Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6337 от 03.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1254/2024
Вид
Решение № 6337
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6337 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110101254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование до 09.05.2022 г. „Ю.“ ЕООД) е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Р. А., за заплащане на сумата от 87,48 лв., равняваща се на 44,73 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 04.12.2018 г. и допълнително споразумение към него от 07.12.2018 г. с клиентски № ***, сключени между длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „С.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 23.09.2020 г., който от своя страна е прехвърлил вземанията на заявителя с анекс от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението (13.06.2022 г.) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 31728/2022 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че за дружеството е възникнало вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, предвидена в договора, формирана от сбора на трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС по избрания тарифен план. Излага доводи, че длъжникът е уведомен за извършените цесии преди процеса. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Р. Р. А., не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на ответника по реда на ГПК.

На 01.04.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован по реда на ГПК. В призовката за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.

Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С молба, подадена преди проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3 / да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6 / предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в размер 104,81 евро за исковото производство, представляващи заплатена държавна такса и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и в размер 104,81 евро за заповедното производство, представляващи заплатена държавна такса и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

2

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД, че Р. Р. А., ЕГН ********** дължи на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 87,48 лв., равняваща се на 44,73 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 04.12.2018 г. и допълнително споразумение към него от 07.12.2018 г. с клиентски № ***, сключени между Р. Р. А. и „Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „С.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 23.09.2020 г., който от своя страна е прехвърлил вземанията на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК *** (с предишно наименование „Ю.“) с анекс от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 31728/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – 13.06.2022 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31728/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН ********** да плати на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 104,81 евро, представляваща разноски за исковото производство, и сумата от 104,81 евро, представляваща разноски за производството по ч. гр. д. № 31728/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3