Решение № 185 от 22.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. ХАСКОВО, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500238 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се решение № 345/29.12.2022г., постановено по гр.дело № 40 / 2021 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което са отхвърлени обективно съединени искове на Р. И. Георгиев против Д. Д. Г. за заплащане на сума в размер на 1000лв.главница,произходяща от договор за заем,сключен между страните на 11.09.2020г.,същата сума от 1000лв. по договор за заем,сключен на 03.02.2021г.,както и сума от 1800лв. главница също от договор за заем,сключен на 22.06.2021г.,както и иска предявен при условия на евентуалност за 3800лв.дадени при начална липса на основание.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивницата Р. И.

Г. с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение.Твърди, че в решението липсват самостоятелни мотиви,което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на решението.Съдът не е отчел заинтересоваността на св. Р. и св. М..Съдът безкритично е възприел тезата на ответника.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на обективно съединените искове срещу Д. Д. Г..

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна за неоснователност на жалбата.

Хасковският окръжен съд след преценка на твърденията в жалбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна:

При задължителната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Подадената въззивна жалба е от активно легитимирана страна, засегната от правните последици на постановеното решение.

Пред Районен съд Димитровград са предявени обективно съединени искове при условие на евентуалност от Р. И. Г. против Д. Д. Г. за осъждане да заплати сумата в размер на 1000лв главница по договор за заем от 11.09.2020г.; сумата в размер на 1000лв. главница по договор за заем от 03.02.2021г и сумата в размер на 1800лв. главница по договор за заем от 22.06.2021 г. на основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД и при евентуалност сумата 3800лв. на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД,които суми са предоставени на ответницата да изпълни свое задължение към св. М..

Ответницата е оспорила исковете с аргументи,че между страните не са възниквали по никакъв начин твърдяните заемни правоотношения.Заявява че средствата за които твърди,че са заемни са преведени по личната и банкова сметка от ищцата Р. И. Г. в полза на В. Н.

М.,които суми е отчела, на В. Н. М. и не са и известни подробности относно вътрешните отношения свързани с превода на трите процесни суми, как тои и е известно , че са свързани с дейността на „Тиви груп Варна"ООД.

Безспорно установени писмени доказателства са три платежни нареждания,от които две по 1000лв. и трето 1800лв. със съответните дати,въз основа на които ищцата претендира заемни отношения по предоставени парични средства на ответицата,които не са възстановени.Събраните гласни доказателства подложени от съмнение на ищцата, а именно показанията на св.

Р. и М. послужили за отхвърляне на предявените искове са обосновали крайния извод на съда за тяхната неоснователност.Проследявайки движението на паричните средства,съпоставени с непротиворечивите и непосредствени свидетелски показания се налага и извода,направен от първостепенния съд, че се касае до парични средства имащи характер на дивидент, а не заем каквото е твърдението на жалбоподателката.Факта на 2 приетата технология на техния трансфер не опровергава изложеното по-горе.

Спорният момент, очертан в иска и въззивната жалба е относно наличието на договор за заем между страните и евентуално неоснователно обогатяване в твърдяния размер от 3800лв. не намира опора в установената фактическа обстановка в първоинстанционното производство.

Събраните и анализирани доказателства от районният съд са установили фактическа обстановка,обосновал и крайният извод за неоснователност на иска,поради което от изложеното не се налага ревизиране на атакуваното решение, поради което следва да бъде потвърдено ,като съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивникът да заплати разноски по делото 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №345 от 29.12.2022г. по г.д.

№2040/2021г. описа на Районен съд Димитровград.

ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати на Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата в размер на 3 0 0 л в . възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3