Решение № 4444 от 08.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4444 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100500275 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №15451 от 09.08.2024г., постановено по гр.дело №52636/2022г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между Д. С. Б.- В.а с ЕГН:**********, Б. Л. В. с ЕГН:********** и Л. Л. В. с ЕГН:**********, на следните недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ №24, находящ се в блок №7********* в ж.к.„Иван Вазов", гр.София, състоящ се от: една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура от 68,29кв.м., при съседи: стълбище, В.М.Д., улица, Ц.П., Н.Б.С. и двор, ведно със зимнично помещение при съседи: втори сутерен, коридор, М. и П..П, Е.Н.Д. и С.И Г.А., заедно с 1,277% идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18108/13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, гр.Костинброд, общ.Костинброд, област София по КККР, одобрени със Заповед РД-18-42/13.08.2015г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Костинброд, ул.„*********, площ 1168кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); Номер по предходен план: квартал 211, парцел II, Съседи: ***, ***, ***, ***,

*** и ***; Сгради, които попадат върху имота: Сграда с идентификатор ***; застроена площ 73 кв.м.; брой етажи 1; предназначение: Жилищна сграда еднофамилна; Сграда с идентификатор ***; застроена площ 4 кв.м.; брой етажи 1; предназначение:

Жилищна страда- еднофамилна; Сграда с идентификатор

1

***, застроена площ 28кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение и Сграда с идентификатор ***, застроена площ 43кв.м., брой етажи 1, предназначение: Постройка на допълващо застрояване, и при други индивидуализации на недвижимия имот- подробно описани в документа за собственостнотариален акт №77, том II, дело №277/09.09.1992г. на Костинбродски районен съдия, а именно: ДВОРНО МЯСТО в гр.Костинброд, община Костинброд, област Софийска, с площ от 1171 кв.м., съставляващо Парцел 11-92, от кв. 55 по плана на град Костинброд област Софийска, при граници и съседи: улица, парцел 1-93, парцел XIV-94, парцел 1 -96 и парцел 111-91, ведно с построената върху него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 80 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, заедно със стопанска постройка, застроена на около 40 кв.м.; 3/ МПС- лек автомобил с марка „Фиат“, модел „Пунто“, цвят син, peг.№*********К, номер на рама 176В200006897075, номер на двигател ZFA17600000674446, което се намира в държане на съделителя Л. Л. В., при дялове: по 1/3 за всеки от съделителите.

Допуснато е и извършването на съдебна делба между същите съделители на следните недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в гр.София, ж.к.„Стрелбище", ул.“*********" /с предишно наименование улица „********* (с предходна номерация на жилищната сграда №№ 4А, 5А, 6А/, на 1 етаж в жилищната сграда, построен върху държавна земя, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,77кв.м., с принадлежащите му: избено помещение №2 с полезна площ от 3,63кв.м. и 3,620% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при граници и съседи на жилището: от изтокАпартамент №1, от запад- Апартамент №3, от север- стълбище, от юг- зелена площ и при съседи на избеното помещение: от изток- стълбище, от запад- коридор, от север- зелена площ, от юг- общо помещение, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК и 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН АПАРТАМЕНТ, находящ се на втория етаж от масивна жилищна сграда, състоящ се от хол и три стаи, както следва: югозападна стая с размери четири на пет кв.м., северозападна стая с размери три и половина на четири кв.м. и северна стая също с размери три и половина на четири кв.м, заедно с 1/2 ид.част от таванското помещение, заедно с цялото северно мазе, заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и от дворното място от 388кв.м., съставляващо имот планоснимачен №2814, в кв.103 по плана на гр.Костинброд, Софийска област, при съседи: от две страни улици и парцел XII-2814, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***., гр. Костинброд, общ.Костинброд, област София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.Костинброд, ***, ет.2, при следните дялове: 4/6 идеални части за Д. С. Б. - В.а, 1/6 идеална част за Б. Л. В. и 1/6 идеална част за Л. Л. В..

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Л. Л. В.. Жалбоподателят поддържа, че е нарушено правото му на защита поради липса на представляващия го адвокат при провеждане на последното 2 открито съдебно заседание в първоинстанционното производство. Твърди, че в делбата на наследството не е бил включен имот, част от наследствената маса. Твърди също така, че е направена некоректна оценка спрямо реалността на включен в делбата имот, който е следвало да бъде изключен поради непригодност за ползване. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално- отменено като неправилно, а делото върнато на СРС за ново разглеждане. Не претендира разноски.

Въззиваемите Д. С. Б.- В.а и Б. Л. В. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата. Твърдят, че решението е допустимо, правилно и законосъобразно. Моля въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено.

Претендират разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно нарушаване правото му на защита поради липса на представляващия го адвокат при провеждане на последното открито съдебно заседание в първоинстанционното производство. За заседанието на 16.05.2024г. жалбоподателят е уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК на 14.03.2024г. в предходното съдебно заседание. На 15.05.2024г.- един ден преди последното по делото заседание жалбоподателят е уведомил съда, че прекратява договора си с упълномощения адвокат и не е в състояние да организира защитата си. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице обстоятелство, възпрепятстващо разглеждането на делото, тъй като жалбоподателят е имал достатъчно време между проведените откритисъдебни заседания да организира защитата си.

За пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че подобен подход е възприет от жалбоподателя и във въззивното производство- след редовното му призоваване на 21.02.2025г., на 19.05.2025г. е постъпила молба за отлагане на насроченото открито съдебно заседание, обоснована с несъществуващи задължения на съда и съответно- права на страната. На 29.05.2025г. е постъпила молба от упълномощен от жалбоподателя адвокат отново за отлагане, но придружена с пълномощно само за запознаване с делото и извършване на справка. Това процесуално поведение на жалбоподателя би могло да се характеризира по-скоро като шиканиране на процеса, отколкото като нарушаване на правото му на защита.

Неоснователни са и останалите доводи във въззивната жалба. Не съществува законово изискване при извършване на съдебна делба, тя непременно да обхваща всички съсобствени на страните имоти, включително при делба само на наследствени имоти. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗН, когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое 3 наследствено имущество, то се поделя допълнително. Единствено когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна, съгласно ал.2 на същата законова разпоредба. Такова обстоятелство обаче не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответниците по жалбата, а исканията както за включване на друг имот, така и за изключването на такъв от предмета на делото, са направени от жалбоподателя едва с въззивната жалба, поради което са и преклудирани.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Претендираните разноски са в размер на 3500 лева и 1500, а своевременно възражение за размера на адвокатските възнаграждения не е направено, поради което следва да се присъдят изцяло.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №15451 от 09.08.2024г., постановено по гр.дело №52636/2022г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в.

ОСЪЖДА Л. Л. В. с ЕГН:********** да заплати на Д. С. Б.- В.а с ЕГН:********** сумата от 3500 (три хиляди и петстотин) лева- разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Л. Л. В. с ЕГН:********** да заплати на Б. Л. В. с ЕГН:********** сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4