Решение № 639 от 22.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110217842 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „*****“ ООД с ЕИК ****** срещу наказателно постановление № 610783 – F615312/12.11.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- София, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г./ В жалбата се поддържа, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Посочва се, че поради въведена от директора на 1 училището забрана за допускане на родители в ученическия стол, временно купони за храна се продавали на маса до входа на стола, но поставянето на касовия апарат там е било забавено с няколко часа, поради което и била натрупана тази разлика между фактическата и отчетената касова наличност.

Поддържа се, че веднага след това приходите били отчетени чрез фискалния апарат. От съда се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „*****“ ООД не изпраща представител. В постъпили писмени бележки по делото процесуалният представител на дружеството адв. Я. моли съда да уважи подадената жалба по изложените в нея съображения за маловажност на установеното нарушение. Поддържа, че същото е допуснато поради въведена извънредна организация на работата на ученическия стол в 32 СУИЧЕ „Св.

Климент Охридски”.

Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП редовно призован се представлява от юрисконсулт Ненкова, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Посочва, че е установена съществена разлика между фактическата и отчетената касова наличност. Счита, че нарушението не представлява маловажен случай, предвид обстоятелството, че достъпът до търговския обект е основно на ученици, както и че всички дейности се отчитат на един касов апарат. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.05.2021 г. в 13:47 часа свидетелят АНТ. С. Г. - инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, заедно с колегата си Б.И. извършили проверка на търговски обект – ученически бюфет, находящ се в гр. ****, стопанисван от „*****” ООД, ЕИК ******. При извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата.

В хода на проверката била преброена фактическата касова наличност на касата, която била в размер на 189,40 лева, за което бил съставен опис. Бил 2 проверен дневния финансов отчет Х от 31.05.2021 г. от фискалното устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова наличност била в размер на 96,60 лева. Установената разлика от 92,80 лева между фактическата касова наличност от 189,40 лева и отчетената по фискалното устройство от 96,60 лева не била отразена като служебно въведена парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен протокол № 0455265/31.05.2021 г.

Свидетелят АНТ. С. Г. счела, че „*****“ ООД е осъществило нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което на 07.06.2021 г. в присъствие на управителя на дружеството съставил срещу последното акт за установяване на административно нарушение № F 615312/07.06.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Обяснения с характер на възражения постъпили на 09.06.2021 г.

Като счел възраженията за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН на 12.11.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП- София издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на управителя на наказаното дружество на 14.12.2021 г., а на 15.12.2021 г. била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля АНТ. С. Г., протокол за извършена проверка № 0455265/31.05.2021 г., дневен финансов отчет Х към 13:47 часа на 31.05.2021 г., опис на наличните парични средства в касата на търговския обект на 31.05.2021 г. и заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът възприе безкритично показанията на свидетелката АНТ. С. Г., която лично е извършила проверката в търговския обект и е констатирал положителна разликата между действителната касова наличност и отчетената такава въз основа на данните от отчета на фискалното устройство.

Показанията на свидетелката са в достатъчна степен подробни, последователни, логични и подкрепени от останалия доказателствен материал –изготвеният опис на наличните парични средства в касата установява 3 действителната касова наличност, а дневният отчет - тази по фискалното устройство. От приложения по делото дневен финансов отчет се установява и търговецът, стопанисващ обекта, а именно „*****“ ООД, ЕИК ******.

От представената заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП съдът извлече информация относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от НП е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 14.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 15.12.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, каквото качество инспекторът по приходите АНТ. С. Г. е имал /съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от ЗНАП/, следователно същият е бил компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г” на представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за 4 регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин гласи, че извън случаите на продажби/сторно всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Без съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС - съгласно §11 от ПЗР на същата „Наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в касата на търговския обект е имало 189,40 лева, а отчетената касова наличност по фискално устройство е била 96,60 лева.

Разликата от 92,80 лева, представляваща промяна на касовата наличност не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведена” сума, въпреки че устройството е разполагало с функцията „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. С оглед изложеното дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото му с чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е обвинено.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.

Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен 5 случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. Сама по себе си неотчетената сума от 92,80 лева не е незначителна по размер, като тя е почти равна на отчетената по фискалното устройство сума. Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че поради забраната на директора за допускане на родители до училището и промяната в организацията на дейността на дружеството, свързана с изнасяне на продажбите на купони в близост до входа на бюфета, то поставянето на касовия апарат е било забавено, което е било и причината за установената разлика. От представеното с писмените бележки уведомление е видно, че заповедта, с която е преустановен достъпът на външни лица и родители в сградата на училището е издадена на 22.10.2021 г., тоест 5 месеца след констатиране на процесното нарушение. С оглед изложеното съдът намира, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.

28 от ЗАНН.

Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение е взето предвид от АНО, който е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минимален размер от 500 лева и въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.

В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно доказано, а наложената имуществена санкция в минимален размер е справедлива, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.