Решение № 23 от 10.02.2023, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 23 гр. Кюстендил, 10.02.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА с участието на секретар: Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 225 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на “Е.Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №

01-2600/2259#3 от 17.03.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, за изплатена субсидия по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” за кампания 2018 г. и 2019 г. във връзка с подадените от дружеството жалбоподател заявления за подпомагане с УИН 10/300518/65975 и УИН 10/190619/69887 в размер на 559.36 (петстотин петдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неспазване на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излагат се съображения, че мотивите на административния орган са не само непълни, а може да се приеме, че липсват. Сочи се, че не са обсъдени възраженията на дружеството. Твърди се като причина за неспазване на поетия ангажимент от страна на жалбоподателя наличието на форсмажорни и изключителни обстоятелства. По тези съображения, е направено искане оспорения

АУПДВ да бъде отменен.

Ответната страна – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и депозирани по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят

“Е.Т.” ЕООД е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 681485 в Интегрираната система за администрация и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 10 “Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” през кампания 2018 г.

На

15.04.2021 г. зам. изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” е издал Акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. № 01-2600/2259 от 15.04.2021 г., с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., ДФЗ – РА прекратява поетия от “Е.Т.” ЕООД агроекологичен ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. Като съображения за прекратяване на агроекологичния ангажимент се сочи установеното при извършени административни проверки обстоятелство, че земеделският стопанин не е подал Заявление за плащане по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” през кампания 2020 г.

Актът за прекратяване на агреокологичния ангажимент е получен от жалбоподателя лично на 05.05.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 36).

По делото няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя посоченият Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. да е обжалван, поради което съдът приема, че същият е влязъл в сила на 19.05.2021 г.

От доказателствата по делото се установява, че на “Е.Т.” ЕООД са били изплатени следните суми по мярка 10 “Агроекология и климат” с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”: през първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 10/300518/65975 за кампания 2018: АК16 – 279.68 лв.; през втората година от ангажимента: за заявление с УИН:

10/190619/69887 за кампания 2019: АК16 – 279.68 лв. Следователно общата изплатена сума на “Е.Т.” ЕООД по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” е в размер на 559.36 лв.

С писмо изх. № 01-2600/2259 от 15.09.2021 г. жалбоподателят е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ “Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-2600/2259 от 15.04.2021 г. С вх. № 01-2600/2259#2 от 05.10.2021 г. са подадени писмени възражения от “Е.Т.” ЕООД, с изложени съображения за липса на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент и настъпили форсмажорни и изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 5 във връзка с § 1, т. 8 от Наредба № 7/24.02.2015 г., поради което земеделският стопанин не е изпълнил задължението си, тъй като е нямало как да бъде спазен петгодишния ангажимент доколкото е налице извършена кражба на три броя коне, един от които е заявеният пред ДФЗ. Посочил е, че не е налице основание за възстановяване на получената сума в размер на 559.36 лв.

С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2259#3 от 17.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” по отношение на “Е.Т.” ЕООД е определено публично държавно вземане в размер на 559.36 лв., представляващо изплатена субсидия по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” за кампании 2018 г. и 2019 г., във връзка с подадените от дружеството заявления за подпомагане с УИН 10/300518/65975 и УИН 10/190619/69887. От правна страна, органът се е позовал на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква “а” и чл. 8, ал. 1 от

Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. От фактическа страна административният орган е приел, че доколкото агроекологичният ангажимент на “Е.т.” ЕООД е прекратен с влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-2600/2259 от 15.04.2021 г., а по заявлението са били изплатени суми по мярка 10 “Агроекология и климат” с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” в общ размер на 559.36 лв., представляващо плащане през първата година от ангажимента: за заявление с УИН:

10/300518/65975 за кампания 2018: АК16 – 279.68 лв., а през втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 10/190619/69887 за кампания 2019: АК16 – 279.68 лв., в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. “а” от Наредба № 7/24.02.2015 г.

“Е.Т.” ЕООД следва да възстанови 100 % от общата изплатена сума, което се равнява на 559.36 лв. В акта е посочено, че подадените от земеделския стопанин възражения се приемат за неоснователни.

Издаденият

АУПДВ № 01-2600/2259#3 от 17.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” е връчен на жалбоподателя на 28.03.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.16

).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.

168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният

АУПДВ е издаден от компетентен орган, а именно зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в рамките на правомощията делегирани му със заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. От фактическа страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството, че “Е.Т.” ЕООД е регистриран в ИСАК; одобрен е за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. ; по поетия агроекологичен ангажимент по мярка 10"Агроекология и климат" на земеделския стопанин е била изплатена сума в общ размер на 559.36 лв. за кампания 2018 г. и за кампания 2019 г., но доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. No 01-2600/2259 от 15.04.2021 г. ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на “Е.Т.” ЕООД, в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква "а" от Наредба № 7/24.02.2015 г. дружеството следва да възстанови изцяло получената финансова помощ. Административният орган се е позовал и на писмо изх. № 01-2600/2259 от 15.09.2021 г., с което Държавен фонд "Земеделие" е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с посочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че са спазени изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 18, ал. 3, т.

1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, са обективирани и могат да бъдат изведени както от уведомително писмо изх. № 01-2600/2259 от 15.09.2021 г. за откриване на административно производство, така и от влезлия в сила акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. № 01-2600/2259 от 15.04.2021 г., на който акт, като обуславящ възстановяването на получената финансова помощ, се е позовал административният орган при издаване на АУПДВ. Ето защо, съдът приема, че е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за излагане на фактическите основания за обективираното в Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2259#3 от 17.03.2022 г. волеизявление.

Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна.

Спазени са изискванията на чл.

26, чл.

28 и чл.

34 АПК за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие в него.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

С разпоредбата на чл.

27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на

Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл.

162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.

В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е регламентирано, че агроекологичните дейности по направленията, по чл. 3, сред които е и опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство (т. 6 на чл. 3 от Наредбата), се прилагат за период от пет последователни години, т.е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане (чл. 8, ал. 2 от Наредба 7/2015 г.). При неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция предвижда задължение за разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент, като земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ, съгласно условията на чл. 18, ал. 4 от наредбата.