Определение № 711 от 27.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Шумен, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500475 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. В. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. П..., чрез пълномощника си адв. П. С. И. със съдебен адрес в гр. В.Т. против Определение № 557 от 07.09.2023 г. по г.д. № 865/2023 г. по описа на Новопазарския районен съд. С определението е допуснато обезпечение на предявените по делото обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК с цена на исковете съответно 14 108.53 лв. и 7 640.00 лв., предявени от А. С. А., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.

П.. против М. А. С., ЕГН **********, представлявана от майка й и законен представител Б.

В. Х. чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20239310400318 по описа на ЧСИ Р.Р. с район на действие ОС – Шумен. Жалбоподателката счита определението за неправилно, постановено от некомпетентен съд. Предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да се съобразят с разпоредбите уреждащи местната подсъдност – чл.105 и чл.108 от ГПК, съгласно които местно компетентен съд, който следва да разгледа спора е съдът по постоянния адрес на ответника. На следващо място съдът неаргументирано е стигнал до правния извод за основателност на предявените отрицателни установителни искове. Моли съда да отмени като неправилно обжалваното определение и издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

В срокът по чл.396 ал.2 от ГПК, насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, в който взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като прецени събрания доказателствен материал, намира че жалбата е 1 подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

От данните по г. д. № 865/2023 г. на НПРС, е видно, че в депозираната от А. С. А. искова молба на основание чл.389, ал.1 от ГПК, се съдържа и искане за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. д. № 20239310400318 по описа на ЧСИ Р.Р. с район на действие ОС – Шумен. Първоинстанционният съд, предвид представените писмени доказателства, е приел че молбата е допустима и основателна, а сочената от молителя обезпечителна мярка е съответстваща на обезпечителната нужда и предвид вероятната основателност на бъдещите искови претенции е уважил молбата.

Видно от исковата молба и приложените по делото документи настоящият адрес на ответницата е в гр. Павликени и предвид общата местна подсъдност, уредена с чл.105 от ГПК, местно компетентен да разгледа спорът между страните е РС–Павликени. Съгласно чл.118, ал.1 от ГПК, сезираният с исковата молба РС – Нови пазар следва да прецени дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Но съдът е ограничен и може служебно да повдига въпроса за родовата подсъдност (чл.119, ал.1 от ГПК), подсъдността по местонахождение на недвижимия имот (чл.119, ал.2 от ГПК) и местната подсъдност по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК, а именно: искове срещу държавата и държавни учреждения; искове на и срещу потребители и исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице. В останалите случаи, извън визираните хипотези, местната подсъдност не се следи служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено от ответника до изтичане на срока за отговор на исковата молба – чл.119, ал.4 от ГПК. Следователно в конкретния случай, първоинстанционният съд не може да се произнесе с определение по подсъдността, да прекрати производството по делото пред себе си и да го прати на компетентния съд в момента на сезирането му с исковата молба, предвид липсата на съответното възражение на ответника. Но съгл. чл.395, ал.2 от ГПК следва да се произнесе по молбата за обезпечаване на предявения иск в закрито заседание в деня на подаването й. С оглед на това, въззивният съд в настоящият му състав, счита, че РС-Нови пазар е компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение на предявените от ищеца искове.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателката, че първоинстанционният съд неаргументирато е направил извод за основателност на предявените отрицателни установителни искове. При произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл.389 от ГПК, съдът следва да прецени дали предявения иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща. В конкретния случай, молбата за допускане на обезпечение е депозирана пред РС-Нови пазар, докато делото е висящо и преди изтичане на преклузивния срок по чл.389, ал.1 от ГПК.

Вероятната допустимост и основателност на иска са преценени от районният съд въз основа на твърденията изложени в исковата молба и приложените доказателства. Оплакванията на жалбоподателката, че преводът на част от писмените доказателства е неточен и че съдът не следва да обосновава правните си изводи на тях, респективно за неоснователност на 2 предявените искове не са определящи за произнасяне по допускането на обезпечението. В обезпечителното производство не могат да бъдат разрешени спорове на страните, предмет на исковото производство, поради акцесорния характер на налагане на обезпечението. В конкретния случай изложените в исковата молбата твърдения, както и приложените към нея писмени доказателства дават основание да се приеме, че иска е допустим и вероятно е основателен. Размерът на претендираната сума дава основание на съда, в настоящия му състав, да приеме, че осъществяването на правата по съдебното решение ще бъде затруднено. Т. е. налице е и третата предпоставка, изискуема от закона – наличие на обезпечителна нужда.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение на предявените искове е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Шуменският окръжен с ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 557 от 07.09.2023 г., постановено по гр. д. № 865/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3