Решение № 46 от 16.02.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 612/2025
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20255001000612 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 301/ 26.06.2025 г. по т. д. № 312/2024 г. на ОС – Пловдив „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на З. Ш. М., П. М. А., З. К.
Х. и З. Ш. М. допълнително по 50 000 лв. на всеки от тях към вече изплатените им по 110 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. З. М., починал вследствие на ПТП, настъпило на 02.02.2024 г. на път I-8, на км.255+200, ведно със законната лихва върху главницата от 160 000 лв., считано от 15.02.2024 г. до 16.10.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от 17.10.2024 г. до окончателното й плащане, като исковете в останалата им част до пълния предявен размер от 200 000 лв. са отхвърлени.
С посоченото решение „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на П. Й. И. сумата 160 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. З. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024 г. до окончателното й плащане, като 1 предявеният иск до пълния предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлен.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците , от които З. Ш. М., П. М. А. и З. К. Х. го обжалват в частта, в която предявените от тях искове са отхвърлени над сумата от 50 000 лв. до 70 000 лв., З. Ш. М. чрез законния си представител го обжалва в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен над сумата от 50 000 лв. до 90 000 лв., а П. Й. И. го обжалва в частта, която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 160 000 лв. до 180 000 лв. Решението се обжалва с доводи, че присъдените обезщетения не съответстват на претърпените болки и страдания от смъртта на техния син, съпруг и баща, с оглед на което искат да бъде отменено в обжалваните части и бъде постановено ново, с което се присъдят още по 20 000 лв. на З. Ш. М., П.
М. А., З. К. Х. и П. Й. И. и 40 000 лв. на З. Ш. М..
Решението е обжалвано и от „Дженерали Застраховане“ АД в частта, с която са уважени предявените от З. Ш. М., З. К. Х. и З. Ш. М. искове, както и в частта, в която предявеният от П. М. А. иск е уважен над сумата от 110 000 лв.
В жалбата са изложени съображения, че претърпените от ищците З. Ш. М., П.
М. А., З. К. Х. и З. Ш. М. неимуществени вреди са в рамките на изплатеното доброволно обезщетение в размер на 110 000 лв. на всеки от тях, с оглед на което иска да се отхвърлят предявените искове, а по отношение на П. М. А. предявеният иск да се отхвърли над уважения размер от 110 000 лв.
С Определение № 1253/ 02.09.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, окръжният съд е осъдил З. Ш. М., П. М. А., З. К. Х., З. Ш. М. и П. Й. И. да заплатят на „Дженерали Застраховане“ АД допълнително разноски в размер на 347 лв., като е оставил без уважение молбата на застрахователя за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските чрез намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лв. без ДДС.
Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, в която се излагат доводи за прекомерност на присъденото на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение, поради което иска да се отмени в тази част и бъде постановено ново, с което същото се намали на 1000 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от 2 фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.
Производството по т. д. № 312/ 2024 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявени от З. Ш. М., П. М. А., З. К. Х., З. Ш. М. и П. Й. И. против „Дженерали Застраховане“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за следните суми:
1/ за сумата от 200 000 лв. в полза на З. Ш. М. и П. М. А. поотделно като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ш. З. М., настъпила при ПТП на 02.02.2024 г.;
2/ за сумата от 200 000 лв. в полза на З. К. Х. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на фактическия й съпруг Ш. З. М.;
3/ за сумата от 200 000 лв. в полза на П. Й. И. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. З. М., който я е отглеждал като своя родна дъщеря;
4 / за сумата от 200 000 лв. в полза на З. Ш. М. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. З. М..
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", поради което отговорността му е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Ответникът не оспорва материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син, съпруг и баща Ш. З. М., в подкрепа на което е доброволно изплатеното след образуване на делото обезщетение в размер на 110 000 лв. на всеки от тях с изключение на ищцата П. Й. И., по отношение на която решението, в частта, в която искът е уважен за сумата от 110 000 лв., е влязло в сила поради необжалването му. Решението е влязло в сила и в частта, в която предявените от З. Ш. М., П. М. А., З. К. Х. и П. Й. И. искове се отхвърлени над сумата от 180 000 лв.
От фактическа страна не е спорно, че застрахованият в „Дженерали Застраховане“ АД И.П. е управлявал л. а. „Дачия Докер“ с peг. №******** по южната пътна лента на платното за движение на път 1-8. По същото време Ш.
