Решение № 75 от 13.12.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Тополовград, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20212320100044 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Гаранционен фонд – гр.София, подадена чрез пълномощник адв.С.М. от АК Пловдив, против К.А. К. от с.************

Твърди се в исковата молба, че на 23.12.2015 г. в с.************ около 18:50 часа ответника управлявайки лек автомобил ********** по път III-5505, в посока с.В. на десен завой на пътя навлиза в лентата за насрещно движение и удря правомерно движещия се лек автомобил "***********“ с ДКН:

*********, като така причинява ПТП. Виновен за ПТП-то съгласно влязло в сила НП е ответника К.А. К., който нямал сключена задължителна застраховка „ГО“. В следствие на ПТП-то са причинени повреди на автомобила собственост на З.П.С., който се е обърнал към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и на който е било определено и изплатено такова обезщетение на основание чл.557 от КЗ по щета № 110105/29.01.2016 г., в размер на 977,54 лева. Също така в следствие на ПТП е пострадала Й.И.С., която е получила травматични увреждания и която също се е обърнала към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на нея е било определено и изплатено 1 обезщетение в размер на 6011,60 лева, от които 6000 лева за неимуществени вреди и 11,60 лева за свързани имуществени вреди по щета № 210086/16.03.2016 г. На 29.09.2017 г. е изпратена регресна покана, с която е поканен ответника да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, като се твърди, че и до настоящия момент лицето не е погасило задълженията си.

Поради което ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъден К.А. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 6989,14 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110105/29.01.2016 г. и по щета № 210086/16.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебни заседания ищецът не изпраща представител, но в хода на производството, преди всяко съдебно заседание са постъпвали писмени становища от пълномощника адв.М., с които се подържа изцяло исковата претенция, взема се отношение по извършваните съдопроизводствени действия и по същество преди последното с.з. в писмено становище се претендира уважаване на исковата претенция изцяло и присъждане разноските по делото с оглед приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответника К.К. в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор в който оспорва допустимостта на иска, като твърди, че е изтекла давността по чл.110 от ЗЗД, тъй като регресните искове се погасяват с 5 годишен срок, считано от датата на настъпване на събитието – 23.12.2015 г. Алтернативно в писмения отговор се оспорва и основателността на предявения иск, като се твърди, че същия е неоснователен и недоказан и се претендира неговото отхвърляне. В отговора се оспорват представените по делото писмени доказателства и се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от водача на другия лек автомобил „***********“ и последния е допринесъл за причиняване на този резултат, поради което отговорността не следва да бъде за пълния размер на вредата.

По отношение на възражението за изтекла давност, съдът се е произнесъл с доклада по делото. Относно другите възражения направени в писмения отговор по основателността на исковата претенция, ответника не е представил нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на възраженията си.

2

В съдебно заседание ответника се явява лично и оспорва изцяло причинените увреждания на третото лице – пътник в увредения автомобил Й.И.С., като твърди, че тя не е имала никакви увреждания, а едва ли психични такива. Поради което претендира да бъде отхвърлен иска в тази му част.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 23.12.2015 г., в с.*******, ответника управлявайки лек автомобил ********** по път III-5505, в посока с.В. на десен завой загубва контрол над управлението на автомобила и допуска същия да навлезе в насрещната пътна лента, по която се е движил лек автомобил "***********“ с ДКН: *********, с водач З.С. при което е осъществен насрещен сблъсък, челно кос, между двете МПС-та и удара обхваща фронталните леви и лявостранични състави на лекия автомобил Фолксваген. Последица от настъпилото ПТП са материални щети по превозните средства и телесни наранявания на пътник от лекия автомобил Фолксваген. Произшествието е настъпило в условията на нощна тъмнина, в кривата на десен завой, в очертанията на с.*******. За произшествието е бил съставен констативен протокол за ПТП, с пострадали лица номер 8 от 28.12.2015 г., в който са описани ПТП-то, съответно участниците в него, застрахователните полици за двата автомобила, щетите, обстоятелствата и причините за ПТП-то. От този протокол и от приложената по делото справка от базата данни на информационния център към ГФ се установява, че за автомобила управляван от ответника не е имало сключена валидна застраховка „ГО“, за този автомобил застраховката е била валидна до 29.09.2015 г. За настъпилото ПТП е взето отношение като е образувано ДП № 223/2015 г. по описа на РУ – Тополовград, по което с Постановление от 14.01.2016 г. на РП-Тополовград е прекратено наказателното производство поради липса на престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. На ответника е наложено административно наказание за нарушение по ЗДвП, като е издадено НП също от 14.01.2016 г. на Началника на РУ – Тополовград.

