Определение № 14767 от 04.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14767 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508612 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК .

Образувано е по възражение на „Уиндор дизайн“ ООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 38790 от 09.12.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 71492/2024 г. по описа на СРС, 48-ми състав. Твърди, че за наличието на тази заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е разбрал от полученото на 13.05.2025 г. запорно съобщение по изпълнително дело № 20258400400394 по описа на ЧСИ М.Ц..

Поддържа, че липсва надлежно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява дружеството да е напуснало вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление, без да е вписан новият му адрес.

Посочва, че дружеството не е напускало този адрес, който е вписан като постоянен адрес на един от двамата управители на дружеството, считано от 18.09.2020 г., за което обстоятелство представя като приложение към жалбата удостоверение за постоянен адрес № 7367/19.05.2025 г.

Моли съда да приеме възражението срещу заповедта, да спре принудителното изпълнение, образувано въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист и да върне делото но СРС за даване указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Препис от възражението е връчен на взискателя „Инженеринг за механизация в животновъдството-2000“ ООД, като в законоустановения срок е подаден отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на възражението.

1

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените във възражението и отговора доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред СРС е образувано въз основа на заявление от 29.11.2024 г. на „Инженеринг за механизация в животновъдството-2000“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Уиндор дизайн“ ООД. Заповед за изпълнение по това заявление е издадена на 09.12.2024 г. На 07.01.2025 г. препис от заповедта е изпратен на длъжника на вписания към този момент в Търговския регистър негов адрес на управление, а именно: гр. София, ж.к. **** /в първоначално изпратеното на 16.12.2024 г. до длъжника съобщение е вписан погрешно адреса на длъжника, поради което е разпоредено изпращането на второто съобщение на 07.01.2025 г., в което да се впише коректно адреса на длъжника/.

Изпратеното до длъжника на 07.01.2025 г. съобщение, с препис от заповедта, до вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление, е върнато в цялост на 28.02.2025 г., с отбелязване от връчителя, че на посочения адрес няма канцелария, няма служители и няма фирмена табела на търсената фирма „Уиндор дизайн“ ООД.

След запознаване с така вписаните констатации, на 12.03.2025 г. заповедният съд е приел, че съобщението следва да се счита редовно връчено по реда на чл.

50, ал. 2 от ГПК на 28.02.2025 г. Съобразявайки липсата на подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение, на 07.04.2025 г. заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу длъжника.

Видно от събраните от заповедния съд доказателства, съобщението за образуване на изпълнително дело, към което е приложен препис от заповедта от 09.12.2024 г., е връчено на длъжника на 13.05.2025 г. Затова следва да се приеме, че подаденото на 21.05.2025 г. възражение е в рамките на срока по чл.

423, ал. 1 от ГПК, поради което Съдът следва да разгледа възражението и се произнесе по същество по наведените в него доводи за нередовност на връчването.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В случая се установява основателността на наведените от длъжника доводи за ненадлежно връчване на заповедта по реда на чл. 50, ал. 2 2 от ГПК.

Отразеното върху съобщението от връчителя обстоятелство, че на адреса няма канцелария, служители и фирмена табела на търсеното дружество, не е достатъчно да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 50, ал.

2 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС /например решение № 279/24.01.15 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по гр. д. № 2 769/14 г./, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез прилагане на съобщението по делото, връчителят следва да удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, след като извърши проверка има ли табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители, включително и да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от длъжностното лице по връчването в съобщението, включително и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението. В случая връчителят се е задоволил единствено да посочи, че няма канцелария, служители и табела с фирмата на дружеството, но без да отбележи да е направил опит да събере сведения за това дали дружеството действително пребивава на посочения адрес, като в разписката въобще липсва отбелязване, че дружеството е напуснало адреса.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в случая не са били налице предпоставките за приложение на установената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция на връчване, поради което следва да се приеме, че се установяват предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане на възражението нередовна процедура по връчване на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, при приемане на възражението по реда на чл. 423 ГПК изпълнението на невлязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се спира.

Делото следва да се върне на заповедния съд за продължаване на производството с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, възражението на „Уиндор дизайн“ ООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 38790 от 09.12.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 71492/2024 г. по описа на СРС, 48-ми състав.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, за спряно изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 38790 от 09.12.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 71492/2024 г. по описа на СРС, 48-ми състав.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, 48-ми състав за продължаване на производството с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето определение да се изпрати на ЧСИ М.Ц., по изпълнително дело № 20258400400394.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4