Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
34933/2022
Подписан
04.05.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6958 гр. С., 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. И. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110134933 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. срещу „А..

Ищецът „А. е предявил против „А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми:

-сумата от 8840,40 лева, получена от ответника без основание във връзка с фактура № 139/26.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 613,97 лева - мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.06.2022г.;

-сумата от 2400,00 лева, получена от ответника без основание във връзка с фактура № 280/30.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 166,68 лева - мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.06.2022г.;

-сумата от 180,00 лева, получена от ответника без основание във връзка с фактура № 321/30.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12,50 лева - мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.06.2022г.

Претендира разноски.

Ищецът поддържа, че с ответника са сключили два договора за производство на зимна пшеница или ечемик. Първият договор бил подписан на 01.10.2018г. и се отнасял за периода 2018-2019г., а вторият договор бил подписан на 01.09.2019г. и се отнасял за периода 2019-2020г. Твърди се, че съгласно чл. 2, точки 2.1 и 2.2. от договора от 01.10.2018г. - възложителят („А.) предоставил на изпълнителя („А.) срещу заплащане семена от по-висок клас размножение, чиято цена била заплатена от ищеца. По време на действие на договора 1 от 01.10.2018 г. ответникът „А. издал на ищеца „А. фактура № 139 от 26.02.2019г., с която изискал заплащане на сума от 8840,40 лв. с включен ДДС с посочено основание „Роялити Еуклид“. Фактурата била включена в дневника за покупките по реда на ДДС, за месец февруари 2019г. Ответникът изкупил от ищеца изцяло произведените от него количества семена, като с фактура № 280 от 30.09.2020г. префактурирал на ищеца обратно семената, които „А. можел да предложи на крайни клиенти като търговска стока, като в цената на семената EUCLIDE и FARMEUR включил и роялти в размер на 150 лева на тон. Така, с цитираната фактура № 280 от 30.09.2020г. било начислено роялти в общ размер на 2400,00 лв. Ответникът издал на ищеца и фактура № 321 от 30.11.2020г., с която изискал заплащането на сумата от 180,00 лв. е включен ДДС с основание „Р.”. Фактурата била включена в дневника за покупките по реда на ЗДДС за месец май 2021г.

Ищецът твърди, че погасил задълженията си към ответника по посочените три фактури изцяло. По фактура № 139/26.02.2019 г. в размер на 8840,40 лв. част от вземането в размер на 2840,40 лв. било заплатено от ищеца на 28.08.2019г. Остатъкът от вземането по фактурата бил погасен чрез прихващане - с Протокол за прихващане на вземания и задължения от 14.11.2019г., а остатъкът - с Протокол за прихващане от 04.11.2019г.

По фактура № 280/30.09.2020г. за вземания в размер на 2400 лв. общото задължение по фактурата било погасено чрез прихващане с Протокол за прихващане на вземания и задължения от 03.02.2021г.

По фактура № 321 от 30.11.2020 г. за вземане в общ размер на 180,00 лв. задължението по фактурата било погасено чрез прихващане с Протокол за прихващане на вземания и задължения от 03.02.2021г.

Ответникът нямал правно основание за начисляване роялти по трите фактури, нито по договора, нито по разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения. В тази връзка сочи, че с Писмо изх. № РД-47-80-339/01.07.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната дирекция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол правната закрила на сорта EUCLIDE изтекла на 07.10.2016г., а на сорта FARMEUR - от 17.10.2018г. и след тези дати разпоредбите на Регламента не били приложими относно посочените два сорта, съответно - не се прилагал чл. 13 Регламента, съгласно който - титулярът на ползващия се с правна закрила сорт има възможност да предоставя разрешение за извършване на определени действия, като поставя условия и ограничения, които може да включват изплащането на съответни процентни отчисления (роялити). Поради това, погасените от него чрез плащане и прихващане суми били изначално недължими и получени от ответника без основание.

Въпреки отправените покани до ответника, последният не върнал платените без основание суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Посочва, че основание за начисляване на вземанията по горепосочените фактури на роялити е договорно и произтичало от уговореното в чл. 2.5. от представените от ищеца 2

Договори за производство на семена за зимна пшеница от 01.10.2018г. и 01.10.2019г.

Отделно, основателността на вземанията били признати извънсъдебно, доколкото издадените от ответника фактури били осчетоводени от ищеца и задълженията по тях погасени чрез плащане и прихващане, което предполагало активното вземане да е изискуемо и безспорно. В тази връзка сочи, че ищецът с протокол за прихващане на вземания и задължения от 03.02.2021 г. декларирал, че всички финансови задължения към „А. са приключени и решени, и че няма право да оспорва постигнатото с този протокол споразумение, поради което ответникът отрича възможността на ищеца да оспорва дължимостта на вземанията по посочения протокол, така и постигнатото с него погасяване.

Ответникът оспорва с фактура № 280/30.09.2020 г. да е начислено роялти възнаграждение. Твърди, че е посочената фактура била начислена единствено продажна цена на сортове продадена пшеница по количество и опаковки, посочени в самата фактура.

Оспорва иска по чл. 86 ЗЗД, поради неоснователност на иска за главница. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключване между страните на двата договора за производство на семена за зимна пшеница от 01.10.2018г. и от 01.10.2019г. и наличието на договорно правоотношение между тях за периода им на действие; издаването от стана на ответника „А. на фактура № 139/26.02.2019г., фактура № 280/30.09.2020г. и фактура № 321/30.11.2020г. за посочените в исковата молба суми; осчетоводяването на посочените фактури от страна на ищеца; погасяване от страна на ищеца на вземанията по фактура № 139/26.02.2019г. чрез частично плащане в размер на 2840,40 лв.; погасяване на останалите вземания по посочените фактури чрез прихващане с Протоколи за извършено прихващане на вземания и задължения от 14.11.2019г. и от 03.02.2021г.

