Решение № 145 от 21.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000041 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.259 и сл. от ГПК във връзка с чл.377 и 378 от ГПК.

С Решение №260306 от 05.07.2021г., постановено по т.дело №847/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на П. К. В. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“М.“№1, сумата от 65000лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №....., с период на покритие 18.08.2018г.-17.08.2019г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания, причинени при пътнотранспортно произшествие, станало на 02.12.2018г. в гр.П., на бул.“В.А.“№15А, причинено виновно и противоправно от О.С.Д. при управление на лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ...., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2019г. до изплащането на сумата; сумата от 2981,64лв. – 1 обезщетение за претърпените вследствие на същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2019г. до изплащането на сумата, като иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 65000лв. до пълния заявен размер от 120000лв., както и исканията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 02.12.2018г. до 18.05.2019г., са отхвърлени като неоснователни, и ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД е осъдено да заплати на адв.Т.Г. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца в размер на 2567,46лв., и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 2719,27лв. – дължимата за производството държавна такса, както и сумата от 240лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, а П. К. В. е осъден да заплати на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД сумата от 237лв. – разноски по делото, съобразно отхвърлената част на предявените искове.

С Определение №261524 от 04.10.2021г. по същото дело решението е изменено в частта му относно присъдената в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сума от 240лв., като е присъдена такава от 132,67лв., съразмерно с уважената част на претенциите, и е оставена без уважение молбата на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД за изменение на решението в частта му за разноските, касаеща присъденото възнаграждение на адв.Г. в размер на 2567,46лв.

Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД, който чрез пълномощника адв.Т.Х. го обжалва в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30000лв. до присъдения от 65000лв. или за разликата от 35000лв. Поддържа присъденото обезщетение да е прекомерно и несъответстващо на съдебната практика по аналогични случаи за процесния период и на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, съответно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, тъй като не е съобразена приетата по делото СМЕ, според която оздравителният процес при ищеца е протекъл в рамките на обичайните срокове, без усложнения, и не е отчетено, че ищецът е съпричинил по-бавното си 2 възстановяване, защото на 03.01.2019г. не е извършил предписания му контролен преглед и не е извършвал болнична рехабилитация. Счита неправилно съдът да се е произнесъл относно душевното състояние на ищеца само въз основа на свидетелски показания, без да има назначена и приета психиатрична експертиза. Настоява неправилно да не е отчетен приноса от страна на ищеца за вредоносните последици от настъпилото ПТП, в която насока едностранно да са кредитирани показанията единствено на св.Ц.Д., но не и приетата САТЕ, с оглед установеното в първоинстанционното производство, че вината за настъпване на инцидента принадлежи и на ищеца, който по време на ПТП не е бил съсредоточен върху пътната обстановка и приближаващото МПС и е навлязъл на платното за движение на червен за него сигнал, привеждайки се и притичвайки през пътното платно, с което е допринесъл на 50% за настъпване на вредоносния резултат. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени за разликата над 30000лв., евентуално за намаляване на неговия размер и този на разноските. Претендира за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна П. К. В. е депозирал чрез пълномощника си адв.Т.Г. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

От страна на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД е подадена и частна жалба против определението, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за присъденото на адв.Г. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Поддържа неправилно първоинстанционният съд да е приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено върху цената на всеки отделен иск, излагайки конкретни съображения. Претендира за отмяна на определението в обжалваната му част и за изменение на решението относно нея чрез намаляване на адвокатското възнаграждение от 2567,46лв. на 2205,38лв.

Ответникът по частната жалба П. К. В. е депозирал писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които размерът на адвокатското възнаграждение е правилно определен и в съответствие с 3 чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли жалбата да се остави без уважение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. К. В. против ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получени телесни увреждания, причинени при пътнотранспортно произшествие, станало на 02.12.2018г. в гр.П., на бул.“В.А.“№15А, причинено виновно и противоправно от О.С.Д. при управление на лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ..... Претендираният от ищеца с исковата молба размер на обезщетението е 80000лв., увеличен по реда на чл.214,ал.1 от ГПК и съгласно протоколно определение от 22.07.2020г. на 120000лв. Искът е уважен с първоинстанционното решение до размер на 65000лв., като в частта до присъдения размер от 30000лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила, при което със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав относно наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя. С оглед пределите на въззивното обжалване, спорът пред настоящата инстанция се концентрира единствено около размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателят настоява за намаляването му до 30000лв., която сума с жалбата твърди и да е заплатил, представяйки преводно нареждане от 09.08.2021г.

