Решение № 106 от 19.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400601096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия П. Г. Х., чрез защитника му адв. К. Д. от АК-Плевен, срещу Присъда № 127 от 16.10.2023 година постановена по НОХД 1844/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.

В жалбата се сочи, че първоинстанционния съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Направено е искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на инкриминираното с обвинителния акт престъпление.

В допълнението към жалбата (допълнителните съображения) подсъдимият, чрез своя процесуален представител, твърди, че мотивите на първоинстанционната присъда са в противоречие с правната теория, която урежда вещните права съгласно Закона за собствеността. В тази връзка са посочени и анализирани нормите на чл. 68 и чл. 69 от Закона за собствеността. Посочена е и съдебна практика на Върховната съдебна инстанция по наказателни дела, която според защитата оборва обвинителната теза и приетите от първата инстанция наказателно-правни изводи досежно съставомерността на деянието и виновността на дееца.

С атакуваната присъда Районен съд – гр. Плвен е признал подсъдимия П. Г. Х. – роден на ***г., в гр. Плевен, постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „***”, №5, вх.Б, ет.2, ап.3, настоящ адрес: гр. Плевен, ул.„***” №***, ет.1, българин, български гражданин, основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2022г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи, собственост на Е.Г.Б. от гр.Плевен, които владеел - телефон „***“ на стойност 1900 лева, ведно с 2бр. СИМ1 карти на мобилен оператор „Йетел“ на стойност 10лв., всичко на обща стойност 1910 лева престъпление по чл.206 ал.1 НК, поради което и на основание чл.206 ал.1 НК във вр.чл.54 НК му е определил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.68 ал.1 НК е РС-Плевен е привел в изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД 357/2021г. по описа на Окръжен съд-Плевен, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС е определено също да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда потвърдена.

Защитникът на подсъдимия, адв. К. Д., поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като в допълнение сочи, че св. Е.Б. при разпита си в съдебно заседание е заявила, че отстъпването от нейна страна на телефона й, на подсъдимия Х., не е единичен случай, а напротив – многократно го е давала на същия. В тази връзка защитникът отново сочи, че от обективна и субективна страна престъплението не е извършено и въззвината инстанция следва да постанови съдебният си акт именно в тази насока.

В правото си на лична защита подс. Х. сочи, че във въпросния ден, въпросното момиче (св. Б.), както винаги му е дала телефона си, обстоятелство, което според него се е случвало и друг път, за да може подсъдимия да залага вместо свидетелката. Същият твърди, че свидетелката му е казвала, че го обича, но той не е имал отношения с нея.

При последната си дума подсъдимият моли съда да отмени първоинстанционната присъда.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалба и допълнението към нея, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

П. Г. Х. е роден на ***г., в гр. Плевен, постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „***”, №5, вх.Б, ет.2, ап.3, настоящ адрес: гр. Плевен, ул.„***” №***, ет.1, българин, български гражданин, основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: ********** Към 18.06.2022г. подсъдимият Х. и свидетелката Е.Е. Б. се познавали и били в приятелски отношения помежду си. На същата дата късно вечерта, двамата били заедно и се разхождали в централната част на гр. Плевен. Достигнали казино „***“ /находящо се в близост до хотел „Ростов“/ и подсъдимият влязъл да играе хазартни игри, а свидетелката го изчакала отвън, тъй като била непълнолетна.

Известно време след това, Х. излязъл от казиното и помолил Б. да му услужи с мобилния си телефон, за да продължи да играе хазартни игри – този път онлайн, в сайта на „***“. Б. имала доверие на Х., още повече, че и в други ситуации му била услужвала с телефона си, поради което се съгласила. Предоставила му мобилен телефон „***“ на стойност 1900 лева, ведно с 2бр. СИМ-карти на мобилен оператор „Йетел“, на стойност 10лв., собственост на Е.Г.Б. - баща на свидетелката, който на свой ред й бил предоставил за безвъзмездно ползване посочените вещи. След това Х. и Б. се отправили към ул. „***“ като преминали по ул. „***“ /известна на живущите в града като някогашна „***“/, в посока – дискотека „***“. Б. обаче поискала от Х. да се разделят за малко, защото се опасявала, че брат й може да е на дискотека и случайно да ги види заедно.

2

Поради това, Б. и Х. продължили движението си по споменатата улица, но раздалечени един от друг. Междувременно, вече било около полунощ на 18/19.06.2022г. и както св.Б. предполагала, непосредствено пред дискотеката забелязала брат си. Спряла да се види за малко с него, а подсъдимият продължил движението си към т.нар. „***“, като продължавал да държи в себе си, предоставения от свидетелката Б., мобилен телефон с два броя СИМ-карти.

След като се разделила с брат си, Е.Б. продължила в посоката, в която се бил отдалечил подсъдимият, но не успяла нито да го настигне, нито – да го намери. Не разполагала и с телефон, за да се свърже с Х.. Тъй като знаела, че той обича да посещава игрални зали, започнала да го търси по различни такива, разположени в централната част на гр.Плевен, но без успех. В една от тези зали, находяща се в близост до тунела на ресторант „***“, св. Б. помолила непознато лице от женски пол – крупие, да се свърже от нейния телефон със своя собствен. При опитите за прозвъняване обаче, мобилен телефон „***“ директно отхвърлял направените опити за повиквания.

