Решение № 8778 от 28.12.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№…………., гр.София, 28.12.2017год..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4-ти”в” състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Мл.съдия Калина Христова при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 747 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, 45 състав от 06.10.2016г,. постановено по гр.дело № 26262/2012г., с което е отхвърлен предявеният от Х.Б.К., М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М. и И.Б.К. срещу А.Б.К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет- признаване за установено, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот: 78 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по ККР на с.Горни Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при съседи на целия имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, която реална част е с геометричната форма на триъгълник, означена с букви А-Б-Г-А на скицата- проект за изменение на кадастралната карта на имот с проектен № ***, при граници на частта: имоти идентификатори ***, *** и

***. Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 537,ал.2 от ГПК – за отмяна на нот.акт № 172, том ІІ, рег.№ 4942 по нот.дело № 342 от 29.12.2009г. на нотариус Г.Й.-Д.с рег.№ 343 в частта относно гореописаната реална част.

Въззивниците, Х.Б.К., М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М. и И.Б.К. заявяват искане за отмяна на обжалваното решение, като поддържат доводи за неправилност и необоснованост.

Твърдят, че в резултат на неправилната преценка на първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства е изведен и неправилният и необоснован извод, с който е прието, че по делото не е доказана площта на спорната част от собствения им имот, заснета като част от имота на ответницата в кадастралната карта и регистри /ККР/ на с.Горни Богров.

Твърдят, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд след като е приел, че искът е доказан по своето основание, е отхвърлил същия като недоказан по размер, като в нарушение на правилото на чл.146 от ГПК не им е указал с доклада по делото, че не сочат доказателства, установяващи размера на исковата претенция. Твърдят, че при доказаност на иска по основание, съдът дължи и сам да определи размера му, съгласно нормата на чл.162 от ГПК, а при невъзможност да стори това сам- да назначи вещо лице. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, ищците мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Претендират присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност- в случай на отхвърляне на жалбата, заявяват евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна, А.Б.К.- не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение . Моли съда да вземе предвид обстоятелството, че претенцията на ищците се отнасят за част, която не е нанесена в действащия план, а само в проект за изменение на плана, докато собствения й имот е нанесен в плана. Заявява искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство. .

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 т ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК с предмет – признаване за установено, че ответницата не е собственик на 138 кв.м. /съгласно допуснатото уточнение на иска във въззивната инстанция/, представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по ККР на с.Горни Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при съседи на целия имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, която реална част е с геометричната форма на триъгълник, означена с букви А-Б-Г-А на скицата- проект за изменение на кадастралната карта на имот с проектен № ***, при граници на частта: имоти идентификатори ***, *** и ***.

Съдът приема, че за ищците е налице правен интерес от търсената съдебна защита с предявения отрицателен установителен иск, произтичащ от твърдението, че те са собственици на спорната част от собствения им процесен имот, която спорна част е нанесена като част от имота на ответницата в ККР на с.Горни Богров и именно поради спор за правото на собственост върху частта от 138 кв.м. от процесния имот– по отношение на ищците е постановен отказ за нанасяне на процесния реституиран имот в ККР.

Доколкото ищците твърдят, че разполагат с валиден титул на собственост и отричат удостоверителната сила на констативния нот.акт за собственост на ответницата в частта на удостовереното притежание на правото на собственост върху спорната част от процесния имот, настоящият съдебен състав приема, че за тях е налице правен интерес да бъде отречено със силата на пресъдено нещо правото на собственост на ответницата върху спорната част от процесния имот.

С обжалваното решение от първата инстанция е прието, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК е доказан по своето основание, но не е установена по размер спорната част от процесния имот, поради което искът е отхвърлен.

Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че от събраните по дело писмени доказателства и неоспореното заключение на СТЕ се установява правото на собственост на ищците върху процесната част от 138 кв.м. от имот с идентификатор № *** по ККР на с.Горни Богров, респ.- от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, правилно разпределена с доклада по делото, съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, не е доказано притежанието на спорната част от процесния имот на основанието, посочено в констативния нот. акт № 172/2001г., с който тя се легитимира като собственик. Видно от представеното по делото влязло в сила решение № 2746 от 14.08.2009г. и удостоверение за наследници № 43/ 19.04.2011г., ищците се легитимират като съсобственици на имот пл.№ 10016 от кад.лист Б-4-11-Б, Б-4-11-Г от помощния кадастрален план по чл.13“а“, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с площ от 1 014 дак, който им е реституиран по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници по закон на Ц.М.К.. От неоспореното заключение на СТЕ, прието в първата инстанция и неоспореното заключение на СТЕ, допусната служебно от въззивната инстанция, безспорно се установява, че спорната част от процесния имот с площ от 138 кв.м., означена с контура 1-В—1 на скица № 2 към заключението на СТЕ от 14.06.2017г. е част от имота, реституиран на ищците, която неправилно е заснета като част от имот с идентификатор*** по

