Решение № 124 от 07.12.2021, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Враца, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело № 20211400500365 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

М. И. К. от гр.Козлодуй,обл.Враца,е обжалвала решение на РС гр.Козлодуй от 08.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 616/2020г.,с което е уважен предявен против нея като купувач и В. И. К. от гр.Ямбол като продавач иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД,касаещ 1/10 ид.ч.от недвижим имот с идентификатор ***,находящ се в гр.Козлодуй,и сделката е обявена за относително недействителна по отношение на кредитора-ищец по делото.

Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се отхвърли.

Противната страна Я.М. оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В.К. не е ангажирала становище по въззивната жалба.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.

1

Пред първоинстанционния съд въззиваемият Я.М.,чрез пълномощник адвокат В.К. от АК Ямбол, е предявил против В.К. и М.К.,иск за обявяване относителна недействителност по отношение на него на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД на договор за покупко-продажба сключен с Нотариален акт №100 т.3 рег.№3714 дело №252/2019 г. на Нотариус с рег.№*** В. М. с район на действие района на Районен съд - Козлодуй, с който първата продава на втората своята наследствена 1/10 идеална част от недвижим имот – апартамент,находящ се в гр.Козлодуй.

Ответницата В.К. - длъжник, спрямо когото ищеца имал неудовлетворено вземане,и която се е разпоредил с част от имуществото си не е подала писмен отговор на исковата молба, не участвала в съдебно заседание и не е изразила становище по предявения иск.

Ответницата М.К. - трето лице, в полза на което длъжника се е разпоредила с част от имуществото си, е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска и иска да бъде отхвърлен.

По делото са събирани писмени и гласни доказателства.

Установено е по делото от приложеното решение № 98 от 10.02.2015 г. по гражданско дело № 2742 по описа за 2014 г. на Районен съд – Ямбол,влязло в сила на 03.06.2015г.,че ответницата В.К. е осъдена да заплати на ищеца Я.М. сумата от 770.00 лева ,получена без правно основание, ведно със законната лихва от 16.10.2014 г. до окончателното изплащане и 250.00 лева съдебни разноски. Въз основа на това решение ищецът се снабдил с изпълнителен лист от 18.06.2015 г., приложен в делото като копие . Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ищеца от 22.06.2015 г. срещу длъжника В.К. е образувано изпълнително дело № 376/2015 г. по описа на Частен съдебен изпълнител И. Х. с район на действие Окръжен съд – Ямбол.

С нотариален акт № №100, т.3 рег.№3714, дело №252/2019 г. на Нотариус с рег.

№*** В. М., на 07.05.2019 г. ответницата В.К. заедно с още две лица продала на ответницата М.К. общо 4/5 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на град Козлодуй, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Установено е ,и страните не спорят, че ответницата В.К. и ответницата М.К. са сестри и на 07.05.2019 г. с цитирания по-горе нотариален акт обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот В.К. е продала на М.К. своята наследствена 1/10 идеална част от имота в гр.Козлодуй за цена от 1 187,50 лева.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника В.К. по силата на влязлото в сила решение на Pайонен съд - Ямбол за вземането в размер на 770.00 лева главница, ведно със законната лихва считано от 16.10.2014 г. до окончателното изплащане и разноски в 2 размер на 250.00 лева, за което се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал и изпълнително дело,като към 24.06.2020 г.сумата по изпълнителното дело, включваща главница, лихви и разноски е в размер на общо 3153.73 лева.С цитираната по-горе сделка ищецът счита, че длъжницата го е увредила, тъй като намалява имуществото си, от което той би могъл да се удовлетвори. Покупко-продажбата е извършена в полза на лице – сестра на длъжника, за което е налице законовата презумпция по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание, че с тази сделка уврежда ищеца. Иска

Първата ответница,както се изложи не е изразила становище по делото.

Ответницата М.К. в писмения отговор,и в с.з.оспорва иска по съображения, че по отношение на нея е неприложима презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреждане на ищеца със сключване на процесната сделка по съображения, че не е знаела и не е могла да предполага, че сумата по дълга не е била погасена към 2019 г. и се е увеличила до 3153.73 лева. Твърди, че длъжницата В.К. притежава достатъчно друго имущество, от което ищеца би могъл да се удовлетвори.

При така изяснената обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен и доказан и го уважил.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата към момента на постановяване на решението с оглед събраните към този момент доказателства:По категоричен начин е било установено че ищецът се явява кредитор на ответницата В.К.,която с разпоредителната сделка извършва действие като длъжник, което уврежда кредитора,налице е знание на длъжника за увреждането и знание на третото лице за увреждането, като знанието на последното се предполага до доказване на противното, ако третото лице е от кръга на лицата посочени в чл.135 ал.2 ЗЗД каквато е настоящата хипотеза,тъй като третото лице е сестра на длъжника.

След насрочване делото в с.з.въззиваемият е представил удостоверение от ЧСИ И. Х. с район на действие ОС Ямбол за актуалния размер на дълга на В.К. по образуваното изп.д.№ 376/2015г.,след частично погашение още по време на гледане на делото пред първа инстанция,който към 14.09.2021г.възлиза на 1311,12 лв.

На 20.10.2021г.,след образуване на делото в съда е входирана молба от пълномощника на въззивницата М.К.,с която представя платежно нареждане от 14.10.2021г.за внасяне по сметка на ЧСИ по цитираното изп.д.на сумата 1593,20 лв.за сметка на В.К.,и с която моли обжалваното решение да бъде обезсилено,поради факта,че ищецът е загубил качеството си на кредитор и няма правен интерес от иска си.В с.з.процесуалния и представител прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на Я.М..

С молба от 05.11.2021г.ищецът – въззиваем в настоящата инстанция е входирал молба,с която заявява,че е получил изцяло дълга си по изпълнителното дело.Не възразява с оглед полученото плащане решението на РС по същество на спора да бъде 3 отменено и вместо него – постановено друго,с което иска да бъде отхвърлен. Моли решението да бъде потвърдено в частта относно разноските.Претендира разноски и пред въззивната инстанция.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира,че следва да вземе предвид настъпилите след завеждане на иска обстоятелства /чл.235 ал.3 ГПК/,а именно цялостно погасяване на дълга. Я.М. е удовлетворен изцяло за вземането си,при което е изгубил правния си интерес от предявения иск,който е бил налице при предявяването му.С оглед новонастъпилия факт обжалваното решение в частта,в която е уважен предявения иск се явява недопустим поради отпадане правния интерес на Я.М. и в тази му част – решението следва да се обезсили и производство по делото – да се прекрати.В частта относно разноските обжалваното решение следва да се потвърди.Ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на делото,искът по който е бил допустим и основателен,поради което дължат разноски на ищеца съгл.чл.78 ГПК.Ответниците дължат разноски на ищеца Я.М. и за въззивната инстанция по същите съображения.При образуване на въззивното производство правният интерес на Я.М. не е бил отпаднал,още повече,че въззивното производство е инвокирано от М.К..Сторените от Я.М. разноски пред въззивната инстанция възлизат на 1000 лв.-адвокатско възнаграждение.Пълномощникът на въззивницата е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Съдът намира за частично основателно това възражение.С оглед цената на предявения иск/1187,50 лв./,минималния размер/356 лв./ на адвокатското възнагреждение при такава цена съгл.Н-ба № 1/2004г.за МРАВ,характера на спора,сложността му,отдалечеността на Я.М. и процесуалния му представител от местонахождението на съда,разглеждащ делото,настоящият състав,намира,че адв.хонорар следва да се редуцира до размер от 700 лв.

С оглед характера/облигационен/ и цената на предявения иск решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл.чл.280 ал.3 т.1 предл.1 ГПК.

Водим от горното,ВрОС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението на РС Козлодуй от 08.02.2021г.по гр.д.№ 616/2020г.,с което е обявена на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на Я. А. М. относителна недействителност на договор за покупко-продажба сключен с Нотариален акт №100 т.3 рег.№3714 дело №252/2019 г. на Нотариус с рег.№*** В. М. с район на действие района на Районен съд - Козлодуй, с който В. И. К.,продава на М. И. К.,своята 4 наследствена 1/10 идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Козлодуй, с адрес гр.***,за сумата 1187,50 лв., който самостоятелен обект попада в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор №***, ниво 1, с предназначение - жилище, апартамент с площ от 59.55 кв.м. ведно с прилежащото мазе, със застроена площ от 3.50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент №*** на ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59.55 кв.м.и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 616/2020г.по описа на РС Козлодуй в тази му част.

ПОВЪРЖДАВА решението на РС Козлодуй в останалата му част,касаеща разноските.

НАМАЛЯВА адвокатския хонорар на адв.В.К. за пред въззивната инстанция от 1000 лв.на 700 лева.

ОСЪЖДА В. И. К. и М.И. К., да заплатят на Я. А. М. направените пред въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 700 лв.-адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5