Определение № 699 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002104321 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от двете спорещи страни - от ищцата С. Ц. М., чрез адв.Б. Л. и от ответника Софийската градска прокуратура, чрез процесуалния представител М. С., против решение № 1712 от 22.03.2024г., поправено с решение № 4110/27.06.2025г., постановени по въззивно гр.дело № 10332/2021г. на Софийския градски съд, ГО, ІV въззивен състав. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20122447/22.05.2021г. по гр. д. № 22501/2020г. на СРС, 61 състав, Софийската градска прокуратура е осъдена, на основание чл.200 КТ, да плати на С.

М. сумата 24 026,74 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука на 27.06.2017г. и настъпилите в пряка причинно следствена връзка с нея травматични увреждания на здравето; да й плати и сумата 9 604 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.06.2017г. до 04.06.2020г., ведно със законната лихва от 05.06.2020г. до окончателното плащане, като предявените искове са отхвърлени съответно за разликата над 24 026,74 лева до претендирания размер 65 000 лева и за разликата над 9 604 лева до претендираните 19 409,72 лева.

Касаторът-ищца обжалва решението в отхвърлителните части с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси, за които счита, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1.

Следва ли въззивният съд да обезсили определение за допускане на експертиза, когато страната, която я е поискала, не е внесла своевременно депозит, когато значението на експертиза не касае случаите за които съдът може служебно да назначи експертиза; 2.

1

Длъжен ли е съдът, в духа на диспозитивното начало, да се произнесе по доказателствените искания на страната, заявени като евентуални, в поредността в която са заявени и само при наличие на пречки за събирането на предпочитаните доказателствени средства, да уважи направените като евентуални доказателствени искания. Ищцата счита, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а по отношение на втория въпрос сочи противоречие с решение № 48/23.07.2020г. по т.д. № 199/2019г. на І ТО.

Поставя и въпроса: 3. Следва ли съдът при изграждането на вътрешно си убеждение да вземе предвид всички факти и връзки между тях, както и опитните правила и логика при преценка на доказателствения материал и може ли фактическите и правни изводи на съда да са изведени стриктно на база заключението на вещото лице без съобразяване на всички факти, връзки между тях, опитните правила и логика, за който счита че е разрешен в противоречие с решение № 43/04.09.2017г. по гр.д. № 3143/2016г. на ІІІ ГО и цитираното в него решение № 508/18.06.2010г. по гр.д. № 1411/ 2009г. на ІІІ ГО. По въпроса: 4. Как следва да се определи действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат, поддържа противоречие с решение № 58/20.04.2018г. по гр.д. № 2037/2017г. на ІІІ ГО и цитираните в него решения на ВКС.

Според касаторката от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е въпрос 5. При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с получените суми по застрахователни договори за застраховане на работниците или служителите.

Касаторът - ответник Софийската градска прокуратура обжалва решението в осъдителните му части, като неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че по въпроса 1. Когато в исковата молба пострадалият от трудова злополука работпик или служител претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетеиие за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване, или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение след намаляването му според установеното сънричиняване трябва да бъде в рамките на претендираната сума, е налице противоречие с решение № 78/13.11.2017г. по гр. дело № 60397/2016г. на ІІ ГО, решение № 577/29.11.2010г. по гр. дело №1741/2009г. на III ГО и решение № 208/12.05.2020г. по гр.д.№ 4494/2018г. на ІV ГО. Според касатора ответник решението в обжалваните от него части е и очевидно неправилно, тъй като съдът е допуснал грубо нарушение на принципа на диспозитивното начало.

В предвидения в процесуалния закон срок, всяка от страните, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.

2

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор и допълнителни споразумения към него С. Ц. М. работила на длъжността „призовкар“ в Софийската градска прокуратура (СГП); на 27.06.2017г. при изпълнение на трудовите си задължения по връчване на призовки, при пресичане на бул.

„Цар Освободител“ в гр. София настъпило ПТП, при което на ищцата, като пешеходец са причинени телесни увреждания; злополуката е декларирана от работодателя пред компетентните органи и приета за трудова с разпореждане № 21020/02.08.2017г. От представената медицинска документация, от решенията на ТЕЛК, НЕЛК и ЛКК, както и от заключението по СМЕ съдът е установил, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила следните травматични увреждания: тежка, закрита гръдната травма, изразяваща се в счупване на десните ребра – от 3- то до 8- мо, като от 4-то до 8-мо с разместване на фрагментите; контузия на белите дробове, излив на кръв и натрупване на въздух в плевралната кухина/хемопневмоторакс–в дясно; травма на опорно-двигателния апарат диафизарно счупване на двете кости на дясната подбедрица; през 2018г. поради нестихващи болки е констатирано и счупване от компресионен тип на телата на 7- ми и 8- ми гръдни прешлени със съпътстващи усложнения, както и данни за счупвания на 9-то и 10-то ребра отзад и чупване на костно-хрущялния преход отпред на 2-ро, 3-то и 4-то ребро. Веднага след злополуката е проведено животоспасяващо, интензивно реанимационно лечение за преодоляване развитие на дихателна недостатъчност от травма на белите дробове; хирургично лечение с поставяне на торакоцентезен дрен за спешно евакуиране на хемопневмоторакс и медикаментозно лечение; след това е лекувана в травматологична клиника, извършвана хирургична интервенция, за кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза по повод счупване на косите на дясната подбедрица; след изписването от болница тя е била с имобилизация на крайник и снага, проследявана е редовно, но въпреки това са настъпили усложнения, наложили хирургично лечение- за открито наместване на фрактурите на телата на 8-ми гръден прешлен с вътрешна фиксация и за частична екстракция на остеосинтезен материал за стимулиране на забавено срастване на фрактурата, рехабилитационно и медикаментозно лечение. Травмите на пострадалата и настъпилите в резултат на тях усложнения, както и по-късно диагностицираните такива са довели до нарушено придвижване и движение на снагата в продължение на години; към момента на изготвяне на заключението по СМЕ - 2020г., както болките, така и затрудненото придвижване (придвижва се с помощно средство) продължават, т.е. липсва възстановяване след получените травматични увреждания.

