Решение № 2642 от 29.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100513361 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 13317/31.07.2023 г. по гр.д. № 28460/2022 г. на СРС, 176 състав, съдът е осъдил на основание чл. 109 ЗС А. Т. К. и Й. М. К. да преустановят създадените пречки за упражняване на правото на собственост от Ф. Е. Ю. и С. С., като им предоставят достъп до вътрешната част на двора на поземлен имот с идентификатор ***, като им предоставят ключ от портата, който държат, както и да премахнат триметровата ограда от гипс-картон, изградена в източната част на двора на поземлен имот с идентификатор ***, находяща се на около 8 метра отстояние от портата.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Т. К. и Й.

М. К. да заплатят на Ф. Е. Ю. и С. С. разноски за делото в общ размер от 1930 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците А. Т. К. и Й. М.

К.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че по делото са представени доказателства, от които е видно, че ответниците са собственици и владеят партерен (първи) етаж от сградата с излаз на ул. „*********, както и дворното място до него. Поддържа се, че ответниците не владеят вътрешния двор, към който има претенции насрещната страна. Сочи се, че този двор се е ползвал от Л.В., праводател на ищците. Твърди се, че по делото е доказано, че не е провеждано общо събрание, а изготвеният протокол от такова е „незаконен”. Твърди се, че са налице доказателства (декларация съгласие от 2009 г.), които легитимират ответниците като собственици на „Магазин и Шоу Рум” на етаж първи от процесната сграда. Излагат се съображения, че не става ясно на какво основание е осъдена Й. К. от първата инстанция. Твърди се, че по делото е прието 1 писмо от общината, от което е видно, че стената е незаконна, но същата следва да се премахне след съгласие на всички съсобственици и при спазване изискванията на ЗУТ.

Поддържа се, че показанията на свид. М. са неверни и неубедителни. Поддържа се, че чрез показанията на свид. Д. се установява, че ответниците владеят през последните 14-15 години първи етаж от процесната сграда и двора и никой не е имал претенции досега. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на ищцовите претенции. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ищците Ф. Е. Ю. и С. С.. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че въз основа на всички събрани по делото доказателства правилно СРС е достигнал до извода, че са налице предпоставките по чл.109 ЗС за уважаване на исковете. Поддържа се, че е установено, че ответниците продължават да извършват действия, с които ограничават достъпа до дворно място, находящо се на ул. „*********, с което пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Твърди се, че не са налице доказателства, които да легитимират ответниците като собственици на партерния етаж на процесната сграда, превърнат в магазин, за да може да противопоставят свое вещно право. Поддържа се, че правилно СРС е счел, че представеното разрешение за преустройство не представлява титул за собственост. Твърди се, че правилно е установено, че с бездействието си ответниците поддържат едно противоправно състояние, което накърнява правото на собственост на ищците. Сочи се, че от представеното писмо от общината е видно, че в двора има стена, за която няма разрешение за строеж.

Поддържа се, че е налице протокол от общо събрание на собствениците, на което е взето решение за премахване на стената. Поддържа се, че правилно е установено от СРС, че дори и ответниците да не са изградили тази стена, то те я ползват, доколкото се получава затворено пространство, което обслужва магазина в сградата. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

В исковата си молба ищците твърдят, че са придобили от Л.В. чрез договор за покупко-продажба собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с прилежащите към него избено помещение, таванско помещение, както и заедно с 46/180 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Твърдят, че в дворното място е построена и друга жилищна сграда, която е собственост на К.Г.М. и Д.А.В., които притежават 14/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Поддържат, че между праводателя им Л.В., майката на последния – Р.Н.Г., К.Г.М. и Д.А.В. е извършено разпределение на ползването на дворното място.

Ищците излагат съображения, че възможностите за достъп до сградата, в която се намира апартаментът им, са две: 1/ от лявата страна на сградата, през тесен проход от около 1,50 метра, и 2/ през врата от около 4 метра, за да се стигне т.нар. „широк 2 двор”, през който може да се осъществява ремонт и да се паркират МПС.

Ищците твърдят, че след закупуване на горепосочения апартамент са искали да извършат ремонт, което от своя страна предполага свободно и възпрепятствено преминаване на автомобили с големи габарити. Твърдят, че ответниците, които претендират да са собственици на обекта, разположен на партерния етаж в същата жилищна сграда, отказват да предоставят достъп за заключената порта, осигуряваща достъп към дворното място.

