Присъда № 61 от 04.07.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД 483/24:

Производството е образувано по тъжба на С. А. Я.. Обвинението на тъжителя е за това, че в Затвора гр.Пазарджик, в коридора и в килията му, на 03.10.23г. и 18.11.23г. надзирателят Р. С. Р. изрекъл спрямо него думи, унизителни за честта и достойнството му, което е престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.

Защитникът оспорва съставомерността на престъплението, пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подс. Р. работи повече от 10 години в Затвора Пазарджик. Последните няколко години изпълнява служебните си задължения като надзирател на пост 6, свързан с охрана на килиите на лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си при строг и специален режим , вкл. свидетелите Д. А., Д. Г., Д.

А., Н. А. , А. К.. Всеки от тях е настанен сам, в отделна килия. Килиите им са в един коридор.

Всяко тяхно извеждане от килията, предвид режима на изтърпяване на наказанието, се регистрира по време, основание и цел.

Сутрин, обед и вечер им се доставя храна, раздавана в килията от л.св.

М. С. през отвора на вратата.

На 03.10.23г. подсъдимият Р. не бил на работа.

В периода 16.10.-17.11.23г. бил в надлежно разрешен платен годишен отпуск, а от 27.11.23г. до 01.12.23 - бил командирован в София. ( л.108) На 18,11,23г. бил на работа и изпълнявал задълженията си на пост 6. По време на сутрешната проверка, около 8,25ч., забелязал, че тъжителят л.св. С.

Я. е отворил вратата на гардероба в килията си и е окачил там хавлии по начин, възпрепятстващ наблюдението в помещението, осигурено чрез шпионка и отвор на вратата. Разпоредил на тъжителя да затвори вратата и премахне хавлиите. Около 10ч. се върнал да провери и установил, че разпореждането не е изпълнено. Съобщил на командира на отделение св. Н. Г., който на място възприел същата ситуация и издал ново разпореждане на л. св Я., който отговорил, че бил засегнат от Р. и ще търси правата си.

На 03,12,23г., чрез системата за специална звукова и светлинна сигнализация, л.св. Д. М. и А. К. подали сигнал . Отзовали се Р. и колегата му св. Т. С., пред които всеки от лишените от свобода споделил, че тъжителят го мотивирал да даде показания, че Р. го бил обидил. И двамата написали 1 обяснения (л.114) .

На 13.12.23г., по същия начин подали сигнал лишените от свобода св.Д.

Г. и св.Д. А.. Пред посетилите ги последователно в килиите надзиратели Р., св.

Г. обяснили, че били убеждаван от Я. да свидетелстват „ в негова полза“ като кажат, че Р. ги обидил. Тези си твърдения отразили в писмени обяснения ( л.110).

На 04.04.24г. Я. депозирал тъжба в РС Пазарджик, в която твърди, че на 03.10.23г. и на 18.11.23г. в Затвора Пазарджик, в коридора и в килията му, бил обиждан от Р., който го нарекъл „мангал“ и му казал , че „няма ли/отивай/ да се изкъпеш, че / много/ миришеш“.

Несъмнено е, че жаргонният синоним на „циганин / ром“ - „мангал“ е обида, защото засяга честта и достойнството на адресата, тъй като е произлязъл от сравнение на по-тъмния цвят на кожата на принадлежащите към този етнос със съд, ползван в миналото за разгаряне на огън и почернен поради ( мангал). Обида е и глаголът „миришеш„ , когато е пояснен с „ трябва да се изкъпеш“, защото пояснението придава смисъл, че мирисът е неприятен и резултат от лоша лична хигиена или се свързва с битуващото научно недоказано мнение, че принадлежащите към споменатия етнос притежават типичен лош мирис.

При изяснено правно значение на инкриминираните думи, основният въпрос по делото е дали те са изречени на двете дати от подсъдимия към тъжителя и на място, където са могли да бъдат възприети от повече от трима души. Такова място може да е коридора, в който са разположени килиите на тъжителя и разпитаните като свидетели лишени от свобода А., Д. Г., Д. А. , А. и А. К.. Такова място е и килията на Я. с отворена врата.