3
З. М. е управлявал л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с peг. ********* по северната пътна лена на същият път в посока от изток на запад - срещу л.а. „Дачия Докер“. В зоната на км 255+200м. водачът на л.а. „Дачия Докер“ е предприел изпреварване на движещите се пред него неизвестни автомобили и е навлязъл в насрещната за него пътна лента, като в резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар в предната лява част на л.а. „Дачия Докер“ и в предната лява част на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“, вследствие на който е починал водача на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ Ш. З. М..
Спорен между страните е единствено въпросът за дължимостта и размера на претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди.
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства. Св. Р. М. – брат на З. Ш. М. – сочи, че отношенията между брат му и сина му били много добри; дори и след задомяването си заедно със своето семейство останал да живее в къщата на родителите си, като се отделил в свой собствен дом шест месеца преди злополуката, но продължили да се виждат редовно; къщата я купил баща му, който не е преставал да го подпомага финансово; когато имал възможност, Ш. винаги помагал на баща си в строителството; никога не е имало пререкания между тях, починалият винаги търсел помощ и съвети от 4 баща си; детето П. не било родно дете на Ш., но от тригодишно го гледа като свое; брат му много тежко преживял гледката на починалия си син и още не може да се възстанови от неговата загуба; вследствие на мъката и болката от загубата на сина си прекарал два инфаркта.
Св. А.А. – брат на ищцата П. А. – потвърждава че отношенията ищците с починалия им син били много добри, живели заедно до отделянето му в нова къща в същото село, която те закупили; след погребението зет му два пъти получил инфаркт, като преди това не е имал никакви здравословни проблеми; отношенията между сестра му и сина й били чудесни, много се обичали и уважавали, отгледали го с много любов и грижи и продължили да го подпомагат финансово и след като навършил пълнолетие; детето П. не била негова биологична дъщеря, но от тригодишна живеела при тях, който я гледал като собствено дете; като видяла сина си на мястото на катастрофата, сестра му припаднала; след погребението не била същата – постоянно плачела и тъжала за сина си.
Св. Г.Н. сочи, че Ш. и ищцата З. К. Х. от 2017 г. живели заедно като съпрузи, но нямали сключен граждански брак; първоначално заживели в къщата на родителиту му в с. *********, но шест месеца преди да почине се отделили в своя собствена къща; били прекрасно семейство, много се уважавали и разбирали; заедно отглеждали децата си, като Ш. осигурявал издръжката на семейството; по – голямото дете П. не било от него, но той го гледал като свое; обръщал се към нея с „дъще“, а тя към него с „татко“; З. тежко преживяла смъртта на Ш., която в този момент била бременна в третия месец.
Св. С.Н. сочи, че Ш. много се грижел за сина си З., водил го на разходки, на училище, на лекар; осигурявал издръжката на семейството; приел детето П. като своя дъщеря, което било родено от З. от предишна връзка; детето З. много тежко реагирал на новината за смъртта на баща си, плачел постоянно и към настоящия момент продължавал да се чувства зле.
Св. И.Н. установява, че починалият Ш. М. се грижел за детето П. от 3 – годишно, тъй като го приел като свое; отнасял се към двете деца по един и същ начин, без да ги дели; водел я на детска градини, училище, по лекари; наричал я „дъще“, а тя него „татко“; биологичният баща на П. никога не е поддържал връзка с нея; детето приело тежко смъртта на Ш., постоянно 5 питала за него, заедно с майка си често ходели на гроба му.
По делото е допусната и изслушана съдебнопсихологична експертиза.
По отношение на ищеца З. М. вещото лице сочи, че претърпяното пътнотранспортно произшествие е нарушило обичайния му житейски ритъм.
Напълно неочаквано е изпаднал в безпомощно състояние. Изживял е интензивни неудоволствени емоционални преживявания, които покриват критериите на остра стресова реакция - тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина, емоционална загуба. Психологичното състояние на ищеца към настоящия момент се характеризира с неудоволствени емоционални преживявания, носещи характеристиките на психотравмено събитие, с изразено чувство на тъга, напрегнатост, с астеновегетативни прояви. Описаното психологично състояние не представлява психично заболяване в смисъла на нарушено функциониране на психичните сфери. Понастоящем в психологическото и емоционално състояние на ищеца са налице епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
По отношение на ищцата П. А. дава заключение, че смъртта на сина й като внезапно и неочаквано събитие нарушило обичайния й жизнен цикъл, преживяла травматична стресова реакция. Била под влияние на собствените изживявания - скръб, гняв, съпричастност към емоционалното състояние на най-близкото обкръжение. Провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина, емоционална загуба.