Горните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства /неоспорени от страните/.

Така, видно от Договор за производство на семена за зимна пшеница от 01.10.2018г.

/л.13-18 от делото/ и Договор за производство на семена за зимна пшеница от 01.10.2018г.

/л.13-18 от делото/, въз основа на същите, страните по делото /ответникът като възложител, а ищецът като изпълнител/ постигнали съгласие за сътрудничество за размножаването на семена зимна пшеница или ечемик в периода съответно 2018-2019г. и по-конкретно на сертифицирани семена от първо размножение от корт/сортове, определени в този договор.

Видно от чл. 1.4 от договора от 2018г., за периода 2018-2019г. споразумението касаело различни сортове семена, между които и следните: EUCLIDE G4 – 4 тона и FARMEUR С1 – 2 тона. Съгласно чл. 2.5 от договора – изпълнителят признава и приема, че правото на собственост върху сортовете семена, произвеждани с предоставения от възложителя базов 3 материал, остават собственост на възложителя по време на целия процес на производство и обработка.

Аналогични са и клаузите от договор за производство на семена за зимна пшеница от 01.10.2019г., който касае периода 2019-2020г.

Видно от фактура № 139/26.02.2019г. /л. 19 от делото/, издадена от „А. – същата касае начислени роялти във връзка със сорта семена ЕUCLIDE в размер на 8840,40 лева /с ДДС/. Видно от уведомление за приемане на постъпили от „А. данни от справката – декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период февруари 2019г. и дневника за покупки - визираната фактура била осчетоводена от ищеца.

Видно от фактура № 280/30.09.2020г. /, издадена от „А. в същата касателно сорт семе пшеница ЕUCLIDE – 11 000 тона е начислена сумата от 8470 лева, а за сорт семе FARMEUR – 5000 тона е начислена сумата от 3850 лева.

Видно от кореспонденцията, представена от ищцовата страна /л. 23-24 в превод/, във връзка с тази фактура от страна на ищеца е отправено запитване към ответника относно начина на формиране на начисленото роялти върху сортовете семена, като видно от отговора на ответника, същото е 150 лева на тон, с което ответникът е признал обстоятелството, че в така начислената цена на сортовете пшеница е включено роялти в размер на 150 лева на тон. Т.е., по този начин формирана, цената на роялти за 11000 тона пшеница от сорта семена ЕUCLIDE възлиза на 1650 лева, а роялти за 5000 тона пшеница от сорта семена FARMEUR възлиза на 750 лева, или общата сума а роялти за тези сортове семена, начислени с фактура № 280/30.09.2020г., е 2400 лева. С оглед на горното, съдът не приема възражението на ответника, че в посочената фактура не са били начислени роялти.

Видно от дневника за покупки за месец септември 2020г. на ищеца /л. 28-30 от делото/, задълженията по тази фактура са били осчетоводени от ищеца и включени в дневника за покупки.

Най-сетне, видно от фактура № 321/30.11.2020г., издадена от ответника, в същата са начислени като задължение на ищеца роялти във връзка с пшеница сортови семена ЕUCLIDE в размер на 150 лева без ДДС, 180 лева с ДДС. Видно от дневника за продажби на ищеца /л. 33-35 от делото/, фактурата е била осчетоводена от ищеца и включена в дневника за продажби за месец май 2021г.

По делото не се спори, а и видно от извлечение от банковата сметка на ищеца /л. 35 от делото/, справка за издадени документи /л. 36 от делото/ и протоколи за прихващане на вземания и задължения от 14.11.2019г. и от 03.02.2021г. /л. 37-38 от делото/, задълженията по посочените фактури са били погасени - частично чрез извършено плащане от ищеца и останалата част чрез прихващане със задължения на ответника към ищеца.

Посочените документи не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло. Видно от двата протокола, в тях изрично е отбелязано съгласие между страните, че същите нямат право за в бъдеще да оспорват постигнатото с този протокол споразумение.

Тази клауза, обаче, няма съществено значение за изхода на делото, като доводи в тази насока 4 ще бъдат изложени по-долу в мотивите на съда.

Видно от писмо на МЗХГ изх. № РД-4700-339 от 01.09.2021г. до „А. /л. 39 от делото/, във връзка със запитване, отправено от ищеца до министерството, последното е посочило, че след извършена проверка в базата данни на европейски офис за сортовете растения за правна закрила на територията на ЕС е установено, че правната закрила на сорт ЕUCLIDE е изтекла от 07.10.2016г., а на сорт FARMEUR от 17.10.2018г., поради което разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 2100/94 не са приложими.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 13, § 1 и § 2 от Регламент /ЕО/ № 2100/94 – „Права на титуляра на закрила на Общността на сортовете растения и ограничения” - закрилата на Общността на сортовете растения предоставя на титуляра или титулярите на закрила на Общността на сортовете растения, наричани по-нататък „титуляр“, правото да извършва действията, посочени в параграф 2. Без да се засягат разпоредбите на членове 15 и 16, разрешение от титуляра се изисква за следните действия, свързани със сортовите компоненти или посевния материал на защитения сорт, наричани по-долу „материал“: а) производство или възпроизводство (размножаване); б) подготовка за целите на размножаването; в) предлагане за продажба; г) продажба или друг вид търговия; д) износ от Общността; е) внос в Общността; ж) съхраняване за целите, посочени в точки а) до е).