Няма спор между доказателствените източници относно факта, че между тъжителя л.св. С. Я. и надзирателя Р. е имало конфликтна ситуация с размяна на реплики, довела вкл. до ангажиране на командира на отделението св. Н. Г.. Спорът е относно съдържанието на конфронтационните реплики и конкретно на изречените от Р. към Я..

След като се установи от представената справка от Затвора Пазарджик, че на 03,10,23г. подсъдимият надзирател не е бил ( предвид графика) на работа, тъжителят ангажира показанията на лишените от свобода А., Д. Г., Д.

А., А. и А. К. само относно другата инкриминирана от него дата – 18,11,23г.

Повечето от тях не я заявяват като конкретна календарна дата с явен стремеж това да осуети извод за недобросъвестност и целенасочено депозиране изгодни за тъжителя факти. Стремежът е явен, защото част от тези свидетели (А. , Д. Г.- 9.30) сочат твърде съмнително един и същи час, без да поясняват нито обективна възможност за това възприятие, нито причина за този конкретен спомен ( А. : „ чувал съм Р. да обижда други лишени от свобода „рецидивисти, клошари; нямам спомен да е обиждал мен и А., иначе бих запомнил -л. 111); или сочат конкретно месеца и годината ( ноември 2023г ) , без обаче да могат да посочат месеца в датата, на която се провежда разпита 2 им ( св. Ас. К.); или сочат месец, година , час ( ноември 23г.,9.30ч – Д. Г.)- със съмнителна конкретика за изтърпяващ наказание доживотен затвор, при липса на календар или друг източник на информация относно дата и при липса на спомен „какво съм ял вчера“ ( Д. Г., л.160) .

Извън тази констатация, следва, предвид съдържанието им, в показанията на А., Д. Г., Д. А., А. и А. К. да се признае достатъчна еднопосочност досежно релевантни факти. Всички те заявяват, че възприели ситуация, в която Р. трябвало да прибере в килията му говорилия по телефона в коридора Я., тъй като се прибирал А. ( според повечето-от Медицинския център в Затвора), а е недопустимо наличието на повече лишени от свобода в коридора ( предвид режима на изтърпяване на наказанието, чл. 54 ЗИНЗС). Р. се обърнал към Я. с реплики, представени от различните свидетели с различно съдържание, но съдържащи обидите „мангал; миришеш, трябва/ отивай да се изкъпеш“ . Само А. е възприел „циганин“ , а не „мангал“.

Последното разминаване се отчете като първо, но не решаващо основание за дискредитация на обсъжданите свидетелски показания.

Решаващо основание бе несъмненото опровергаване на друг, сочен от тези свидетели, факт. Всички те заявяват ( а така се твърди и в тъжбата), че ситуацията се развила при прибиране на св. А. от Медицинския център в Затвора. Така заяви самият А.. Установи се от представена справка от Затвора Пазарджик ( л. 180), че такова посещение на 18,11,23 не е имало. С това установяване тъжителят инициира ново искане – с твърдения, че всяко излизане от килията на лишен от свобода при специален режим на изтърпяване на наказанието се регистрира. От представената допълнително информация от Затвора Пазарджик ( л.182) се установи, че на 18,11,23 г. св.А. въобще не е бил извеждан от килията си. Това дискредитира твърденията на А., Д. Г., Д. А. , А. и А. К. относно коментирания факт, а изводите за дискредитация обосноваха възприетата невярност на твърденията за изречени обиди от Р. към Я. „мангал; миришеш, трябва/ отивай да се изкъпеш“.

За разлика от тези гласни доказателствени средства, показанията на ангажираните от подсъдимия свидетели не са опровергани. Те не са преки и не дават информация за процесната ситуация,а за последващи я, съдържащи обаче компрометиращи обвинителната теза и нейни поддръжници факти.

