Решение № 2871 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2871 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502862 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 10531/29.09.2022 г. по гр. д. № 39188/2021 г. на СРС, 29 с - в, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за установено, че И. Т. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, разделно, по 1/2 част всеки, сумата от 671, 11 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за недвижим имот, находящ се в гр. София, бул.

„*******, магазин № 7, с аб. № 367913, ведно със законна лихва от 16.11.2020 г. подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2021 г. по гр. д. № 56762/2020 г. на СРС, 29 с – в.

С решението са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите, както следва : за сумата от 15, 73 лв. – дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2019 г., лихва за забава върху цената на доставената ТЕ в размер на 68, 97 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 04.11.2020 г., със законна лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 2, 75 лв. – лихва за забава върху сумата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 04.11.2020 г. Ответниците са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците И. Т. Д. и Д. Д. Д., чрез представителя им, в частта, в която исковете са уважени срещу тях. В нея се излагат множество съображения, че решението първо е недопустимо, а по същество незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Според ответниците решението е недопустимо, тъй 1 като състава на СРС се е произнесъл по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като едновременно с това е приел правна квалификация по чл. 59 ЗЗД. Считат, че е недопустимо съдът да се произнася и да изследва наличието на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД при произнасяне по установителен иск.

Липсват данни ищецът да е преминал от установителен към осъдителен иск, което налага да се обезсили решението и да се върне делото за разглеждане на друг състав.

Сочат по същество, че от доказателствата по спора не се установява обогатяване на ответниците и обедняване на ищеца, каквото се изисква при иска по чл. 59 ЗЗД.

Поддържат, че решението страда от липса на мотиви, а съдът нее изследвал дали са реализирани всички елементи на състава по чл. 59 ЗЗД. Поддържат множество съображения за вида и характера на защитата по този ред, като сочат, че тя е субсидиарна и се прилага само при липса на друг иск, с който ищецът да защити правата си. Ищцовото дружество не е доказало нито една от предпоставките по чл. 59 ЗЗД, за да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ответниците. Оспорват констатациите на двете приети по делото експертизи, като сочат, че не се установява стойността на ТЕ за подгряване на вода, изчислена на база. Считат, че количеството ТЕ е изчислено от експертизите по неприложима методика, а ищецът не е доказал, че е доставил реално ТЕ до имота за стопански нужди. Сочат, че съдът не е обсъдил възраженията им и не е направил обективен и точен анализ на доказателствата по делото. По тези и множество допълнителни съображения, част от които настоящият състав намира за ирелевантни към спора, поради което не обсъжда, молят да се обезсили решението или да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендират разноски в производството.

Въззиваемата страна - ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата в отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК и моли да се остави без уважение. Оспорват се доводите на ответниците изложени във въззивната жалба, като считат, че съдът е съобразил представените пред него доказателства в цялост. Поддържа, че за отчетния период ответниците не са осигурили достъп на ФДР до имота, поради което е съставен протокол за неосигурен достъп и разхода за БГВ е начислен служебно. По тези доводи, въпросът дали в имота е монтиран водомер за топла вода е ирелевантен за спора.

Счита, че искът е доказан по основание и размер и законосъобразно е уважен с оспорената от ответниците част от решението, като са съобразени констатациите на СТЕ и нормите на Наредбата за топлоснабдяването. Моли да се потвърди решенето в оспорената част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал. 5 ГПК, като се възразява такова да се присъжда и по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, поради липса на материални предпоставки за това.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно постановено и допустимо в оспорената уважителна част.

СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно предявените искове, с които е сезиран - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД установяване на задължения за неоснователно обогатяване от използвана от ответниците ТЕ за стопански нужди и лихви върху задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2021 г. по гр. д. № 56762/2020 г. на 2

СРС, 29 с – в.

Производството е образувано след подадени от двамата ответници възражения в заповедното производство, в срока по чл. 414 ГПК.

По тази причина са изцяло неоснователни възраженията на ответниците, че съдът се е произнесъл по недопустимо по осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД. въззивният състав приема, че СРС се е произнесъл изцяло в рамките на заявените претенции, след проведено заповедно производство, по установителни искове по чл. 422 ГПК, за сумите, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК, на основанието, на което се претендират сумите, чието установяване се цели в производството - неоснователно обогатяване на ответниците поради липса на сключен писмен договор с ищеца за ползване на ТЕ в имот, който се ползва за стопански нужди. Всички възражения на ответниците в жалбата по този въпрос за неоснователни.

Тъй като решението не се оспорва от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени, то е влязло в сила в тези части и не следва да се обсъжда.

По съществото на спора, относно законосъобразността на решението в оспорената от ответниците уважена част - само относно главницата за ТЕ, като съобрази доводите на страните в производството, въззивният съд намира следното от правна страна:

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, каквито са ответниците, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. Изискуемата, според императивната материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди, е форма за действителност на сделката.

В случая не е спорно, че ответниците имат качеството на небитови клиенти на топлинна енергия. Законодателят е използвал като критерии при дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди). Процесният имот се използва за магазин, който по съществото си не служи з а задоволяване на битови нужди и според предназначението си е имот за стопански нужди.

При постановяване на решението си СРС е съобразил, че в производството е безспорно установено и от представения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 74/24.03.2017 г., том I, peг. № 1765, дело № 60 от 2017 г. по описа на нотариус Г.Й.-Д., рег. № 343 при НК и район на действие СРС се установява, че ответникът Д. Д. Д. е придобил правото на собственост на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ******* магазин 7, което е станало по време на брака му с И. Д..

Не е спорно също така, че с нот. акт за покупко-продажба № 186/27.09.2019 г., том II, peг. № 7204, дело № 305 от 2019 г., Д. Д. Д. и И. Т. Д. са продали на трето за делото лице - Е.Е.Б., собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ магазин № 7, находящ се в гр. София, район Оборище, в партера на сградата на бул. „*******

При това е законосъобразен извода на СРС, че в процесния период м. 05.2018 г.

- 30.04.2019 г. И. Т. Д. и Д. Д. Д. са собственици на процесния имот.

3

По делото не се твърди, нито се установява ответниците да са сключвали писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция.

При това е обоснован извода, че при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – да претендира установяване на дължимите суми за използвана ТЕ на извъндоговорно такова.

Основателно СРС е направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Съдът приема, че възраженията на ответниците в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;

3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По делото се установява, че в процесния период ищецът е подавал в сградата топлоенергия, която е начислявана съгласно ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

Както се посочи и по – горе, не е спорно и не се установява за доставката на ТЕ в този имот да е сключен писмен договор с ищеца, според изискванията на ЗЕ, посочени по – горе.

При постановяване на решението си СРС е направил изводите си обосновано, съобразявайки заключенията на приетите пред него СРС съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които не са оспорени от ответниците и основателно са кредитирани от съда.

От СТЕ се установява, че за имота е имало реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период 01.05.2018 г. - м. 30.04.2019 г.