Решение № 754 от 20.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220103920 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от М. Й. Х. от гр. П. срещу "Сити Кеш" ООД за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем от 20.02.2022 г., сключен между страните, евентуално - на клауза от него - чл. 11, ал. 1, предвиждаща неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 5 лв., частично от 1739,43 лв., като платена без основание по нищожната клауза.

В исковата молба се твърди, че сключеният договор за заем, по силата на който дружеството предоставило на ищеца сумата 1300 лв. срещу задължение да се върне до 20.02.2023 г. при лихвен процент 40,05% годишно и ГПР 48,52% предвиждал задължение на кредитополучателя да представи в тридневен срок обезпечение на кредита - банкова гаранция или поръчители, отговарящи на посочени в договора условия, а ако обезпечението не се предостави, се дължала неустойка в размер 1739,43 лв., като въпреки формално предоставения тридневен срок, още със сключването на договора неустойката била начислена и включена в погасителния план. Ищецът счита, че срокът е нелогично, икономически необосновано кратък. Краткостта му, завишените изисквания към поръчителите, съответно непосилните условия за банкова гаранция показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата и по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението - за ответното дружество предварително ясно, че обезпечението трудно би могло да се осигури и е почти сигурно, че ще се дължи неустойка, следователно скритата цел на неустойката е била да породи 1 допълнително парично задължение, което да не се калкулира в ГПР и така да заобиколи изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и фактически представлява разход по кредита, който е следвало да се включи в ГПР. Невключването и води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради непосочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Заплащането и представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава цената му и е следвало да се включи в ГПР. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната стойност на кредита и заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР в договора.

Ответникът не е представил отговор, а с молба от 20.05.2025 г. е заявил, че признава иска и тъй като не е дал повод за завеждането му, счита, че не се дължат разноски. Цитира решения на СЕС. Евентуално иска намаляването им под минимума по Наредба № 1 на ВАДвС с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Съдът счита, че с оглед признанието на иска, чийто предмет е имуществено право, с което страните могат да се разпореждат, той следва да се уважи на осн. чл. 237 от ГПК.

Счита също, че цитираната практика на СЕС във връзка с искането да не се присъждат разноски не е относима към това искане. В едното от цитираните решения се говори за разпределяне на разноските с оглед добросъвестното упражняване на права от страните, но съдът не счита, че сключването на явно нищожен договор и непредприемането на действия по връщане на надплатените суми по него или уведомяване на потребителя, че договорът е нищожен, представлява добросъвестно поведение. Във второто решение се приема, че е допустима национална правна уредба в определен смисъл; не е налице обаче българска национална правна уредба в такъв смисъл - чл. 78, ал. 2 от ГПК не задължава съда да приеме непременно, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

По отношение на възражението за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът споделя доводите на ответното дружество за ниска фактическа и правна сложност по многобройни еднотипни дела като настоящото, споделя поне отчасти и становището му за размера на справедливото възнаграждение, и счита претендираното по реда на чл. 38 от ЗА възнаграждение по двата иска в общ размер 1233,12 лв. (480 по осъдителния иск с цена 5 лева и 753,12 лв. по осъдителния) за прекомерно, като преценява, че то следва да се намали до 500 лв. - възнаграждение, малко над минималното за един иск с включен ДДС, доколкото все пак е извършена адвокатска работа по делото.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено между страните по делото при условията на признание на иска, че договор за потребителски кредит № 636845/20.02.2022 г., сключен между ищеца М. Й. Х., ЕГН **********, от П., ул. ********* № **, ет. *, и ответника "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, с адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5, е 2 нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - противоречие със закона, изразяващо се в непосочване в него на точния годишен процент на разходите, който е надвишавал ограничението на чл. 19, ал. 4 от същия закон.

Оставя без разглеждане поради уважаването на главния иск предявения в условията на евентуалност иск за признаване за установено между М. Й. Х. и "Сити Кеш" ООД, че е нищожна клаузата на чл. 6.2 от описания по-горе договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Осъжда "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, с адрес на управление: гр. София, бул.

"Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5 да заплати на М. Й. Х., ЕГН **********, от П., ул.

********* № **, ет. *, сумата 5 лв., частично от 1739,43 лв., като платена без основание по нищожната клауза.

Осъжда "Сити Кеш" ООД да заплати на М. Й. Х. сумата 185,84 лв., представляваща разноски за държавна такса.

Осъжда "Сити Кеш" ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", № от регистър БУЛСТАТ 177492004, сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3