Присъда № 15 от 13.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 15 от 13.02.2023г. по НОХД № 77 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2023 год. /обезличени/

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. К. А. з а престъпление по чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„а“ и “б“ от НК, за това, че на 05.10.2022 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив–извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – златен пръстен 5 гр.

14 карата на стойност 575 лева от владението на Ш. Р. Ш. ЕГН ********** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.

Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и предлага съда да признае подсъдимия А. за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната му отговорност държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, акцентирайки върху обремененото му съдебно минало и краткия период, изтекъл между процесното деяние и последното пребиваване на А. в пенитенциарно заведение. По отношение начина на изтърпяване на основната санкция прокурорът предлага това да бъде сторено реално при първоначален „строг режим“.

По делото не бе предявен за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия от пострадалия от процесното престъпление Ш. Ш., респ. последният не се възползва от процесуалните си права да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител.

Редовно призован за разпоредителното заседание, Ш. не се яви за същото.

Доколкото производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК, подсъдимият и неговият защитник-адв.Л. не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Изрази се становище, че по делото на налични значителни по брой и относителна тежест смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които се обоснова искането за налагане на „справедливо“ наказание. В последната си дума подсъдимият изрази съжаление за стореното и помоли съда за шанс и възможност да се поправи и да подобри живота си.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият А. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази 1 съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Както бе посочено, той и защитата му не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.

Подсъдимият В. К. А. е роден на *** г. в гр. П. Живее в гр. П. Той е б., български гражданин е, с основно образование, неженен, осъждан. Има ЕГН:

**********.

Подсъдимият А. до момента е осъждан нееднократно /с общо 9 влезли в сила съдени акта/, като влияние върху правната квалификация на престъплението „грабеж“, предмет на настоящото наказателно производство, имат последните му две осъждания, както следва:

-по НОХД № 6396/2017г. по описа на Районен съд-Р., 4 н.с., по което с влязло в законна сила на 06.10.2017г. определение е било одобрено споразумение, съгласно което подсъдимият е признат за виновен за извършено в периода от м.юни 2017г. до м.август 2017г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ и „б“ от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.

Наказанието е изтърпяно на 07.02.2019г.

- по НОХД № 1275/2021г. по описа на Районен съд-Р., 17 н.с., по което с влязла в сила на 29.05.2021г. присъда А. е признат за виновен за извършено на 23.07. 2020г. престъпление по чл.150, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 21.04.2022г.

Горните две осъждания квалифицират престъплението „грабеж“, предмет на настоящото наказателно производство, като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.

На 05.10.2022 г. подс. А. и свид. Г. Д., които се познавали от престоя си в Затвора, се разхождали по Центъра на гр. П. и вървели по ул. „Иван Вазов“ в посока към Централна гара. Свидетелят Д. бил приютил подсъдимия в дома си, като двамата се били разбрали последният да му даде в края на месеца 100-200 лева нещо като наем.

Двамата стигнали до гостилница „Тракия“ и там се скарали за наема, който втори месец подсъдимият не давал на свидетеля Д. В един момент А. излязъл от заведението и се върнал след малко като заявил, че ще намери пари за свидетеля и ще си оправят сметките. После отново излязъл и се 2 върнал след около 15 минути. Междувременно, когато се разхождали със свидетеля Д., подсъдимият бил забелязал възрастен човек, който едва ходел и носел отворена кожена чанта, в която А. забелязал банкноти и пистолет. След като свид. Д. седнал в заведение „Тракия“, за да се нахрани, подс. А. отишъл и седнал до дядото–пострадалия Ш. Ш. и го попитал дали има нужда от помощ, при което свидетелят отказал. Подс.А. се отдалечил от пейката, на която бил седнал пострадалият и отново отишъл при свид. Д., като наблюдавал действията на възрастния мъж. Когато свид. Ш. решил да се прибере в дома си, който бил в непосредствена близост до пейката, където бил седнал да си почине, подс.А. излязъл от заведението и отново се приближил до него в момента, в който свидетелят бил на входната врата и го попитал дали го познава. Свидетелят заявил, че не го познава и понечил да влезе във входа, като в лявата си ръка държал бастуна, отворената чанта, спомената по-горе и пазарска чанта, в която имало покупки. В момента, в който затварял с дясната ръка входната врата, подс. А. нападнал свидетеля Ш., като хванал дясната му ръка, на чийто среден пръст имал златен пръстен и започнал да го дърпа, причинявайки болка на пострадалия от тази деятелност, като се опитвал да счупи пръста му, за да му вземе пръстена. В един момент подс. А. успял да извади пръстена от пръста на Ш., който се развикал за помощ. Виковете му били чути от свид.М., която имала магазин в непосредствена близост до мястото, където се разиграла случката и видяла подс.А., който бил облечен с шарена риза /предадена доброволно от подс. А. по делото/, а впоследствие го разпознала (л.52 от ДП). След като взел пръстена от свид.Ш., подс. А. го заложил няколко пъти.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия А. бил установен, като извършител на грабежа на златния пръстен, а вещта била предадена от свидетеля Г. Н., на който последно бил заложен пръстенът от подсъдимия.