Всъщност, касае се до две аналогични ситуации, с различни участници ( само подсъдимият участва и в двете) . Аналогични са, защото във всяка от тях лишени от свобода са подавали чрез специалната сигнализираща техника сигнал, осигурявил незабавно посещение от пенитенциарен служител, при което обитаващите съответната килия са правили едни и същи оплаквания – били убеждавани от Я. срещу различни облаги или чрез заплахи да свидетелстват , че Р. обидил Я. ( виж и на л. 108 и сл.).

Едната ситуация, представена с еднопосочните, последователни и съдържателни твърдения на тримата надзиратели Р. , П. и Г., е инициирана от лишените от свобода Д. Г. и Д. А. . И двамата били посетени последователно в 3 килиите си, след като подали сигнал. Пред тримата надзиратели лишените от свобода признали един след друг, че Я. ги убеждавал ( според Г. - и чрез заплахи, л. 128) да свидетелстват против Р. с твърдения, че обидил тъжителя .

Написали то и в писмени обяснения, които в процеса не могат да се ползват като установяващи съдържимите факти писмени доказателства.

Д. А. твърди в показанията си, че бил притиснат от инспектор СДВР в Затвора Пазарджик А. К. да напише тези обяснения. Твърдения с такова обвинително съдържание са типични в процесите последните години, а в случая са опровергани от ясните, детайлни и некомпрометирани показания на К.( л.189).

Същото обвинение отправя К. към подсъдимия и св. Т. С. – последователно го убедили ( а втория и с цигари) да напише обяснения, че Я. го подбуждал към лъжесвидетелстване. Изводът за невярност на тези твърдения следва от този за дискредитация показанията на К.. А тя се дължи, освен на горния коментар и на опровергаването им от синхронните и некомпрометирани твърдения на С. и Р.. Двамата, по подадени сигнали от Ас.

К. и Д. М., ги посетили в килиите им и пред тях те последователно признали, че Я. ги мотивирал да свидетелстват в негова полза срещу Р. - че го обидил.

И в двете ситуации Я. е подбуждал посочените свидетели към лъжесвидетелстване, което те признали пред служителите на Затвора и отразили в предадените им писмени обяснения. Отричайки това в настоящия процес и потвърждавайки неистината, че Р. обидил тъжителя, наричайки го „мангал..., миришеш, вземи / трябва /отивай да се изкъпеш“, лъжесвидетелите извършват престъплението против правосъдието, за което бяха предупредени преди разпита им и така осигуряват успешността на подбуждането към лъжесвидетелстване и авторът му следва да отговаря за подбудителство към лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 3 от НК ( обвинение в каквито престъпления от общ характер може реши да повдигне само прокурора).

В настоящия процес престъплението от частен характер продължавана , публично нанесена от подсъдимия на тъжителя, обида - не се установи да е извършено на нито едно от инкриминираните дати. Извън установеното за конкретния инцидент на 18.11.23г., се установи от св. М. С. лишен от свобода, който доставя храната на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си при специален или строг режим , че в негово присъствие Р. винаги се е обръщам към лишените от свобода по име и бил дори вежлив и уважителен с тях.

Не се установиха твърденията на тъжителя и на някои от свидетелите, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или доживотен затвор, че Р. пуши на забранени за това места в Затвора Пазарджик и пушил по време на инцидента на 18.11.23г. в килията на Я. и/или в коридора. Справките от Затвора Пазарджик - л.148- съдържат информация, че по подадените две оплаквания само на Я. не било установено Р. да пуши в коридор на Затвора 4

Пазарджик или в килия. Това не се установи и по делото, т.к такива твърдения депозираха само дискредитираните свидетели.

Горните разсъждения дадоха основание на Съда да постанови своята оправдателна присъда, с която подсъдимият бе признат за невинен в това, че в условията на продължавано престъпление и в периода от 03.10.23г. до 18.11.23г., в Затвора гр.Пазарджик, публично е изрекъл думи, унизителни за честта и достойнството на С. А. Я., в негово присъствие, като бе оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Предвид постановената присъда и на основание чл. 190, ал.1 пр.ІІ НПК в тежест на тъжителя и в полза на подсъдимия Р. се присъдиха сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лева.