ККР на с.Горни Богров, последният – идентичен с парцел ІV -42 от кв.32 по рег.план на с.Горни Богров по констативния нот.акт за собственост на ответницата. От документите по преписка

№ 4264/03.01.1991г се установява, че от ответницата в качеството й на наследник на А. и Богдан Колеви е подадено заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, между които и овощна градина в м.“Шабаница“ , землището на с.Горни Богров, с площ от 1.5 дка, установена с протокол за съдебна делба от 09.03.1949г. по ч.гр.д.№ 8/1949г. на Новоселски околийски съд. От целия заявен имот от 1.5 дка на ответницата, в качеството й наследник на А. и Богдан Колеви е възстановена само частта от 0.530 кв.м.– с решение № 4264/25.04.1995г. и решение № 4264/ 01.07.1998г. на ПК „Кремиковци“ , като възстановеният имот е индивидуализиран с № 015035 по картата на землището и съгласно приложена към последното решение скица № 127/ 02.07.1998г. Видно от решение № 4264/ 25.04.1995г. – за останалата част от горепосочения заявен имот , която част е с площ от 0.870 кв.м., е постановен отказ за възстановяване, с мотива, че попада в регулация и за нея ПК ще се произнесе с допълнително решение след издаване на удостоверението по чл.13 от ППЗСПЗЗ от ТОА „Кремиковци“. Такова последващо произнасяне не се установява да е извършено от административния орган и към датата на приключване на устните състезания по делото. От неоспореното заключение на СТЕ, прието в първоинстанционното производство се установява, че възстановеният на ответницата имот по реда на ЗСПЗЗ, е нанесен в помощния кадастрален план по чл.13“а“, ал.1 от ППЗСПЗЗ с пл.№ 10016 /идентичен с имот пл.№ 015035 по скица № 127/ 02.07.1998г./ и е съседен на възстановения имот на ищците имот с пл.№ 10017, като първият не включва спорната част, която е с площ от 138 кв.м., последният факт- установен със заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, тъй като спорната част представлява част от възстановения на ищците имот и като такава е част и от имот с проектен № ***

, предвиден за нанасяне в ККР.

При така доказаното право на собственост на ищците върху спорната част и недоказано такова от страна на ответницата, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен и като такъв приема, че следва да бъде уважен. Неоснователно се явява заявеното от ответниците възражение, че в конкретния случай спорът касае бъдещи предвиждания на плана. Спорът касае реална част от имота на ищците, за която от приетите по делото заключения на СТЕ се установи, че неправилно е заснета като част от имота на ответницата в ККР и именно последният факт е пречката възстановеният на ищците имот, част от който са и спорните 138 кв.м., да не бъде нанесен в действащата кадастрална карта и регистрите за землището на с.Горни Богров, като разрешаването на спора за собствеността по настоящото дело ще има за правна последица правилното нанасяне на имотите на страните в плана.

Като последица от уважения отрицателен установителен иск и на основание чл.537,ал.2 от ГПК, съдът приема , че констативният нот.акт № 172/2001г. следва да бъде отменен в частта, с която е удостоверено притежанието на правото на собственост от ответницата върху спорните 138 кв.м., доколкото в тази част се установи, че нот.акт не отговаря на действителното правно положение относно притежанието на правото на собственост върху тази част.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата,обжалваното отхвърлително решение следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен като доказан и основателен и на основание чл.537,ал.2 от ГПК констативния нот.акт за собственост на ответницата- отменен в горепосочената част.

По разноските по делото: При този изход на делото, ответницата дължи на ищците направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 275лв. /държ.такса, такси за съд.удостоверения и депозит за вещо лице/ и тези , извършени във въззивното производство от

125лв. /държ.такса и възнаграждение за вещо лице/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на СРС, 45 състав от 06.10.2016г,. постановено по гр.дело № 26262/2012г., с което е отхвърлен предявеният от Х.Б.К., М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М. и И.Б.К. срещу А.Б.К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет- признаване за установено, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот: 78 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по ККР на с.Горни Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при съседи на целия имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, която реална част е с геометричната форма на триъгълник, означена с букви А-Б-Г-А на скицата-проект за изменение на кадастралната карта на имот с проектен № ***, при граници на частта: имоти с идентификатори ***, *** и *** и с което е отхвърлено искането по чл. 537,ал.2 от ГПК – за отмяна на нот.акт № 172, том ІІ, рег.№ 4942 по нот.дело № 342 от 29.12.2009г. на нотариус Г.Й.-Д.с рег.№ 343 в частта относно гореописаната реална част., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: