Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 05.07.2024, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 577/2023
Вид
Решение № 68
Подписан
05.07.2024
В сила
02.08.2024
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Дулово, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100577 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „****, против Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 180.62 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет и две стотинки) за продадена на ответника ел. енергия, по фактури издадени в периода от 15.02.2022г. до 17.07.2023г. и с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл.

86 ЗЗД и цена 27.62лв. (двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявление в съда – 07.09.2023г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът е потребител на електрическа енергия по Договор за продажба, при Общи условия на *****, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР към момента), с клиентски №: **** за обект на потребление: ****, обл.Силистра - абонатен № ***.

Към 07.09.2023 г. ответникът не бил платил дължими суми, поради което по Заявление от доставчика било образувано заповедно производство - ЧГД № ***г. по описа на РС-Дулово и била издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: 180.62 лв. – цена на консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от 15.02.2022г. до 1

17.07.2023г. и 27.62лв.- мораторна лихва представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й 07.03.2022г. до 24.08.2023, ведно със законната лихва върху вземането от 180.62 лв. от датата на постъпване на Заявлението в съда – 07.09.2023 г. до окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Представя писмени доказателства.

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата молба назначеният особен представител на ответника е изразил становище, с което е оспорил предявените искове.

В проведеното съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се изпраща законен представител и не се представлява от процесуален такъв.

Депозирано е писмено становище, чрез процесуален представител, с което се поддържат исковете. Моли да бъдат уважени исковите претенции като основателни и доказани. Претендира разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК

Особеният представител на ответника не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети Извлечение от сметка с кл. № **** към 24.08.2023 г. /л. 7/, за за обект с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра , както и 12 бр.фактури /л. 8 – л. 19/.

От Справка за потребление /л. 20/ и извлечение за фактури и плащания за период/л.21-л.22/, се установява, че към 13.11.2023 г. и към 09.11.2023г. за кл.№ **** на адрес: ****, обл.Силистра е начислена като консумирана и неплатена електроенергия на стойност 180.62 лева. Начислена е и лихва за забава в размер на 27.62 лв. за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г.

По делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***** и Решение № *** г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на ****

От ответника не са направени твърдения за погасяване на дълга.

От приложеното ЧГД № *** г., по описа на РС-Дулово, се установява, че на 07.09.2023 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника с клиентски № ****, за неплатена електроенергия за обект с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра, която е връчена на 2 длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

По делото е безспорно установено, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като на 29.11.2023г. в РС-Дулово е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.

Относно основателността на установителният иск с правно основание вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 284.87 лева.

Основателността на искът за доставена електрическа енергия е предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационна връзка между страните, както и основанието, от което претендираното право е възникнало; количеството на реално потребената от ответника електроенергия и размерът на претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

По общо правило правоотношенията между ищеца, като електроразпределително дружество и крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на *****, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество.

По делото не се оспори, а и от писмените доказателства еднозначно се установява, наличието на облигационна връзка между страните по делото за обект с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра.

Правното основание, от което произтича вземането на ищеца е разпоредбата на чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за 3 потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане и изпадане в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана, изпадал в забава.

През процесния период от 15.02.2022г. до 17.07.2023г. реално е било доставено и потребено отчетеното количество електроенергия за обект с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра, остойностена с приетите по делото 12 бр. фактури.

При това положение цената за ползваната електроенергия през процесния период от 15.02.2022г. до 17.07.2023г. . за този обект на потребление на стойност от 180.62лева, се дължи от ответника.

Предвид изложеното се налага извода, че главния иск се явява основателен и следва да бъде уважен в този размер.

Относно установителният иск, с правно основание чл.38 от ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 27.62 лева.

Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена, както от основателността на обуславящия иск с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането на длъжника в забава. Поради основателността на обуславящият иск на изследване подлежи втората предпоставка: изпадането на потребителя в забава. С разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок уреден в Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ОУДПЕЕ, при консумация под 360 лева месечно, какъвто е процесния случай, потребителят заплаща използваните количества ел.енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок на дължими към електроразпределително дружество суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

С оглед диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 27.62 лв. за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г.

Относно отговорността за разноските:

Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът претендира разноски в исковото и в заповедното производство, за което има представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 500.00 лв.

От тези разноски по исковото производство се претендират разноски в общ размер о т 475.00.00лв., от които: 25.00 лв. - държавна такса, 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 300 лв. - възнаграждение за особен представител.

От тези разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени 4 в полза на ищеца разноски в общ размер на 125.00лв.

Възнаграждението за особен представител в размер на 300.00 лв. не следва да бъде присъждано, тъй като същото не е изплащано поради неявяване в съдебно заседание на назначеният на ответника особен представител.

Съгласно ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство, които са в размер на 75.00лв., от които 25.00л в . - държавна такса и 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение, които съобразно изхода на спора също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „****, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****, ****, че Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, му дължи парично вземане в размер на 180.62 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет и две стотинки), произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра, по 12 бр.фактури издадени в периода от 15.02.2022г. до 17.07.2023г., на основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 07.09.2023 г. до окончателното плащане, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е издадена Заповед № ****г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № ***г. по описа на РС-Дулово.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „****, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****, ****, че Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, му дължи парично вземане в размер на 27.62лв. (двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) – мораторна лихва, начислена за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г, за което парично вземане е издадена Заповед № ****г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № ***г. по описа на РС-Дулово.