Решение № 4271 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4271 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100506547 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 25.3.2022 г. на ответника „ЗД Б.и.“ АД срещу решение № 20016062/23.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 18249/2021 г. на Софийския районен съд, 77 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение № 20216834 от 29.11.2021г., като съдът отхвърли претенцията на ищеца в частта й над първоначално предявения иск до размера на приетото на основание чл. 214 ГПК увеличение.

Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е отхвърлил искането му за допълване на решението, тъй като, макар и недопустимо, увеличение на иска било допуснато в производството по чл. 422 ГПК. Ето защо съдът дължал произнасяне и по увеличената част от претенцията. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да 1 допълни постановеното по делото решение, като отхвърли иска за сумата над 500 лева до увеличения размер от 778 лева. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец по иска счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалвания акт – за правилен. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по приложението на императивни правни норми, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Непълнота в съдебното решение по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК е налице само ако съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото. В случая СРС е посочил в мотивите на обжалвания акт, че в решението по чл.

235 ГПК от 29.11.2021 г. са изложени мотиви за недопустимост на увеличението, респ. за прекратяване на производството в тази част, като е приел, че е налице очевидна фактическа грешка в решението по чл. 235 ГПК, доколкото лисва диспозитив за прекратяване на производството по иска за сумата над 500 лева. След като производството е прекратено в тази част /макар и при допусната очевидна фактическа грешка/, съдът не дължи произнасяне по иска за сумата над 500 лева /т.е. решението по чл. 235 ГПК не 2 е непълно/.

Дори и да се приеме, че с решението то 29.11.2021 г. съдът не е прекратил производството за сумата над 500 лева /доколкото мотивите не са съвсем ясни, а диспозитив не е формиран, вкл. по реда на чл. 247 ГПК/, то обжалваното решение по чл. 250 ГПК е правилно като краен резултат.

Недопустимо е произнасяне по реда на чл. 422 ГПК извън предмета на заповедта за изпълнение, поради което и е недопустимо увеличението на иска по реда на чл. 214 ГПК. Ето защо от същия порок ще страда и решението в съответната част, респ. решението по чл. 250 ГПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел искането за допълване за неоснователно.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, платено по договор за правна зашита и съдействие, представен към отговора.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото възнаграждението е под минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20016062/23.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 18249/2021 г. на Софийския районен съд, 77 състав.

ОСЪЖДА „ЗД Б.и.“ АД, ЕИК**** да заплати на П. В. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната 3 инстанция.

След връщане в Софийски районен съд делото да се докладва на председателя на 77 състав за преценка относно наличие на очевидна фактическа грешка в решението от 29.11.2021 г. /с оглед мотивите на решението от 23.2.2022 г./.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4