Предвид предмета на делото, в хода на досъдебното производство била назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза, (л. 66) според заключението на която стойността на процесния златен пръстен 5 гр. 14 карата възлиза на 575 лева.

Съдът съобрази, че експертното изследване е проведено обективно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област, поради което ползва като способ за подпомагане дейността му, изготвеното по делото заключение.

Така описаната по-горе фактическа обстановка, се установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл.371, т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Ш. Ш., Д. М., В. М., Г. Н., Г. Д. и 3

Ч. Г., от заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза, както и от приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК–протоколи за доброволно предаване /л.6, 8, 14, 17, л.55 от ДП/, заложни билети /л.10-13, 15, 16, 56, 57 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбуми към тях /л.49-54 от ДП/, протоколи за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбуми към тях /л.58-64 от ДП/, справка за съдимост /л.69-72 от ДП/, характеристична справка /л.73 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.81 от ДП/, протокол за връщане на ВД /л.92 от ДП/ ; както и от приложените по делото като веществени доказателствени средства-2 броя СД /л.7 и 9 от ДП/ и 1 бр. мъжка черно-бяла риза /на съхранение във 2 РУ на МВР-Пловдив/ .

Между гласните доказателствени средства не се установяват съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.

Същите кореспондират и със записите от камерите, приложени по делото, инкорпорирани в приложените по делото като веществени доказателствени средства СД. Поради това съдът възприе и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени доказателства, веществени доказателствени средства и заключението на изготвената експертиза.

Уместно е за пълнота, да се отбележи, че първоначалната теза на обвиняемия тогава А., изложена в хода на досъдебното производство относно обстоятелствата, при които инкриминираният пръстен се е озовал в негова владение /а именно, че е бил широк и е паднал от пръста на пострадалия и той го бил взел/, не кореспондира с изложеното от свидетеля Ш., както и с косвените доказателства, изводими от показанията на свидетелките М. и М..

Така свидетелят Ш. разказва подробно и безпротиворечиво упражнената спрямо него принуда от страна на А. и обстоятелствата, описани по-горе, при които подсъдимият е взел пръстена му. Само от факта, че Ш. се явява пострадал от деянието, предмет на предявеното обвинение, не следва автоматично извод за депозиране на неверни показания, обусловени от заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Качеството му на пострадал наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка достоверността на заявеното от този свидетел и да го съпостави с останалите доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността му обаче и при съответствие на изложените от него факти с тези, извличащи се от останалия доказателствен материал, показанията на Ш. следва да се кредитират, което бе сторено от съда. При преценката си относно 4 достоверността на изложеното от пострадалия, съдът отчете, че заявените от този свидетел факти кореспондират с показанията на свидетелките М. и М., съответстват и с приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, потвърждават се и от самопризнанието на подсъдимия. По отношение на въпросните свидетелки /М. и М./, съдът отчете, че същите косвено потвърждават изложеното от пострадалия, доколкото втората, която е и негова дъщеря описва състоянието на баща си след случилото се с него на инкриминираната дата, пресъздава и разказаното й от него за процесните събития, което напълно кореспондира с показанията на Ш.. Изложеното не представлява отклонение от принципната забрана за използване на вторични доказателства при наличие на първични такива.