Страните не повдигат спор във въззивното производство по отношение на приетите за установени въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното производство обстоятелства, според които, на 02.12.2018г. около 11,10ч. в гр.П. на бул.“В.А.“№15А при пресичане на платното за движение от ищеца като пешеходец е настъпило пътнотранспортното произшествие с преминаващия лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ...., управляван от виновния за същото водач О. Д.. Вследствие на удара на В. е причинено счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става с изкълчване на бедрената кост и надлъжно счупване на дясната хълбочна кост, както и хемодинамичен срив, като първоначално проведеното лечение е 4 неоперативно /с екстензия/, поради тежкото състояние след срива на хемодинамиката, а по-късно е пристъпено и към оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

Според приетото заключение от 14.07.2020г. на СМЕ, възстановителният период е една година, като първите 50-60 дни са на легло, и е свързан със значителни болки, невъзможност за самообслужване, голяма вероятност за получаване на усложнения – декубитуси, контрактура на ставата, хипотония на мускулите и други, а след приключване на възстановителния период е възможно, особено при по-голямо натоварване на крайника, пострадалият да има болки и със сигурност ще остане нарушение на походката, като пълно възстановяване е малко вероятно да се постигне.

При ищеца възстановителният процес е протекъл сравнително нормално, предвид напредналата му възраст, като в момента е във видимо запазено за възрастта общо здравословно състояние. Провеждал е рехабилитация в дома с рехабилитатор и е осъществил един контролен преглед при лекаря, провел операцията. При извършения личен преглед е констатирано леко накуцване с десния крак, който е видимо леко скъсен и ротиран навън. В тази връзка доводите на жалбоподателя от една страна оздравителният процес при ищеца да е протекъл в рамките на обичайните срокове, без усложнения, а от друга да е съпричинил по-бавното си възстановяване, поради това, че е не е извършил предписания контролен преглед и не е извършвал болнична рехабилитация и санаториално лечение, освен, че са взаимнопротиворечиви, са и неоснователни. Заключението на СМЕ установява усложнения при лечението – декубитуси, включително по повод закупените медикаменти, част от които, предназначени именно за лекуване на тези рани от залежаване във връзка с легловия режим. Вещото лице не е установило по-дълъг от обичайния за такъв тип травми и за възрастта на пострадалия възстановителен период, за да се приеме наличие на забавяне, вследствие бездействие на ищеца. Такова бездействие не е и налице. Включително по повод разходите за лечение експертизата е заключила, че пострадалият е изпълнил всички предписания на лекуващите лекари. Освен това, според експертът, пълно възстановяване е малко вероятно да се постигне, при което, независимо от предприетото след операцията лечение, болките в засегнатия крайник и нарушението на походката съставляват неизбежни пожизнени последици от самия характер на причинените на ищеца травми, а не от непровеждането на рехабилитационни 5 процедури.

В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел дъщерята на ищеца К. К., според чийто показания, на втория ден след произшествието в болницата баща й изведнъж спрял да говори и останал с отворени очи, като тя помислила, че е мъртъв, но, след като лекарите се борили цял ден за живота му, й обяснили, че вследствие на удара при произшествието е изпаднал в шок, който може да се получи и няколко дни по-късно, като състоянието, в което бил, е клинична смърт, и след като дошъл в съзнание му били направени допълнителни изследвания и извършена операцията. В тази им част показанията на свидетеля кореспондират на заключението на СМЕ относно настъпил при ищеца хемодинамичен срив, след овладяване на който се е пристъпило към оперативното лечение. В болницата баща й престоял 20 дни, което съответства на представените епикризи. Около половин година баща й изпитвал силни болки в таза, заради които приемал обезболяващи лекарства, бил на легло и обслужван от нея в дома му, където тя се преместила, за да се грижи за него, като го къпела, обтривала, обслужвала с памперси и подлога, наред с обичайните домакински дейности, което кореспондира на представените фактури и фискални бонове и на заключението на СМЕ за закупени болкоуспокояващи медикаменти, памперси и други, както и на изложеното от експерта за значителни по интензитет и продължителност физически болки. Според свидетелката, преди инцидента баща й бил пъргав, жизнен, дори помагал на нея, защото била оперирана преди години, но след това настъпила коренна разлика, тъй като походката му била ограничена и ползвал бастун, бил весел и контактен, а след това станал по-затворен и не искал да излиза с приятели и на улицата, дори да отиде до магазина, като предпочитал да се разхожда на двора, вероятно поради страх, тъй като от силния удар се е качил на капака на блъсналия го автомобил и е изхвръкнал на платното. В насока на невъзвратимо нарушена походка е и заключението на СМЕ. Противно на оплакванията на жалбоподателя, правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на посочения свидетел, включително относно душевните страдания на ищеца. Действително, както настоява, свидетелят като дъщеря на ищеца е заинтересована в негова полза по смисъла на чл.172 от ГПК.