Решение № 982 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20235300500693 по описа за 2023 година

Подадена е въззивна жалба от С. М. Ч., ЕГН:********** и С. К. Ч., ЕГН:********** от гр.**** чрез пълн.си адв. В. Н.-Т. против решение №26004/09.01.2023 г. на Пловдивския районен съд- 6 гр.с. по гр.д.№ 9671/2019г., в частта, с което е извършена делба между страните чрез разпределение по чл. 353 ГПК, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се извърши делбата на процесните имоти чрез изнасяне на публична продан. Претендира за разноски. Изложени са съображения, че изводът на РС не е съобразен с фактическата обстановка по спора и естеството на гаража като елемент на допълващо застрояване. Съдът е приложил разпоредбата по чл. 353 ГПК като е обособил гаража в самостоятелен дял, което би било правилно и законосъобразно, ако се касаело до гараж в жилищна сграда, но в случая се касае за гараж, изграден в дворното място, който е елемент от допълващото застрояване и обслужва жилищната сграда съгласно чл. 43 ЗУТ.

При това положение се лишава изцяло съделителя, комуто е поставена в дял жилищната сграда, от възможността да има място за паркиране, вкл. и в дворно място; че начинът, по който е извършена делбата нарушава и устройствените правила и норми, доколкото лишава жилищната сграда от прилежащото място за паркиране; че не е съобразена функционалната връзка между гаража и двете сгради, гаражът като елемент на допълващото застрояване.

Освен това в гаража е монтиран водомера на този имот, основната водопроводна тръба, която тръгва от гаража и захранва цялата къща и двора.

1

Постъпил е отговор на първата въззивната жалба, подаден от Е. и А. Ч.и, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска потвърждаване решението на РС.

Предложени са три оферти за споразумение, които не са възприети от другите съделители.

Прави възражение за прекомерност на платения от насрещата страна адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от Е. И. Ч., ЕГН:********** против решение на РС, в частта, с която се поставя в дял на С. Ч. и съпругата му С. Ч. ½ ид. ч. от поземлен имот, иска се в тази част решението да се отмени и в определения дял на Е. и А. Ч.и да се присъди и 1/56 ид.ч. от процесното дворно място, а към дела на С. и С. Ч.и - 55/56 ид.ч. от дворно място. Неправилно съдът е приел относно дворно място, че на основание чл. 98 ЗС, ½ ид. ч. от поземления имот е принадлежаща към жилищна сграда. Обжалва се решението и в частта относно приетата с решението неподеляемост на основната сграда. Счита се, че С. и С. Ч.и са направили ремонт в западната и в южната стая на приземния етаж след започване на делото без тяхното съгласие, състоящ се от поставяне на бетонова настилка около 30 см. в коридора и двете стаи, с което е намалена височината на стаите и коридора от действителната. Счита, че има възможност за поделяемост на допуснатите недвижими имоти, тъй като сградата още от самото построяване е била раздЕ. на дава самостоятелни етажа с обособени две жилища, които се ползвали като такива още от построяването на сграда. Постъпил е отговор на втората въззивната жалба, подаден от С. и С. Ч.и, с който същата се счита за неоснователна, иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.

Счита се, че поделяемостта на жилищната сграда е изяснено чрез приетите по делото две съдебни експертизи. Изводът на съда за принадлежността на дворното място към жилищната сграда е съобразен с разположението и характера на жилищната сграда и гаража.

Счита, че не е налице оплакването за поставяне на бетонова настилка от около 30 см. за намаляване на височината в коридора и двете стаи.

В останалата необжалвана част – решението е влязло в сила.

ПОС, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.34 ЗС – делба фаза по извършването.

Предмет на първата въззивната жалба е способът, по който РС е извършил делбата на имотите, допуснати до делба с влязло в сила решение №260908/22.03.2021 г. на ПРС, 6 гр.с. по същото дело, а именно разпределение по чл.353 ГПК, както следва: В дял на С. и С. Ч.и са поставени следните недвижими имоти:

-ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 45 кв.м., с ид.

№*****.*****.751.2 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.***** ведно с ЕДНОЕТАЖНА сграда на допълващо застрояване с ид.№ *****.*****.751.3 със застроена площ 19 кв.м., с предназначение – склад;

-ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 11 кв.м., с ид.

№*****.*****.751.5 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на 2

ИД на АГКК, на ул.*****

- ведно с прилежащата ½ ид.м. от поземлен имот с ид.№ *****.*****.751, находящо се в гр.**** по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.*****-а с площ от 345 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер на предходен план – 751,кв.25,парцел ХIV, при граници: *****.*****.487, *****.*****.488, *****.*****.490, *****.*****.938.

В дял на А. и Е. Ч.и е поставен следния недвижим имот:

-СГРАДА с ид.№ *****.*****.751.6 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.***** със застроена площ от 21 кв.м.с предназначение – хангар, депо, гараж.

