Решение № 365 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100507097 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №7006 от 04.05.2023г., постановено по гр.дело №49829/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 40-ти състав, е осъден Г. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати на С.

Г. С., с ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД сумата от 2800 лв., представляваща заплатено авансово възнаграждение по развален договор за изработка за доставка и монтаж на дограма в имота на ищеца, находящ се в град София, ж.к.“*******, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда 13.09.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 517 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Г. Д. Г., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Ж. Н., с която се обжалва решение №7006 от 04.05.2023г., постановено по гр.дело №49829/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 40-ти състав, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД, както и са присъдени в тежест на ответника разноски.

Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излага се, че неправилен и неподкрепен от доказателствата по делото е изводът на първостепенния съд, че по делото се установява, че между страните е било възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен между тях договор за изработка, като при доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани 1 доказателства, че е изпълнил точно и в срок възложената работа, поради което за ищеца е възникнало потестативното право да развали сключения договор за изработка, което е станало с подадената искова молба. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, който не е бил очевидец при сключването на договора за изработка между страните. Поддържа се още, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че представеният по делото частен документ – разписка за получена сума е саморъчно написан от ответника и в него се съдържа негово изявление, че е получил от ищеца сумата от 2800 лв. за доставка и монтаж на дограма, която работа следва да изпълни в срок до 20 дни. Сочи се, че по делото не се установява автора на написания текст в разписка за получено капаро, тъй като положеният подпис на ответника удостоверява единствено, че копието на личната карта е вярно с оригинала, а не че текста е написан от него. В тази връзка се твърди, че приетият като доказателство по делото частен документ – разписка за получена сума, не съдържа изявление на ответника и поради липса на годни доказателства за сключения между страните договор за изработка за доставка и монтаж на дограма в имота на ищеца, находящ се в град София, ж.к.“*******, следва да се отхвърли предявената искова претенция. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД като основателен и доказан.

Въззиваемата страна - С. Г. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Л. К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба, като счита, че не са налице посочените основания за отмяна на първоинстанционното решение. Твърди се, че първостепенният съд е анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, преценени с оглед събраните по делото доказателства и е обосновал правилен и законосъобразен извод, че между страните по делото е бил сключен договор за изработка с предмет доставка и монтаж на нова дограма в имота на ищеца, съответно и демонтаж и извозване на старата дограма, като изпълнителят е получил авансово като капаро сумата от 2800 лв., но не е изпълнил в срок възложената работа, предвид на което са възникнали предпоставките за едностранно разваляне на сключения договор за изработка на основание чл.262, ал.2 ЗЗД, който следва да се счита за развален с връчването на препис от исковата молба, което от своя страна дава валидно основание за уважаване на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на авансово платена сума, дадена на отпаднало основание. По тези съображения се поддържа, че по делото са доказани предвидените в закона основание за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя да заплати на възложителя сумата, предмет на предявения иск. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от С. Г. С., с Е Г Н **********, срещу Г. Д. Г., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2800 лв., представляваща заплатено авансово възнаграждение по развален договор за изработка от 09.06.2022г. за доставка и монтаж на дограма в имота на ищеца, находящ се в град София, ж.к.“*******.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения 2 осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Постановеното решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от С. Г. С., с ЕГН **********, срещу Г. Д. Г., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2800 лв., представляваща заплатено авансово възнаграждение по развален договор за изработка от 09.06.2022г. за доставка и монтаж на дограма в имота на ищеца, находящ се вград София, ж.к.“*******. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения осъдителен иск като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай противно на доводите във въззивната жалба настоящият състав приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, които не са били оспорени по надлежния ред от страните, съответно тяхната 3 доказателствена сила не е опровергана или разколебана от други доказателства, се налага еднозначен извод, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен между тях договор за изработка от 09.06.2022г. за доставка и монтаж на дограма в имота на ищеца, находящ се вград София, ж.к.“*******, който намира своята законова реграментация в разпоредбите на чл.258 и следв. от ЗЗД. В приетия като доказателство по делото частен документ се съдържа саморъчно изписан текст и положен подпис, които в хода на производството пред СРС не са оспорени от ответника по реда на чл.193 ГПК, по отношение на съдържанието и авторството, поради което съдът приеме, че принадлежат на сочения за техен автор, а именно ответникът - Г. Д. Г., въззивник в настоящото производство. В представения частен документ ответникът ясно е посочил, че получава сумата от 2800 лв. като капаро за дограма, при обща стойност на сделката от 4030 лв. и срок за изпълнение от 20 дни. В тази връзка съдът приема, че приетият по делото частен документ има характеристиката на разписка за получаване на авансовата сума от ответника, тъй като обективира изявление за получаване на сумата от ответника и се намира в държане на ищеца. На следващо място от събраните гласни доказателства – разпит на свидетеля – М.Р., без родство със страните, който макар и да не е пряк очевидец на сключването на договора между страните, показанията му са логично последователни, кореспондират и се допълват от останалите събрани по делото доказателства, поради което правилно са кредитирани от първостепенния съд, се установява, че ищецът е приел отправената от ответника оферта, съгласил се е с цената за смяна на дограмата в имота му, като за уговорената работа е заплатил на ответника авансово сумата от 2800 лв.. Договорът за изработка е неформален консенсуален договор и се счита сключен в момента на постигане на съгласие между двете страни досежно съществените му елементи, които са работата, която трябва да бъде извършена, и нейната цена. В случая са изпълнени всички елементи от фактическия състав по възникване на облигационното правоотношение - уговорено е, че следва да бъде сменена дограмата в имота на ищеца срещу дължимо възнаграждение от 4030 лв..

Установява се наличието на две съвпадащи насрещни волеизявления, като от този момент договорът се счита сключен като съдът приема, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете страни – възложител и изпълнител, досежно предмета, цената и поети права и задължения за всяка от тях. Следователно от анализа на доказателства по делото се налага категоричен извод за сключен между страните договор за изработка от 09.06.2022г., съгласно който ищецът - С. Г. С., в качеството на възложител е възложил, а ответникът - Г. Д. Г., в качеството на изпълнител е приел срещу заплащане на договорено възнаграждение да изпълни видове дейности относно доставка и монтаж на дограма в имота на ищеца, находящ се в град София, ж.к.“*******. В изпълнение на договора, ищецът е заплатил авансово сумата от 2800 лв., като ответникът е поел задължението в срок от 20 дни, считано от 09.06.2022г., да изпълни възложената работа като достави и монтира дограма в имота на ищеца. В доказателствена тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване, че е изпълнил изцяло и точно възложената работа, като в случая не са ангажирани никакви доказателства в тази насока.