Решение № 4170 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4170 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20219411/06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 29458/20 г. по описа на СРС, 90 състав, са отхвърлени предявените от К.Д.Д., в качеството му на ЕТ „К. Д.-Г. – 74“, искове с правно основание чл. 439 ГПК срещу ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи вземанията по изпълнителен лист, издаден на 05.11.2008 г. по ч. гр. д. № 23929/08 г. на СРС, 59 състав, в размер на 6005,83 лв. – главница, 7538,81 лв.

– законна лихва за периода от 18.08.2008 г. до 28.06.2020 г., 631,32 лв. – мораторна лихва за периода от 12.06.2007 г. до 15.07.2018 г., и 190,74 лв. – разноски, поради погасяването му по давност в хода на изпълнителното производство. С решението К.Д.Д., в качеството му на ЕТ „К. Д.-Г. – 74“, е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от К.Д.Д., в качеството му на ЕТ „К. Д.-Г. – 74“, срещу решение № 20219411/06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 29458/20 г. по описа на СРС, 90 състав. Поддържа, че обжалваното решение е 1 неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди, че за процесните задължения се прилага кратката 3 – годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като същите произтичат от договор за предоставяне на електрическа енергия и имат характер на периодични задължения съгласно ТР № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение не се полза с последиците на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, тъй като изпълнителният лист, издаден по реда на това производство, се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да бъде установено съществуването на вземането на кредитора. Твърди, че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. На следващо място, твърди, че към момента на предявяване на исковете – 07.07.2020 г., давността за процесните задължения е била изтекла. Поддържа, че ТР № 2/15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и за изпълнителни дела, образувани преди постановяването му. В тази връзка поддържа, че новата погасителна давност за процесните задължения е започнала да тече съгласно приетото в ТР № 2/15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС на 28.10.2009 г. и е изтекла на 28.10.2012 г. – преди образуване на новото изпълнително дело. А дори и да се приеме, че за заповедта за изпълнение се прилага разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то давността е изтекла най – късно на 28.10.2014 г.

Твърди, че искането за предприемане на изпълнително действие, без същото да е предприето, не прекъсва давносттта /в т. см. е т. 10 от ТР № 2/15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/. Поддържа, че изпълнителните действия по перемирано изпълнително дело не прекъсват давността. Посочва, че валидно изпълнително действие e това, което е предприето в рамките на съществуващо процесуално правоотношение, както и че след прекратяване на изпълнителното дело липсва такова правоотношение, поради което и предприетите след този момент действия, не са годни да прекъснат давността.

Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на повече от две години – от 18.07.2016 г. до 10.03.2020 г. по изп. д. № 1226/16 г. на ЧСИ А.П. не са предприемани изпълнителни действия, поради което същото е прекратено по силата на закона на 18.07.2018 г. и предприетите след тази дата изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени 2 обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че 5 – годишмият давностен срок за процесното вземане не е изтекъл, а кредиторът е предприел множество активни действия за събиране на процесното вземане. Поддържа, че на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземанията, установени по съдебен ред, се погасяват с 5 – годишна давност, независимо от това дали защитаваното материално право е било периодично или неделимо/глобално, както и независимо от това дали е бил предявен иск за установяване на вземането. Посочва, че влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо и прекъсва давността, като новата давност за процесните вземания е винаги пет години /чл. 117, ал.

2 ЗЗД/. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приложил задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/80 г., по отношение на приложимата тълкувателна практика при заварени изпълнителни дела преди постановяване на ТР № 2/15 г. по т. д.

