режим на етажна собственост по своето предназначение.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС изброява неизчерпателно така наречените общи части на етажната собственост, като това, че изброяването е само примерно, няма съмнение с оглед финалната част от разпоредбата ("... и всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване"), от която става ясно, че законодателят разграничава два вида общи части - такива по предназначението си и такива по естеството си. Понятието за общи по естеството си части на етажната собственост е достатъчно и пълно изяснено от практиката и теорията - това са онези елементи от конструкцията на самата сграда, без които етажната собственост не може да съществува. Що се отнася до съдържанието на понятието „общи части по предназначение“, то съдебната практика и доктрината приемат, че общи по предназначение са онези части на етажната собственост, без които тя може да съществува като такава, но са предназначени (отредени) да обслужват колективните (общи) потребности на всички етажни собственици, като предназначаването (отреждането) на определен елемент от конструкцията на сградата като обща нейна част по предназначение е възможно от юридическа гледна точка да се извърши при следните хипотези: като помещението (било преди самото построяване на сградата, било впоследствие, но преди възникване на етажната собственост) бъде отредено да бъде обща по 3 предназначение част на етажната собственост със самия одобрен и влязъл в сила архитектурен /инвестиционен/ проект и със съответните съпътстващи го разрешение за строеж и останалите строителни книжа, и когато едноличният собственик или собственици са преустроили фактически помещението, преди етажната собственост да е възникнала, по начин, така че след възникването то да служи като обща по предназначение нейна част. В този смисъл е решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д.

4994/2015 г. на II г. о. на ВКС, съгласно което: „При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /собствениците/ на сградата. Меродавният момент, към който се преценява статутът, е моментът на възникване на етажната собственост“ При определяне статута на част от сграда като обща част е релевантно, съгласно чл. 38 ЗС, единствено предназначението на съответната част към момента на възникване на етажната собственост.

Предназначението може да се извърши и с фактически действия преди или по време на възникването на етажната собственост. Достатъчно е предназначението за общо ползване да е налице при учредяване на етажната собственост - така акад. Л. В., „Българско вещно право“, с. 282); като помещението, макар в първоначалния архитектурен проект да не е било отредено да бъде обща по предназначение част на етажната собственост и да не е било преустроено от собственика в такова преди възникване на ЕС, бъде предназначено за това след възникване на етажната собственост по силата на единодушно и изрично (не и неформално, "мълчаливо") решение на всички етажни собственици, т.е. такова, обективирано в нарочен акт, и при условие, че от материалноправна гледна точка всички етажни собственици при вземане на това решение са се явявали и материалноправни носители на правото на собственост върху помещението, чието отреждане искат да променят, при условията на обикновена дялова съсобственост.