Решение № 61 от 05.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Благоевград , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Аршинков

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Магдалена Коцакова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211200600043 по описа за 2021 година С присъда № 907225/14.09.2020 год., постановена по н.ч.х.д. № 1347/2019 год. на Районен съд Б., подсъдимият А. Р. А. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 24.01.2018 год., около 14.30 часа в гр. С., ул.

„Р.“ №8, ет.1, в съучастие като съизвършител с Р. А. Д., чрез нанасяне на удари с юмрук, с поставен метален бокс на ръката, в областта на лицето и главата, и душене в областта на шията, нанесли на И. С. И. травматични увреждания, с които и причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията са причинени по начин, особено мъчителен за пострадалата – престъпление по чл.131, ал.1, т.5 във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание посочените разпоредби във вр. с чл.78а от НК А. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

По аналогичен начин подсъдимият Р. А. Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 24.01.2018 год., около 14.30 часа в гр. С., ул. „Р.“ №8, 1 ет.1, в съучастие като съизвършител с А. Р. А., чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и главата, и душене в областта на шията, нанесли на И. С. И. травматични увреждания, с които и причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията са причинени по начин, особено мъчителен за пострадалата – престъпление по чл.131, ал.1, т.5 във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание посочените разпоредби във вр. с чл.78а от НК Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Със същата присъда, на основание чл.45 от ЗЗД, двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на пострадалата И.И. сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претъпрените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието, до окончателното и изплащане, а над уважения размер предявения граждански иск е отхвърлен като неоснователен.

Всеки от двамата подсъдими е осъден да заплати на пострадалата И. по 1 037,25 лева за адвокатско възнагреждание и разноски за изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза.

Отделно от това и на основание чл.189, ал.3 от НПК Районният съд е възложил в тежест на А. и Д. сторените по делото разноски, които следва да заплатят по равно в размер на 24,50 лева, както и по 120 лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск, и по 5 лв. държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист срещу всеки от тях.

Въззивна жалба срещу присъдата на първата съдебна инстанция е депозирана от защитника на двамата подсъдими, с която се оспорва нейната правилност и обоснованост. На практика безмотивно е посочено, че възприетата фактическа обстановка е базирана само на описаното в тъжбата, без да бъдат съобразени в цялост събраните по делото доказателства. В пледоарията си пред решаващият състав на Окръжен съд – Благоевград защитникът поддържа, че по делото не е установено кой точно и по какъв начин е нанесъл ударите на пострадалата, с коя ръка и разположението на участниците. Оспорва се възприетата от БлРС фактическа обстановка, като се изтъква, че не става ясно пострадалата хвърлила ли се е върху съпруга си да 2 го предпази от побоя или е паднала върху него. Изтъкват се противоречия с показанията на свидетеля Иванов, който е заявил, че съпругата му се е намирала права и до печката, когато е удрян от двамата подсъдими. Поставя се акцент върху показанията на разпитания като свидетел в образуваното досъдебно производство №86/2018 год. баща на И. И. и Р.Д., според които агресия първи е проявил синът му И., хващайки брат си за гушата. А намесата на А., който влязъл по-късно в стаята, е в насока да избута семейството на пострадалата навън. Адвокатът не приема и заключението по СМЕ, защото експертите сами са признали, че липсва детайлно описание на причинените на И. наранявания като локализация, вид, цвят, форма и размери, което да им позволи да посочат механизма за тяхното причиняване. Оспорва се и размера на уважения граждански иск, който не е съобразен с обстоятелството, че на пострадалата е причинена лека телесна повреда.

Пред въззивната инстанция се явява само жалбоподателят Д., който поддържа заявеното от защитника им и в предоставената му последна дума заявява, че се счита за невинен.

Въззивна жалба срещу посочената по-горе присъда на БлРС е депозирана и от страна на частната тъжителка И., която оспорва санкционната и част, както и размера на уважения граждански иск. Според нея липсват предпоставките за приложението на чл.78а от НК спрямо двамата подсъдими, тъй като е налице забрана в този смисъл в чл.78а, ал.7 от НК.

Касае се за множество престъпления, тъй като престъпното посегателство е било срещу И. и нейният съпруг, изключващо възможността да бъдат освободени от наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са и доказателствата за причинени с престъпното деяние имуществени вреди, които не са възстановени на правоимащата. Претендира се налагането на наказание „лишаване от свобода“ и за двамата подсъдими съобразно предвиденото в приложимата наказателна норма. При условията на алтернативност се иска увеличаване на наложената „глоба“ близо до максималния предвиден размер от законодателя. Оспорва се и определения от съда размер на причинените неимуществени вреди, които са значително потежки, за което свидетелстват броя и тежестта на причинените на пострадалата увреждания, продължителното и лечение в болнични заведения и остатъчни проблеми в тази връзка за дравето и към днешна дата.

3

Пред въззивната инстанция повереникът на частната тъжителка поддържа предявената жалба и пледира за нейното цялостно уважаване.

Окръжният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преди излагане на следващите се от събраните доказателства фактически положения, въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че изложената от първостепенния съд фактическа обстановка се базира на обективния и логичен анализ на показанията на разпитаните свидетели, събрани по надлежния ред писмени доказателства и експертно заключение.