От констативен протокол № К426/27.06.2017г., описанието на злополуката в разпореждане № 21020/02.08.2017г. на ТД на НОИ-София град, твърденията на страните, показанията на свидетеля И. С. (дъщеря на ищцата), както и от изготвеното във въззивното производство заключение на САТЕ съдът е установил, че на 27.06.2017г. в гр. София, л.а. „Инфинити Кю 50“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Г. А. се движи по бул. Цар Освободител с посока от бул. Цариградско шосе към бул. Васил Левски; в същото време в района на № 19 3 от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пресича пешеходката С.

Ц. М.; на мястото на пресичане липсва пешеходна пътека; инцидентът е настъпил при ясно време, в светлата част на денонощието; платното за движение на бул. Цар Освободител в района на инцидента е двупосочно, с по три пътни ленти по 3 метра във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия - маркировка М3, а лентите за противоположно движение - разделени с двойна непрекъсната линия-маркировка М; към момента на предприемане на пресичането в трите пътни ленти за движение към Орлов мост няма движение и ищцата преминала безпрепятствено през тях; в средната лента- в посоката от Орлов мост към бул. Васил Левски, имало дълга колона от спрени автомобили; ищцата предприела преминаване между спрените автомобили-зад бус и пред лек автомобил-тип миниван. В същото време в дясната лента за движение, предназначена за завой на дясно, л.а.

„Инфинити Кю 50“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято видимост от ляво била ограничена от спрелия лек автомобил-тип миниван, пред който пресичала ищцата, поради което и преминавайки покрай него водачът реализирал ПТП с ищцата, която в същия момент навлязла в крайна дясна лента на движение; при удара липсва спирачен път на лекия автомобил. Съдът е приел, че от обоснованото заключение по САТЕ и от разпита на вещото лице, категорично се установява, че ударът е настъпил в опасната зона на спиране на автомобила, че водачът е нямал видимост относно пътната обстановка от ляво, т.е. обективно не е могъл да възприеме пресичащия пешеходец. Според съда ищцата, пресичайки на необозначено за това място, на булевард с общо шест пътни ленти, при интензивно движение около обяд в центъра на София, при наличие на пешеходни подлези– както от лявата (на кръстовището на бул. В.Левски и бул. Цар Освободител), така и от дясната й страна (кръстовището на бул. Евлоги Георгиев и бул. Цар Освободител, респ.

Орлов мост), е извършила нарушение по смисъла на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП. Приел е, че това й поведение е нарушение и на трудовата дисциплина, изискваща изпълнение на трудовите функции съобразно чл.126 т.7 от КТ – спазване на здравословните и безопасни условия на труд, каквито работодателя е създал и е изпълнил задълженията си по чл.127 т. 3, т.5 от КТ, видно от представените писмени документи, удостоверяващи провеждан инструктаж. Съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС относно дефинирането на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ и при установения механизъм на произшествието, е направил категоричния извод, че действията на ищцата пренебрегват основни задължения на всички участници в движението, установени с императивни правни норми, нарушават доведени до знанието на работника/служителя предписания и забранивсеобщи и конкретно от работодателя и същевременно нарушават най-елементарни правила за безопасност. Действията на пострадалата в конкретната ситуация представляват според въззивния съд поведение на самонадеяност (съзнавана небрежност), самоволно, безотговорно към безопасността - в случая собствената, подценяване на реалната опасност от травматично увреждане и същевременно надценяване на своите възможности да се справи с непосредствения риск. За да определи процента на съпричиняване на пострадалата съдът е отчел конкретния механизъм, липсата на каквито и да са форсмажорни обстоятелства, които да налагат или мотивират нарушаването на правилата за движение и то 4 при осъзната реална конкретна опасност за настъпване на ПТП с оглед мястото, времето и интензивността на движението в пътния участък (връчването „спешно“ на призовка несъмнено не е такъв факт, доколкото е част от обичайните трудови функции на ищцата и ежедневни задачи), наличието в близост до мястото на пресичане на пешеходен подлез и е определил същия на 70 %.