В следствие на ПТП-то са причинени повреди на автомобила собственост на З.П.С., който се е обърнал към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и на който е било определено и изплатено такова обезщетение на основание чл.557 от КЗ по 3 щета № 110105/29.01.2016 г., в размер на 977,54 лева. Също така в следствие на ПТП е пострадала Й.И.С., която е получила травматични увреждания и която също се е обърнала към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на нея е било определено и изплатено обезщетение в размер на 6011,60 лева, от които 6000 лева за неимуществени вреди и 11,60 лева за свързани имуществени вреди по щета № 210086/16.03.2016 г.

По делото са назначени и изслушани множество експертизи: автотехническа, съдебносчетоводна и комплексна – медицинска и психиатрична експертиза.

От автотехническата експертиза се установява механизма на процесното ПТП, като описания от вещото лице механизъм съвпада напълно с този описан в исковата молба. Изрично вещото лице посочва, че е налице увреждане на автомобила управляван от З.С. и описаните като увредени части, възли, агрегати и елементи на автомобила кореспондират с механизма на настъпване на произшествието, характера на сблъсъка между автомобилите кореспондира с размера и характера на увредените елементи от лекия автомобил Фолксваген и в тази връзка вещото лице дава заключение, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП-то и настъпилите увреждания на автомобил ***********. В заключението си вещото лице посочва подробно и какви са увредените части на автомобила и съответно сумата която е необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил, която според вещото лице е 985,80 лева с включено ДДС.

От назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че сумата която е изплатена от ГФ възлиза на 6989,14 лева, като лицата които са получили въпросната сума са: съответно З.П.С. в размер на 977,54 лева на 04.04.2016 г. и Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“, сумата от 6011,60 лева на 13.06.2016 г.

От назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че Й.И.С. в резултат на настъпилото ПТП е получила пет травматични увреждания, а именно: контузия на главата; контузия на врата; контузия на гръдния кош; контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб и контузия на левия крак, като контузиите са описани подробно по своя характер и се посочва, че са 4 били с умерено изразена болезненост и интензитет, които постепенно с времето са намалявали и отзвучавали в рамките на 10 до 20 дни. Вещото лице посочва, че в резултат на удар в областта на главата С. е получила лекостепенно сътресение на мозъка, без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, което съставлява временно разстройство на здравето неопасно за живота, а останалите увреждания в своята съвкупност са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице С. посочва, че телесните увреждания са в причинноследствена връзка и то пряка и непосредствена такава с причиненото ПТП. От назначената психиатрична експертиза се установява, че при С. в резултат на ПТП-то е налице психиатрична коморбидност, т.е. две психични заболявания: постравматично стресово разстройство/ПТСР/ и рецидивиращо депресивно разстройство/РДР/, като едното заболяване тя го е имала повече от 10-15 години, но то се е обострило след ПТП-то и за това е в причинна връзка с него. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че тези психични състояния могат да бъдат контролирани, но не и излекувани, т.е. с лечение може да бъде постигната ремисия, но не и пълно излекуване. Също така в съдебно заседание вещото лице посочва, че лечението на психичните състояния на С. след ПТП-то е продължило около три-четири месеца.

Така приетата фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като същите са документи съставени по съответния ред и не оспорени от ответната страна, включително и от експертните заключения, които са напълно мотивирани, обективни, подробни, в съответствие с доказателствения материал по делото на които съдът дава вяра изцяло.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ, във вр.чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира иска за основателен и доказан, поради което същият следва да се уважи изцяло.

Безспорно е установено по делото, че ищецът е заплатил на увредените от ПТП лица обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди 5 в общ размер на 6989,14 лева, от които на З.П.С. като собственик на увредения от ПТП-то автомобил по щета № 110105/29.01.2016 г. е заплатено обезщетение в размер на 977,54 лева и на Й.И.С. като пътник в увредения автомобил по щета № 210086/16.03.2016 г. е заплатено обезщетение за причинени вреди в общ размер на 6011,60 лева, от които 6000 лева неимуществени вреди и 11,60 лева имуществени вреди.

От назначените множество експертизи по делото, безспорно се установява, че причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, също така установява се, че тези вреди са били налице и определения и изплатен размер на обезщетенията за тях е напълно справедлив, съответстващ на степента на уврежданията, характера им, интензитета им и периода за възстановяването.

По отношение на изплатеното обезщетение за увредения автомобил, от назначената автотехническа експертиза се установява, че дори сумата необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил е малко поголяма от тази която е изплатена на собственика на автомобила.

По отношение на изплатеното обезщетение на третото лице – пътник в увредения автомобил, не може да се приеме възражението на ответника, че на Йорданка С. не са причинени никакви вреди и не се дължи никакво обезщетение, напротив от многобройните събрани по делото писмени доказателства в тази насока безспорно се установява, че С. е имала в резултат на ПТП-то множество телесни увреждания, включително и психични такива, чието лечение е продължило повече от три месеца и най-вече установено, че тези психични заболявания не могат да бъдат напълно излекувани, а може само да се постигне известна ремисия. За това съдът счита, че изплатеното обезщетение е напълно справедливо и съответстващо изцяло на степента на причинените увреждания.