Районният съд е представил изключително подробно установеното, обяснявайки кои са ценените от него доказателствени източници. Обосновано е дадена вяра на показанията на разпитаните свидетели, установили състоянието на пострадалата и нейният съпруг непосредствено след инцидента, когато са били изхвърлени от двамата подсъдими на улицата пред дома на родителите на И., окървавени, боси и без връхни дрехи. Отчетени са показанията и на медицинските работници, оказали им първа помощ, както и на полицейските служители, изпратени да установят какво точно се е случило. Оценените в съвкупност възприятия от посочените лица правилно са разгледани и на плоскостта на представеното заключение по съдебномедицинската експертиза, което е позволило на съда да направи верни фактически, а впоследствие и правни изводи. Независимо от направените множество възражения и от двете страни в процеса, проверяващата инстанция не намира основания за корекция нито на отговорността на двамата подсъдими, правилно оразмерена от БлРС, нито на определеното обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди от престъпното деяние.

С направените уточнения въззивната инстанция напълно приема фактическото изложение в проверявания съдебен акт, което съобразно задълженията си за собствен прочит на доказателствената съвкупност, излага накратко по-долу.

Двамата подсъдими Д. и А. са баща и син, а свидетелят И. е техен брат, 4 съответно чичо. На инкриминираната в тъжбата дата – 24.01.2018 година, И. и съпругата му посетили родителите на първия от тях, живущи на адрес в гр. С., ул. „Р.“, №8, първи жилищен етаж. Отнесли им храна и памперси, които започнали да разопаковат, когато при тях влязъл подсъдимият Р.Д. и ги запитал какво правят там. Брат му обяснил, че са дошли да видят родителите им и да им донесат храна, на което Д. му отвърнал, че те нямат нужда от нищо. Намесила се и частната тъжителка, с която подсъдимият влязъл в словесен спор, след което я напсувал и направил опит да удари. Намесил се и Иванов, който се опитал да спре Д.. В същия момент се появил и другият подсъдим, който с поставен на ръката си метален бокс се нахвърлил върху чичо си и му нанесъл удари в лицето. И. се разкрещяла, а А. и нанесъл удар с въоръжената си с бокса ръка в областта на носа. След това двамата подсъдими продължили да нанасят удари по св. Иванов и го повалили на пода. За да предпази и уплашена за живота му частната тъжителка се опитала да го предпази като го прикрила с тялото си. В резултата на това подсъдимите насочили агресията си към нея, нанасяйки и удари в областта на главата и тялото и, включително и с поставения върху ръката на А. бокс. След като съпротивата на двамата пострадали била очевидно сломена, Д. държейки пострадалата в областта на шията я извлякъл от стаята и буквално изхвърлил на улицата пред дома му. През това време А. избутал навън св. И., който също бил изхвърлен на улицата, като и двамата със съпругата му били боси и без връхни дрехи. В същото време по улицата преминал автомобил, управляван от свидетеля Х.Д., който спрял и като видял окървавените мъж и жена се обадил на тел.112, след което си тръгнал, за да не задръства улочното движение. Преминаващата по същото време свидетелка В. К. възприела състояните на познатите и Иванови, след което също позвънила на тел.112.

Подсъдимият Д., който продължавал да сипе закани срещу пострадалите им хвърлил дрехите и обувките през оградата. Свидетелят И., извадил от якето си мобилния си телефон и също сигнализирал на тел.112, обяснявайки, че със съпругата му са станали жертви на побой.

Не след дълго пристигнала линейка с екип от ЦСМП във филиала в гр.

С. който ги траспортирал до медицинското заведение в града. Свидетелката М. К. обработила раните им и съставила фиш за спешна помощ от посочената дата, в който отразила установените множество травми по лицевата част, ръцете, краката, хематом на тила и главата на И.. Наличието на наранявания 5 по И. възприели и пристигналите в центъра полицейски служители Е. Д. и А.

А.. По-късно те посетили и адреса на подсъдимите, където разговаряли с тях, като не са възприели видими наранявания по тях. По реда на чл.65 от ЗМВР съставили протоколи за предупреждение и на двете страни в конфликта.

След извършените прегледи в здравния център в С. пострадалата и нейният съпруг били транспортирани до ЦСМП – Б.. Там д-р В. извършил преглед на И. и отразил в съставените документи наличието на множество хематоми в областта на лицето и хематом на лява длан. Лекарят преценил, че се налага извършване на компютърна рентгенография и насочил пострадалата за консултации с невролог и хирург. След извършени медицински прегледи на И., тя била настанена в МБАЛ – Б. за лечение и изписана на 29.01.2018 год. с диагноза „комоцио церебри, контузио капитас, едема церебри, вулнус лацеро контузомнази, хематома субкутаней регио зигоматици синистра, контузио мани билатералис“.

След изписване от болницата И. продължила лечението си като за период от около 2 месеца била дезориентирана, , имала главоболие, повишена сънливост, световъртежи и се нуждаела от помощ при обслужването си, не можела да гледа телевизия и да чете. На 31.03.2018 год. тя била отново хоспитализирана в МБАЛ – Пулс в Б. с диагноза „други периферни световъртежи“. Изписали я на 04.04.2018 год. с предписание за продължение на лечението в домашна обстановка.