Решение № 287 от 11.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Бургас, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20242100100999 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.

Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Галина Желязкова Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет.1 против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София 1061, бул. „Витоша“ № 2, ЕИК 000695064, представлявана от главния прокурор, чрез Окръжна прокуратура – Бургас, с искане за осъждането на последната да заплати сумата от 27 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ характер досъдебно производство № 1343/2015г. по описа на 01 РУ МВР-Бургас, преписка 11125/2015г. по описа на РП-Бургас, сумата от 1 000 лв. заплатен адвокатски хонорар, представляваща обезщетение за претърпени имуществени, вреди ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 13.11.2015г. с постановление на прокурор от РП-Бургас е било образувано досъдебно производство № 1343/ 2015г. по описа на 01 РУ на МВР-Бургас, с обвиняем К. К., който според прокуратурата на 18.10.2015г. в 1 гр.Бургас пред дискотека *** на *** чрез нанасяне на удари, причинил на К.

М. Б. средна телесна повреда - престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2 от НК. На 06.04.2017г. било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, а именно по чл.131 ал.1, т.12, вр.чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК и взета мярка за неотклонение „подписка“. С определение по ЧНД № 4104/2019г. по описа на РС-Бургас, съдът дал конкретни указания на Прокуратурата за приключване на разследването в разумен срок. С постановление на прокурор при РП-Бургас от 10.06.2020г., било издадено ново постановление за привличане на К.К. като обвиняем за извършено престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК и с обвинителен акт от 29.03.2021г. производството е било внесено за разглеждане от съда. С присъда № 54/ 15.04.2022г. по НОХД № 1762/2021г. по описа на РСБургас, ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като присъдата е била потвърдена с Решение № 124/ 13.05.2024г. по ВНОХД № 618/2022г. по описа на ОС-Бургас. Мярката за неотклонение „подписка“ е продължила от 06.04.2017г. до 13.05.2024г.

Според К.К., с повдигането на обвинение за престъпление, което не е извършил и продължилите 7 години процесуални действия спрямо него, прокуратурата е съсипала живота му – през цялото време многократно се явявал пред органите на досъдебното производство, а после присъствал и на всички съдебни заседания. Това влошило отношенията с близките, му както и любимото му хоби – ловът. Ищецът вследствие на ежедневния стрес се чувствал несигурен и притеснен, не можел да постъпи на държавна работа, вкл. в МВР. Неприятните чувства на тревожност, безпокойство, страх от репресия от не са отминали и сега.

Според изложеното в исковата молба, отговорността на ответника произтича от закона, не предполага виновно поведение на конкретен служител в Прокуратурата, както и дали действията са били винаги законосъобразни и обосновани според събраните доказателства. Цит. е практика на ВС на НРБ – Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС относно понятието „справедливост“, свързано с конкретната преценка във всеки отделен случай.

Изброени са условията, на които следва да отговаря увреждането, за да подлежи на обезщетяване. Самият ищец с нищо не е допринесъл за увреждането съобразно чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Заплатеното през 2016г. адвокатско възнаграждение от 1000 лв. представлява имуществена вреда, като 2 последица от неоснователно повдигнатото обвинение. Изброени са и правнорелевантните според ищеца обстоятелства за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, като счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на претенциите в пълен размер.

Окръжна прокуратура – Бургас като представител на

Прокуратурата на РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на предявените искове. Твърди, че според т.11 от ТР 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС, обезщетение може да се търси единствено при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Това подлежи на доказване от ищеца, който не е приложил никакви доказателства затова.

Оспорват се предявените искове както по основание, така и по размер.

Досъдебното производство е продължило 3 години и 11 месеца, който срок е разумен предвид констатирано в определение от 30.09.2019г. по н.ч.д. № 4104/2019г. по описа на РС-Бургас наличие на фактическа сложност.

Първоначално се е работило срещу 7 обвиняеми лица, като следствените действия били извършвани ритмично, а наблюдаващият прокурор осъществил адекватен надзор. Забавяне е било налице единствено поради назначената повторна СМЕ, поискана от обвиняемите. Изобщо, продължителността на производството в съда не се дължала на действия на прокуратурата – ръководна функция има съдът. Срещу постановената оправдателна присъда освен протест от РП-Бургас, е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител, т.е. и при липсата на протест, производството пак би продължило пред въззивната инстанция. Или продължителността на производството е била обусловена от обективни фактори: фактическа и правна сложност; множество обвиняеми; преминаване през две съдебни инстанции. Наложената мярка е била възможно най-леката и правата му по никакъв начин не са били ограничени.