За уравняване на дяловете са осъдени Е. И. Ч., ЕГН:********** и А. Х. Ч. с ЕГН:********** да заплатят на С. М. Ч., ЕГН:********** и С. К. Ч., ЕГН:********** сумата 18731,52 лв.

От заключението на приетите по делото СТE на ВЛ В. Р. /л.268 от д.РС/ и ВЛ А. З.

/л.335 от д.РС/ е видно, че допусната до делба основна 2 ЖС е неподеляема. За да постанови извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК РС е изходил от това, че са налице два самостоятелни обекта на делба и от квотите на страните като е приел, че сградата с ид.№ *****.*****.751.6 с предназначение гараж съответства на по-малката квота на А. и Е. Ч.и.

От приетото по делото заключение на ВЛ Р. се установява, че е налице фактическа и фуннкционанална връзка мужде жилищната сграда и гаража, поради това, че двете сгради са долепени една до друга, както и че водомера и водопроводната тръба на ЖС минава през гаража; ВЛ е установило, че етажа на ЖС и плочата на гаража са свързани помежду си с тераса мост, което води до извода за това, че гаражът е изграден като допълващо застрояване към основната сграда, за да обслужва ЖС като осигурява място за паркиране, съобразно изискванията на чл.43 от ЗУТ, поради което възлагането му в самостоятелен дял на съделители, на които не е възложена основната жилищната сграда, би създало неудобство на последните да ползват собствеността си и би лишило собствениците на ЖС от възможността да паркират автомобил до дома си, което се налага от събременните условия на живот и е нормативно уредено в чл.43 от ЗУТ. Поради изложеното ОС намира, че съставянето на дялове се явява много неудобно, поради което делбата не следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК.

На основание чл.349, ал.2 ГПК в срока на първото съдебно заседание след допускане на делбата, никой от съделителите не е направил претенция за възлагане на построените в процесния парцел жилищни сгради.

С оглед на горното делбата следва да се извърши чрез основния способ - изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК, тъй като имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част по отношение на начина на извършване на делбата и присъдените суми за уравняване на 3 дяловете и вместо него да се постанови друго, с което делбата ще се извърши чрез изнасянето на имотите на ПП, съгласно изложеното по-горе.

По отношение на разноските: С оглед неуважаване на ВЖ разноски в полза на въззивниците, представлявани от адв.Т., следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски – 1945,33 лв.-ДТ и АВ. По отношение възражението за прекомерност на платеното АВ от 2000 лв.: Съгласно чл.7,ал.4 от НМРАВ – за процесуално представителство и защита по дела за делба АВ е не по-малко от 1500 лв. за всяка фаза, поради което платеното на адв.Т. АВ от 2000 лв. следва да се редуцира до 1500 лв. – с оглед правната и фактическа сложност на делото и проведеното 1 съд.заседание – или Е. и А. Ч.и следва да бъдат осъдени за разноски в размер на 3445,33 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №26004/09.01.2023 г. на Пловдивския районен съд- 6 гр.с. по гр.д.

№9671/2019г., в частта, с което е извършена делба на делбените имоти между страните чрез разпределение по чл. 353 ГПК и в частта, с което за уравняване на дяловете са осъдени Е. И.

Ч., ЕГН:********** и А. Х. Ч. с ЕГН:********** да заплатят на С. М. Ч., ЕГН:********** и С. К. Ч., ЕГН:********** сумата 18731,52 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:

-ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 45 кв.м., с ид.

№*****.*****.751.2 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.***** ведно с ЕДНОЕТАЖНА сграда на допълващо застрояване с ид.№ *****.*****.751.3 със застроена площ 19 кв.м., с предназначение – склад;

-ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 11 кв.м., с ид.

№*****.*****.751.5 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.*****

- ведно с прилежащата ½ ид.м. от поземлен имот с ид.№ *****.*****.751, находящо се в гр.****по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.*****-а с площ от 345 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер на предходен план – 751,кв.25,парцел ХIV, при граници: *****.*****.487, *****.*****.488, *****.*****.490, *****.*****.938.

-СГРАДА с ид.№ *****.*****.751.6 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №РД18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, на ул.***** със застроена площ от 21 кв.м.с предназначение – хангар, депо, гараж, ПРИ първоначална цена на проданта - 99035лева и ПОСТАНОВЯВА получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите както следва: 55/56 от сумата за С. М. Ч., ЕГН:********** и С. К. Ч., ЕГН:********** и 1/56 от сумата – за Е. И. Ч., ЕГН:********** и А. Х. Ч. с ЕГН:**********.

4

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е. И. Ч., ЕГН:********** и А. Х. Ч. с ЕГН:********** да заплатят на С.

М. Ч., ЕГН:********** и С. К. Ч., ЕГН:********** сумата 3445,33 лв. – разноски по делото пред ПОС.

Решението на ПОС подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщението.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________