Решение № 8115 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8115 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110146107 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу И. П. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2933,53 евро (5737,49 лв.), представляваща дължимо от ответника обезщетение при *** в размер на брутното *** на ответника за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, и сумата от 40,74 евро (79,69 лв.), представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл.221, ал. 2 КТ за периода от *** г. до *** г.

Ищецът твърди, че между страните е било налице ***, в рамките на което ответникът е изпълнявал *** „*** (***)“. Поддържа, че със Заповед № ***/*** г. *** на основание чл.

190, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Твърди, че има право на обезщетение при *** на основание чл. 221, ал. 2 КТ. Посочва, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на обезщетение е изпратил покана до *** чрез ЧСИ ***, рег. № ***, като на *** г. ответникът е изпратил до ищцовото дружество отговор, с който оспорва претенцията на ищеца. Излага, че последният пълен отработен месец на *** е месец ***., за който месец брутното му *** по чл. 228 КТ е в размер на 3 068,80 лв. или среднодневно брутно *** в размер на 133,43 лв. Предвид посоченото, твърди, че обезщетението при *** по чл. 221, ал. 2 КТ за периода от *** г. до *** г. е в размер на 5 737,49 лв., като за периода от *** г. до *** г. ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 79,69 лв. за посочения период. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. П. К., с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни.

Твърди, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като *** въз основа на подаденото от *** от *** г. Оспорва исковата претенция и като неоснователна.

Поддържа, че заповедта за *** не е произвела действие, тъй като е издадена след ***, а освен това заповедта е незаконосъобразна, тъй като ответникът не е извършил твърдените 1

*** и поради това няма основание за налагане на наказание „***“. Твърди, че на *** г. *** е предал на *** оборудването си, предоставено ***, служебен ***, *** и служебна ***, който ги е приел с приемо-предавателен протокол и след това *** е бил лишен от достъп до ***.

Твърди, че действията на ищеца разкриват недобросъвестност и злоупотреба с право, тъй като след подаденото *** и фактическото ***, *** умишлено е издал заповед за ***. Целта на това поведение е била да се създаде привидно основание за *** и за търсене на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Излага съображения, че подобно упражняване на *** власт противоречи на принципа на добросъвестност и представлява злоупотреба с право, която следва да доведе до отхвърляне на иска. Моли съдът да прекрати делото, евентуално – да отхвърли иска като неоснователен или да намали размера на претендираното обезщетение.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от *** № № *** г., се установява, че ищецът И. П. К. е бил в *** с ответника „***, по силата на което е заемал *** „***“, при 8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 2300 лв. Съгласно чл. 16 от договора, същият се прекратява с *** от 30 дни.

С допълнително *** към ***, считано от *** г. основното месечно възнаграждение е увеличено на 2800 лв., а срокът на *** за *** е определен на 3 месеца.

От представеното и прието *** за *** от *** г. от И. П. К. до *** на „***, се установява, че ответникът е отправил предложение за *** с *** на основание чл. 326, ал. 1 КТ – едностранно с изтичане на уговореното ***.

От приетата по делото покана от *** г., се установява, че *** е отправил до *** искане за предоставяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ за описаните в поканата обстоятелства.

Със заповед № 98/*** г. на *** на „***, на ищецът е *** „***“ и *** е *** на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Заповедта е връчена лично на *** на *** г. срещу подпис.

От приетата молба, вх. № *** г. до ЧСИ ***, връчена на И. П. К., чрез пълномощника му адв. И., на *** г., се установява, че *** поканил *** да му заплати на обезщетение по чл.

221, ал. 2 КТ в размер на 7472,08 лв. в 7-днвенен срок от получаване на поканата, по посочената в молбата банковата сметка.

От изслушаното и прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на брутното *** (основно и ДТВ с постоянен характер) за пълен отработен месец (м.*** г) е в размер на 3068,80 лв. Съгласно заключението на вещото лице, обезщетението по чл. 221 ал. 2 КТ, изчислено на база пълен отработен месец, за периода от *** г. до *** г. е в размер на 2951,96 евро (5773,54 лв.), а мораторната лихва върху посочената главница за периода от *** г. до *** г. е в размерна 48,50 евро (94,85 лв.)

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.221, ал. 2 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при *** *** или *** дължи на *** обезщетение в размер на брутното си *** за срока на ***то - при безсрочно ***, и в размер на действителните вреди - при срочно ***. Според чл. 326, ал. 2 КТ срокът на ***то при п*** е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 2 наличието на валидно възникнало *** с ответника, с описаното съдържание, което се е трансформирало в безсрочно, срокът на *** за ***, уговорен в индивидуалния *** между страните, че *** с ответника е *** на посоченото основание – наложено наказание „***“, и размера на брутното му *** за последен пълен отработен месец преди ***.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимото обезщетение за ***.

В случая по делото не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че страните са били обвързани от безсрочно ***, по силата на който И. П. К. е заемал *** „***“ при „***.

Установява се, от представените и приети писмени доказателства, че със Заповед № 98/*** г. на *** на „***, по чл. 195, ал. 1 КТ за налагане на *** „***“, връчена на И. П. К. на *** г., на *** е *** „***“, като основание за ***. По делото не се твърди и не се установява, ***то да е оспорено по предвидения в чл. 357 КТ ред чрез предявяване на иск по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ в срока по чл. 358, т. 2 КТ и заповедта е стабилен акт, поради което и на основание чл. 195, ал. 3 КТ *** се смята наложено на *** г.

Съображенията, че за основателността на иска следва *** да докаже законосъобразността на наложеното *** и спазването на процедурата по налагането му, са ирелевантни, защото липсват данни ответникът да е оспорил същите пред *** или пред съда по надлежния ред (чл. 344 КТ), така и не може инцидентно да се проверява законосъобразността на заповед за *** и спазването на изискванията към процедурата по налагане на ***, след като ***то не е било атакувано с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ в законоустановения срок (в този смисъл Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о. и др.).

Не е спорно, а и се установява от приетото по делото допълнително *** към *** от *** г., че страните са уговорили *** за *** от 3 месеца, поради което *** дължи на *** обезщетение в размер на брутното си *** за срока на ***то.

Съгласно заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението по чл. 221 ал. 2 КТ, изчислено на база пълен отработен месец, за периода от *** г. до *** г. възлиза на сумата от 2951,96 евро (5773,54 лв.).

Ответникът не е оспорил този размер, нито е представил доказателства за извършено плащане, въпреки отправената покана за доброволно изпълнение.

С оглед на изложеното и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът по чл. 221, ал. 2 КТ се явява основателен в пълния предявен размер от 2933,53 евро (5737,49 лв.). Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –*** г. до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

Между страните не е спорно, а видно от приетата молба, вх. № *** г. до ЧСИ ***, връчена на И. П. К., чрез пълномощника му адв. И., на *** г., *** е поканил *** да му заплати на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 7472,08 лв. в 7-днвенен срок от получаване на поканата, по посочената в молбата банковата сметка. Срокът е изтекъл на *** г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от *** г. Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от *** г. до *** г., начислен върху главницата от 2933,53 евро, е 46,58 евро.

Предвид изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в 3 гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в пълния предявен размер от 40,74 евро, и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора на ищеца „*** следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 967,72 евро – разноски по делото, от които 118,97 евро – държавна такса, 204,52 евро – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, и 644,23 евро – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 З З Д , сумата от 2933,53 евро (5737,49 лв.), представляваща дължимо от ответника обезщетение при *** в размер на брутното *** на ответника за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, и сумата от 40,74 евро (79,69 лв.), представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл.221, ал. 2 КТ за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 967,72 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4