Ответната страна изтъква, че не е изпълнена хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, след като липсват доказателства за претърпените страдания от К.К. и причинната връзка с действия в наказателното производство. От друга страна, липсват доказателства и за твърдените отнемания на разрешенията за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. А и тези действия на МВР представлявали административна дейност по смисъла 3 на чл.1 от ЗОДОВ. Всъщност цялостният предявен размер от 27 000 лв. е прекомерен, като не са приложени доказателства за особено негативни последици за ищеца вследствие действия на прокуратурата.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковете и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.

В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че исковете са изцяло неоснователни, а евентуално първият е силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като деянието е било извършено в съдебния район на ОС-Бургас.

Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Досъдебното производство е започнало с постановление на прокурор при РП - Бургас на 13.11.2015 г., като К. К. е бил привлечен като обвиняем на 06.04.2017г. за извършено на 18.10.2015г. престъпление по чл.131 ал.1, т.12 от НК (л.35-44 по делото), с взета мярка за неотклонение „подписка“.

Започналото след това против ищцата съдебно следствие е продължило с ново постановление за привличане като обвиняем от 10.06.2020г. вече за престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК. Развилото се наказателно производство приключило окончателно с постановеното решение № 124/ 13.05.2024г. по ВНОХД № 618/2022г. по описа на ОС-Бургас, с което е потвърдена постановената присъда № 54/ 15.04.2022г. по НОХД № 1762/2021г. на РС-Бургас за признаването на К.К. за невинен по всички обвинения (л.13-19). Приложено е и искане с правно основание чл.368 от НПК от пълномощник на ищеца за ускоряване на разследването с вх.№ 11125/ 09.09.2019г. в РП-Бургас. Фактическата обстановка не се оспорва от страните и съпоставката с приложените по делото писмени доказателства показва, че напълно отговаря на изложеното в исковата молба.

4

Свидетелят Г. Я. – приятел на К. от 20 години, твърди, че преди 8-9 години ищецът започнал да практикува ловна стрелба и станал член на ЛРД – Малка поляна. Бил от най-активните състезатели, участвал във всички състезания с ловни кучета. Ищецът дейно участвал в изграждането на ловни стопанства, открити ловища за едър и пернат дивеч. През 2017г. казал на свидетеля, че е обвиняем в нещо (средна телесна повреда на някакво момче), което не е извършил, но паради това няма да може да участва в активния лов.

После казал на свидетеля, че са му отнели ловните оръжия, което К. изживял много тежко. Престанал да бъде член и на националния отбор по ловна стрелба. Свидетелят го убедил да идва на лов, без оръжия. Обаче ищецът имал и лични проблеми, свързани със стара връзка. Невъзможността да практикува любимите си спортове го докарали до тежка депресия. На 15 август стартирал новия сезон и ищецът вече оправдан, отново ходел на лов, но без предишния хъс. Ищецът имал проблеми с баща покрай семейния бизнес с бензиностанция и затова напуснал и създал своя ферма с животни, има вече дете и чака второ.

От показанията на свидетеля Г. К. – чичо на ищеца, стана ясно, че през 2017г. ищецът му споделил, че има образувано дело за средна телесна повреда и тогава спрял да излиза като млад човек, често трябвало да идва до Бургас за срещи с адвоката си, в полицията, по дела. В *** се разбрало и започнали да разпитват К.К. на ***, където работел. Това тежко се отразило на психиката на ищеца. Това продължило до 2022г. при първото оправдаване, когато малко се подобрил. Тогава заживял с момиче, което после му станала съпруга, имат дете. Тези щуротии продължили 7 години и се отразили тежко на ищеца, тъй като бил млад човек. Но поради обвиненията започнал да страни от хората, захванал се с животновъдство за да не го разпитват. Ищецът имал желание да започне работа като пожарникар или в Гражданска защита, но поради делото не му позволили. И сега още не можел да се оправи напълно.

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното производство е приключило с оправдателна присъда. Ответната страна е 5 материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди.

По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че претърпените от К.К. вреди, изразяващи се в депресия, страх от наказателна репресия, нервност, раздразнителност, загуба на самочувствие, изолация, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението (Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 532/ 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др.). Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му положение.