Решение № 913 от 19.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. *, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20233110100641 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Р. Т. срещу П.

Д. К. конститутивен иск с правно основание чл. 30 от ЗН, с който се иска възстановяване на Т. Р. Т. запазената част от наследството на *, починала на 21.06.2022 г., чрез намаляване с 1/2 ид.ч. на универсално завещателно разпореждане на *, извършено със саморъчно завещание от 28.07.2018г., обявено на 04.07.2022 г., в полза на П. Д. К., досежно притежаваното от наследодателката движимо и недвижимо имущество.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник със запазена част, останало от наследството на *, починала на 21.06.2022 г. Сочи, че наследодателката е негова съпруга, за което е съставен акт за граждански брак №52/21.01.2002 г. Излага се, че в полза на ответницата е завещано цялото имущество на починалата *, представляващо цялото недвижимо и движимо имущество и влогове. Твърди се, че наследодателката е била собственик на следните недвижими имоти: Апартамент в гр. *, находящ се наул. „*" №10, ½ ид.ч. от апартамент в същата сграда на ул. „*" №10, ½ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с площ по документи 53.650 кв.м. находяща се в гр. *; Апартамент гр. *, земеделски земи местност „*" 8000 кв.м., с. *, , земеделски земи местност „*" 5501 кв.м., с. *" 4423 кв.м., поземлен имот по документи 14 000 кв.м местност * с. * и земеделски земи 16007 кв.м. местност * с. *, общ. *, както и влогове в банка ДСК и други банки и финансови институции. Сочи се, че саморъчното завещание е обявено от нотариуса по молба на ответницата. Излага се, че същата е дъщеря на наследодателката, като със завещателното разпореждане е накърнена запазената му част и се иска възстановяването й.

В съдебно заседание искът се поддържа и се моли за уважаването му.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който се оспорва иска и се моли за отхвърлянето му.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа направените оспорвания и 1 моли за отхвърляне на иска.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за наследници № */26.09.2022 г., издадено от община *, се установява, че страните по делото са наследници по закон на наследодателя *, починала на 21.06.2022 г., като Т. Т. е съпруг, а П. Кокаланова е дъщеря на починалата.

Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, че момента на откриване на наследството на наследството на * е 21.06.2022г.; както и извършеното в полза на ответницата саморъчно завещание от 25.07.2018 г., обявено от нотариус Роза Кожухарова на 04.07.2022 г.

Липсва спор между страните, че * се е разпоредила за след смъртта си със саморъчно завещание от 25.07.2018 г., обявено от нотариус Роза Кожухарова на 04.07.2022 г., в полза П. Кокаланова като й завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, влогове, които ще останат след нейната смърт.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

В случая не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че страните по делото са наследници по закон на наследодателя *,; момента на откриване на наследството на наследството на * – 21.06.2022г.; както и извършеното в полза на ответницата саморъчно завещание от 25.07.2018 г., обявено от нотариус Роза Кожухарова на 04.07.2022 г., с което е завещано цялото имущество на наследоадтелката.

Не се спори, че бракът между наследодателката * и Т. Т. е сключен на 21.01.2002 г. и че същият е бил неин съпруг.

В случая видно от представеното по делото завещание наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество в полза на своята дъщеря.

Съгласно трайната съдебна практика универсалното завещание, придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28,ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството / така Решение № 82 от 16.03.2011г. на ВКС/.

Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество следователно в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28,ал.1 ЗН лица.

2

Съгласно трайната съдебна практика обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество /в този смисъл решение № 106/2014/08.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., II г.о./

Не е спорно, че страните са наследници на * *, като завещанието в полза на ответницата е било обявено по реда на чл. 27 ЗН, т.е. няма съмнение, че П. Кокалова е приела наследството по силата на завещателното разпореждане, което по силата на наследственото правоприемство е преминало в патримониума на ответницата по делото след нейната смърт.

Съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН „разполагаемата част“ от наследството е всичко онова от наследството, която не е запазена част. Запазената част от наследството е онова имущество от наследството, което законът „пази“ за низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се разпорежда чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или дарения приживе. А доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.

Както се коментира по-горе, процесното завещателно разпореждане от 25.07.2018 г. е относно цялото имущество на завещателката и е универсално такова по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, поради което не е необходимо лицето, което упражнява потестативното право за възстановяване на запазена част да е приел наследството по опис по аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗН и т. 4 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК.

Безспорно е, че с изготвянето на саморъчно завещание от 28.07.2018г. наследодателят на страните * * се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза само на един от наследниците с право на запазена част, а именно в полза на ответника, което е извършено с универсалното саморъчно завещание, обявявайки последния за свой универсален наследник.

С този си разпоредителен акт наследодателят се е разпоредила над разполагаемата си част от имуществото от 1/3, поради което съдът намира, че предявеният иск за възстановяване на запазената част на ищеца от нейното наследство, чрез намаляване на извършеното в полза на ответницата завещателно разпореждане, е основателен до този размер.

Както се коментира по-горе при предявяването на иск за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на универсално завещание, извършено в полза на наследник по закон, не се образува една маса от всички имоти, съобразно чл. 31 от ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя са включени в завещателното разпореждане и 3 след смъртта на наследодателя не остава свободно имущество, от което лицата по чл. 28, ал. 1 от ЗН биха могли да получат запазената им част от наследството. Възстановяването в такъв случай се извършва в обема на определените права по чл. 29 от ЗН. Намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в настоящия случай е 1/3 идеална част. Претенциите относно стойността на имуществото могат да бъдат разглеждани в рамките на делбен процес, а не на настоящия иск.

По изложените съображения, съдът счита предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за основателен до размера от 1/3 ид.ч. като за разликата до предявения размер от ½ ид.ч. следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК и отправеното искане в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част за заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК или сумата от 1333,33 лв. Депозитът не е изплатен на вещото лице, поради което не е разход в производството, а подлежи на връщане по чл4б ЗДТ.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска или сумата от 500лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Н А М А Л Я ВА завещателното разпореждане по универсално завещателно разпореждане на *, починала на 21.06.2022 г., извършено със саморъчно завещание от 28.07.2018г., обявено на 04.07.2022 г., в полза на П.

Д. К., ЕГН **********, досежно притежаваното от наследодателката движимо и недвижимо имущество, с 1/3 идеална част от завещаното имущество, собственост на наследодателката за допълване на запазената част на съпруга Т. Р. Т., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като ОТХВЪРЛЯ иска за намаляване на завещанието за разликата над 1/3 ид.ч. до претендираната ½ идеална част.

ВЪЗСТАНОВЯВА 1/3 идеална част от запазената част на Т. Р. Т., ЕГН **********, от наследството на съпругата му *, починала на 21.06.2022 г . , накърнена с универсалното завещание от 28.07.2018г., обявено на 04.07.2022 г.,.

ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. *, да заплати на Т. Р.

Т., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * №10, сумата от 1333,33 лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Т. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * №10, да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. *,сумата от 500 лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

4

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – *: _______________________

5