Междувременно, непосредствено след като се разделил със св. Б. по гореописания начин, подсъдимият решил да се облагодетелства от предоставените му за ползване вещи. За да удовлетвори нуждата си от парични средства, подхранвана от хазартните му игри, подсъдимият решил да заложи мобилния телефон, собственост на св. Е.Б.. По неустановен начин се разпоредил с двете СИМ-карти, поставени в телефона, след което се явил в заложна къща „***“ ООД-София, находяща се в гр.Плевен, ул. „***“ №14. По това време, на смяна била свидетелката Л.А. Х.а, на която направило впечатление, че П. Х. видимо много бързал. Попълнил изискуемите книжа по залагането на мобилен телефон „***“, в т.ч. Заложен билет №*** от 19.06.2022г., Декларация по чл.14 ал.3 от Наредба за дейността на заложните къщи, Декларация за обработване на лични данни, като получил заем в размер на 500 лева.

Вече било ранното утро на 19.06.2022г. и свидетелката Б., след като не успяла да намери подсъдимия, се прибрала вкъщи, където се оплакала на баща си, че е изчезнал мобилния й телефон. Двамата направили нов опит за връзка със „***“, но отново без успех – направените опити за повикване били директно отхвърляни. Заедно се отправили към сградата на 02 РУ-Плевен, за подаване на сигнал, като по пътя, в близост до т.нар. „***“ случайно видели подсъдимия П. Х.. Свидетелката Б. казала на баща си, че подсъдимият е бил с нея, когато е изчезнал мобилния й телефон. Свидетелят Е.Б. доближил /до този момент лично непознатия му/ П. Х. и го запитал дали знае нещо за мобилния телефон на дъщеря му; наред с това го уведомил, че са се отправили към 02 РУ-Плевен, за подаване на жалба.

Подсъдимият обаче заявил, че не знае нищо по този въпрос. След това Б., Б. и Х. се разделили, като непосредствено след това, на 19.06.2022г. св. Б. подал Сигнал до НАЧАЛНИК на 02 РУ-Плевен, с което започнала предварителна проверка по случая.

По-късно на същия ден – 19.06.2022г., подсъдимият се свързал с лично познатия му Н.М.И., който наред с другото, стопанисвал търговски обект за продажба на употребявани мобилни телефони. П. Х. помолил св.И. да „откупи“ заложения мобилен телефон в „***“, като се уговорил със свидетеля, че след „откупуването“ на телефона, ще му го продаде за сумата от 250 лева. Свидетелят И. не предполагал, че заложената от Х. вещ е предмет на престъпление, поради което се съгласил. Заедно с подсъдимия посетили гореспоменатата заложна къща, свидетелят заплатил сумата в размер на 550 лева за погасяване на взетия от Х. заем, след което дал на подсъдимия 250 лева и запазил за себе си собствения на Е.Б. мобилен телефон. Впоследствие, в хода на споменатата започнала полицейска проверка, св.

И. предал доброволно находящия се у него телефон „***“, за което бил съставен нарочен Протокол от 04.08.2022г., а срещу Разписка от 22.08.2022г., вещта била върната на собственика – св.Е.Б..

В тази връзка с Постановление от 26.07.2022г. било образувано досъдебно производство пр.пр.№4138/2022г. по описа на РП-Плевен, в хода на което П. Г. Х. ЕГН:

********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.206 ал.1 НК.

Въззивният съд следва да отбележи, че напълно споделя изводите на първата инстанция 3 досежно фактите по делото, като същите са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

Следва да бъде отбелязано, че въззивната жалба е бланкетна по своя характер, поради което основните възражения на подсъдимия и защитата му се съдържат в допълнението на същата. Основното оплакване касае съставомерността на извършеното от подсъдимия Х. деяние, и по-конкретно липсата на такава. Направеният анализ на гражданскоправните разпоредби от Закона за собствеността (чл. 68 и чл. 69 ЗС), които уреждат „владението“ и „държането“, като институти на гражданското право и развитите съображения в тази насока не водят настоящата въззивна съдебна инстанция до извод различен от направения в първоинстанционното съдебно производство. В настоящия случай безспорно е налице владение върху инкриминираната вещ от страна на св. Б., която предоставила мобилния си телефон на подсъдимия с целта да продължи да играе хазартни игри – този път онлайн, в сайта на „***“. Именно по този начин свидетелката е прекъснала своята фактическа власт, която до момента е упражнявала върху инкриминираните вещи, като подсъдимия е установил своя такава върху същите. Тук следва да бъде отбелязано, че установяването на фактическа власт по чл. 206, ал. 1 НК следва да стане на определено правно основание, съгласно което деецът владее или пази чуждата движима вещ. Безспорно в настоящия случай се касае за хипотеза на заем за послужване съгласно чл. 243 от Закона за задълженията и договорите. Именно това е правното основание за предоставянето от страна на св. Б. на мобилния си телефон и двата броя СИМ карти в него, на подсъдимия Х., а фактическото основание е подсъдимия да продължи да играе хазартни игри – този път онлайн, в сайта на „***“. Договорът е неформален, тоест може да бъде сключен и в устна форма (както е в настоящия случай) и безвъзмезден по своя характер, доколкото заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. По подробен анализ на посочените гражданскоправни разпоредби не е необходим, доколкото цитирането им се домогва единствено да посочи правното основание, на което подсъдимия е владеел вещта, защото в противен случай липсата на такова би довело до други престъпни състави. Упражняването от негова страна на фактическа власт върху инкриминираните вещи се доказва, както от показанията на св. Б., св. Х.а, така дори и от обясненията на подсъдимия, който заявява, че „нейния (на св. Б.) телефон е в мен“ (л. 62/гръб/, от НОХД № 1844/2022 г. на РС-Плевен). В частта от обясненията на подсъдимия, които не отговарят на събрания и проверен доказателствен материал, първоинстанционният съд убедително и мотивирано е отговорил и е противопоставил доказателства на защитната версия изложена от подсъдимия, поради което настоящата инстанция се солидаризира с тях и не счита за необходими да ги преповтаря.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a49f670-e945-414c-ac5e-1813fe666b09