№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се касае за предхождащ го период и правилно е отчетено от съда, че следва да намери приложение задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/80 г. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът К.Д.Д., в качеството му на ЕТ „К. Д.-Г. – 74“, твърди, че спрямо него е образувано и висящо изп. дело № 1226/16 г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 838 на КЧСИ, и с район на действие – СГС, въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 23929/08 г. по описа 3 на СРС, 59 състав, за следните суми: 6005,83 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 18.08.2008 г. до окончателното й плащане, 631,32 лв. – мораторна лихва за периода от 12.06.2007 г. до 15.07.2018 г., както и 190,74 лв. – разноски. Твърди, че изпълнителният лист е бил издаден в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът не е възразил, и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Посочва, че за събиране на вземанията, предмет на изпълнителния лист, на 05.11.2008 г. е образувано изпълнително дело № 322/09 г. по описа на ЧСИ М.К., по искане на кредитора „ЧЕЗ Електро България“ АД, както и че на 23.01.2015 г. е издадено постановление за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист на 18.07.2016 г. е образувано изп. дело № 1226/16 г. по описа на ЧСИ А.П.. Поддържа, че процесните суми са недължими поради изтекла в хода на изпълнителните производства давност, като вземането за главница е погасено по давност на 03.08.2019 г., поради което и процесните задължения не подлежат на принудително изпълнение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи вземанията по изпълнителен лист, издаден на 05.11.2008 г. по ч. гр. д. № 23929/08 г. на СРС, 59 състав, в размер на 6005,83 лв. – главница, 7538,81 лв.

– законна лихва за периода от 18.08.2008 г. до 28.06.2020 г., 631,32 лв. – мораторна лихва за периода от 12.06.2007 г. до 15.07.2018 г., и 190,74 лв. – разноски, поради погасяването му по давност в хода на изпълнителното производство. Претендира разноски.

Ответникът - „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност, както и липсата на действия, които валидно да са прекъснали давността. Твърди, че по образуваните изпълнителни дела са извършвани множество процесуални действия – проучване на имуществото, изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на запори, с които действия е била прекъсната давността. Посочва, че след образуване на ч. гр. д. № 27789/20 г. по описа на СРС, 82 състав, по което е била издадена обезпечителна заповед, изпълнителното производство е било спряно до приключване на настоящото дело, поради което през този период не е текла давност. Твърди, че спорните вземания касаят задължения, 4 за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която има сила на пресъдено нещо, поради което е приложима 5 – годишната погасителна давност, като от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК давността е прекъсната. Поддържа, че изп. дело № 4322/09 г. по описа на ЧСИ М.К. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но давностният срок не е изтекъл, тъй като по изп. дело № 1226/16 г. по описа на ЧСИ А.П. на 06.07.2018 г. взискателят е направил искане за извършане на изпълнителни действия, след което е издадена обезпечителна заповед по ч. гр. д. № 27789/20 г. по описа на СРС, 82 състав, за спиране на изпълнението и давността е била спряна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

По делото се установява, че на 05.11.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23929/08 г. по описа на СРС, 59 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с който ЕТ „К. Д.-Г. – 74“ е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 6005,83 лв.

– главница, 631,21 лв. – лихва за периода от 12.06.2007 г. до 15.07.2008 г. и законна лихва, считано от 18.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 190,74 лв. – разноски по делото.

Въз основа на молба на взискателя с вх. № 03260/05.08.2009 г. и на основание изпълнителния лист от 05.11.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 23929/08 г. по описа на СРС, 59 състав, на 05.08.2009 г. е образувано изп. дело № 20097880400322 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ.

Със запорно съобщение с изх. № 07279/27.10.2009 г. до „Юробанк и Еф Джи България“ АД, като трето задължено лице, получено на 28.10.2009 г., е наложен запор върху банковите сметки на К.Д.Д. – лично и в качеството му на ЕТ „К.

Д.-Г. – 74“, до размера на сумите, посочени в запорното съобщение.

Със запорно съобщение с изх. № 07280/27.10.2009 г. до „УниКредит Булбанк“ АД, като трето задължено лице, получено на 28.10.2009 г., е наложен запор върху банковите сметки на К.Д.Д. – лично и в качеството му на ЕТ „К. Д.-Г. – 74“, до размера на сумите, посочени в запорното съобщение.

На 28.10.2009 г. е наложена възбрана върху ½ ид. ч. от недвижими имоти /апартамент и гараж/, собственост на К.Д.Д..

С постановление от 23.01.2015 г. на ЧСИ М.К. е прекратено на 5 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изп. дело № 20097880400322, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Въз основа на молба на взискателя с вх. № 3953/18.07.2016 г. и на основание същия изпълнителния лист от 05.11.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 23929/08 г. по описа на СРС, 59 състав, на 18.07.2016 г. е образувано изп. дело № 20168490401226 по описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на опис на движимите вещи, находящи се по адреса на местоживеенето, респ. седалището на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, респ. банковите сметки. Освен това на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.