Ищците твърдят и че на около 8 метра от портата към двора е изградена вътрешна ограда, която препятства достъпа на автомобили до вътрешния двор.

Поддържат, че неоснователно се създават пречки за упражняване на правото им на собственост чрез непредоставянето на ключ от входната врата и непремахване на изградената вътрешна ограда от гипс-картон. Предвид изложеното ищците искат ответниците да бъдат осъдени да предоставят ключ от портата към дворното място, както и да премахнат незаконно изградената ограда, намираща се на около 8 метра зад портата в източната част на двора.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил съвместен отговор на исковата молба от ответниците А. Т. К. и Й. М. К., с който се оспорва исковата молба. Ответниците твърдят, че никога не е имало разпределение на ползването между собствениците на всеки от етажите в сградата с излаз към ул. „*********. Поддържат, че Л.В. и останалите собственици са дали съгласие за извършване на строеж, във връзка с което на ответниците е издадено Разрешение за строеж № 5 от 29.01.2010 г. Твърдят, че въз основа на това разрешение за строеж са станали собственици на подобренията в двора на ул. „********* и това право не може да бъде отнето, независимо от представеното по делото решение на ВКС относно собствеността върху втория етаж от процесната жилищна сграда.

Следователно Софийски районен съд е сезиран с обективно съединени негаторни искове с правно основание чл. 109 ЗС. Според мотивите на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС „Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него”.

За уважаване на предявените негаторни искове ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване: 1/ че са собственици на посочения в исковата молба самостоятелен обект в сграда, както и на описаното дворно място; 2/ че ответниците създават по-големи от обикновените пречки за упражняване на правото на собственост на ищците, като не предоставят ключ за достъп до вратата към двора, както и като не премахват изградена стена, ограничаваща достъпа към двора.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том II, рег. № 2929, дело № 328/2022 г. на нотариус С.Ф., вписан в СВп – гр.

София с вх.рег. № 22773, акт № 67, том LIV, дело № 16768/2022 г., от който се установява, че ищците (настоящи въззиваеми) Ф. Е. Ю. и С. С. са придобили от Л.В. В. собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, с административен адрес в гр. София, район „Триадица”, ул.

„*********, ет. 2, с обща площ от 144 кв.м., който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент без посочен номер, находящ се в гр.

София, район „Триадица”, ул. „*********, бивша ул. „*********, разположен на целия 3 първи надпартерен етаж /втори етаж/ на жилищна сграда, със застроена площ от 144 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, при съседи по документ за собственост: отдолу – партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре – етаж на „Софжилфонд”, от две страни – двора и ул. „Солунска”, заедно с прилежащите към н е г о избено помещение от 8 кв.м., при съседи: изток – двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи: коридор, от запад – двора и от две страни „Софжилфонд”, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и заедно с 46/180 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел XVI-16, кв. 307 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част”, цялото с площ по документ за собственост от 604 кв.м., при съседи по документ за собственост:

У П И XI-15, УПИ XIII-13, УПИ XII-отреден за музей, УПИ IX-9, УПИ XVII-17 и улица, който парцел XVI-16 представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес в гр. София, район „Триадица“, ул. „*********, местност IV-67, с площ от 610 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: 16, кв. 307, парцел XVI, при съседи поземлени имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***, ***, ***.

От нотариалния акт е видно, че ищцата Ф. Е. Ю. е придобила 30/100 ид.ч. от имота, а С. С. е придобил 70/100 ид.ч.

По делото е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том I, рег. № 2696, дело № 134 от 2008 г. на нотариус М.Г., вписан в СВп – гр. София с вх.рег. № 27734, акт № 199, том LXVI, дело № 18444/2008 г., от който се установява, че С. С.А. е продал на А. Т. К. и Й. М. К. апартамент, разположен на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.

„Солунска”, бивша ул. *********, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу – партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре – етаж на „Софжилфонд”, от две страни – двора и ул. „Солунска”, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи: коридор, от запад – двора и от две страни „Софжилфонд”, заедно с избено помещение от 8 кв.м., при съседи: изток – двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 от плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част”, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на УПИ по скица: УПИ XI-15, УПИ XIII-13, УПИ XII-отреден за музей, УПИ IX-9, УПИ XVII-17 и улица.