Решение № 260501 от 05.07.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе,

05.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 09 юни през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4538 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Т. Русе” ЕАД, с

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 24.11.2018г. до 22.11.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 240,64 лева по 18 броя фактури в имота на ответника М.П.М. с ЕГН:**********,*** с абонатен N:03070720880.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 240,64 лева по 18 броя фактури.

Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 15,89 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № 132/30.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 443/2020г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор, с който са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Основно задължение на ищеца

„Т. Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото Договор N: 191/ 04.11.1998г. етажната собственост на бл.“Воден“, вх.“Г“, вх.“Д“ и вх.“Е“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца Т. Р. за ползване на топлинна енергия.

Видно от представените по делото Договор N: 77 от 18.03.2002г. м/у етажната собственост на бл.“Воден“, вх.“Г“, вх.“Д“ и вх.“Е“ в гр.Русе и фирма „Топлоснабдяване Русе“ ЕООД е сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия с договор за индивидуално отчитане на разходите за отопление.

Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял „Сградна инсталация".

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец.

Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършва от „Топлоснабдяване Русе“ ЕООД.

Експертът установява, че не е заплатена доставената топлинна енергия за процесния период на обща стойност 266,80 лева в имота на ответника.

При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло до претендирания в исковата молба размер.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 15,89 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 675,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лева държавна такса, 300 лева възнаграждение за вещо лице и 200 лева възнаграждение за особен представител Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 775,00 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ

:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.М. с ЕГН:**********, че дължи на „Т. Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от 240,64 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 18 броя фактури в имота на ответника М.П.М. с ЕГН:**********,*** с абонатен N:03070720880, както и сумата от общо 15,89 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 443/ 2020. по описа на Русенския районен съд е издадена Заповед

№ 132/30.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН:********** да заплати на „Т. Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 750,00 лева деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: