Решение № 307 от 12.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Плевен, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20254430200821 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № P - 15-2500060 от 15.04.2025г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ на "*** с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Б. - ***, ЕГН: **********, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление.

Жалбоподателят „***, чрез представляващ С. А. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат М. А. от АК – Плевен с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган *** на Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, представлява се от ст.юрк. П.Ч. с пълномощно по 1 делото.

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка в обект - офис на КЗП с адрес: *** със Становище с вх. № Р-03-576/12,04.2024г, с приложен договор № *** са установени следните обстоятелства при извършване на нарушението:

На 26.03.2025г. е била извършена документална проверката в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, при която е установено, че работодателят „*** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление, ***, представлявано от С. А. Б. – ***, с ЕГН: **********, в качеството си на *** е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно, че работодателят не е изпратил уведомление до съответната ТД на НАП в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение с лицето В.В.В. с ЕГН: **********, която е била на длъжност „***.

Прекратеното трудово правоотношение с лицето е въз основа на Заповед № 174/10.12.2024г., в съответствие с изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ – в срока за изпитване. До 17.12.2024г. включително не е постъпвало такова уведомление в системата на НАП. Датата на извършеното нарушение е 18.12.2024г. Уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е изпратено на 20.02.2025г., в 11:27:05 часа, видно от направената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 30Е002014602 от 20.02.2025г. Нарушена е разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Нарушението се потвърди и от събраните посмени доказателства, представени по делото, а именно: копие от трудова книжка на В.В.В. с ЕГН: **********, серия Щ № 796329; Заповед за прекратяване № 174/10.12.2024г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 30Е002014602 от 20.02.2025г. Предвид изложената фактическа обстановка и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено на „*** с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Б., ЕГН: ********** 2 административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Безспорно се установява, че нарушението е извършено на 18.12.2024г.,а именно „***, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, след като работодателят не е изпратил уведомлението до съответната ТД на НАП в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение с лицето В.В.В., което е било прекратено въз основа на Заповед, в съответствие с изискванията на чл. 71, ал. 1 от КОТ – в срока за изпитване.

Нарушен е 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Нарушението е първо по ред и инцидентно за дружеството, няма данни за извършени други нарушения на КТ, за които да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления.

Нарушението е констатирано след извършена проверка на 12.04.2024 г. в обект - офис на КЗП с адрес: *** със Становище с вх. № Р-03-576/12,04.2024г, с приложен договор № ***, в който са установени посочените по-горе обстоятелства при извършване на нарушението.

Срещу АУАН № 15-2500060/26.03.2025г. не е направено възражение.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител А. В. Д. като обективни, ясни и незаинтересовани.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда:

„В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване“. Трудовото правоотнишение е било прекратено със Заповед на 10.12.2024г., нарушението е извършено (чрез бездействие) на 18.12.2024г., а уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е изпратено чак на 20.02.2025г. В 11:27:05 часа, видно от направената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 61, ал. 5 от КТ с изх. № 30Е002014602 от 20.02.2025г., въпреки че уведомлението все пак 3 е направено, то е направено много по-късно, императивната разпоредба на чл. 62, ал. 3 от КТ. с което е нарушена

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от страна на наказващия орган. НП съдържа всички предвидени в закона реквизити, правилна е квалификацията на извършеното нарушение. То е напълно доказано, ясно и подробно описано, подкрепено с необходимите доказателства.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН (не е съставен АУАН в продължение на три месеца), безспорно се доказа, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед на 10.12.2024г., нарушението е извършено (чрез бездействие) на 18.12.2024г., а извършената документална проверка е направена на 26.03.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“, след която АНО е установил извършеното нарушение. Именно в този момент АНО констатира нарушението.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и по-точно ал.1, т.3 и т.6. Безспорно, според съда, в пълна степен е конкретизирано дружеството жалбоподател - с посочване на наименованието му, ЕИК, седалище и адрес на управление, както и посочване на ***я му и неговия единен граждански номер. И в АУАН, и в НП е посочена дата на извършване на нарушението, а именно 18.12.2024г.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че лицето, в чието присъствие е извършена проверката и, което е получило АУАН – Л.Ц.М., не е ясно в какво качество е получил акта. Видно от материалите по делото е, че ***ят на дружеството жалбоподател „*** – С. А. Б. е упълномощил с нотариално заверено пълномощно / находящо се на л.12 по делото/ Л.Ц.М. да го представлява пред Д“ИТ“ – Плевен с правото да подписва и получава АУАН, протоколи от извършени проверки, призовки, НП както и всички останали заключителни документи, резултат от контролната дейност на органите извършили проверките в Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен. С оглед на това обстоятелство, съдът счита, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че няма изписани поне две имена след подписа на свидетеля на нарушението, нито след подпис 4 на съставил акта, за да може да се идентифицира лицето. В съставения АУАН, в началото на същия са изписани имената и на актосъставителя – А. В. Д. и на свидетеля – П. М. Т..

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е ясно къде е установено извършването на нарушението. И в АУАН, и в НП е записано:

„При извършена документална проверка на 26.03.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда…..“ Според съда, безспорно нарушението е установено при проверка по документи. Нарушението е по чл.62,ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ е императивна, т.е. вменява задължение на работодателя в 7-мо дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение да подаде уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е ясно на кой е връчено наказателното постановление. Видно от приложено по делото известие за доставяне / находящо се на л.13 по делото/ процесното НП е връчено на И.О. – *** в дружеството жалбоподател на 17.04.2025г. в 12.20 часа. Същото е получено от нарушителя и е обжалвано.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е ясно и не е посочено нито в АУАН, нито в НП кой е подал Уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение от 20.02.2025г. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ вменява задължение на работодателя да впише данните в регистъра на заетостта при прекратяване на трудовия договор. Според съда не е релевантен въпроса кой е подал уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не касае предмета на делото.

Безспорно, според съда, работодателят жалбоподател „***, с действията си е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Нарушението е на т.н. просто извършване и не е необходим специален вредоносен резултат. В този смисъл е неоснователната и безпредметна тезата на адв. А. за наличие или липса на такъв резултат в случая.

Наложената от наказващият орган имуществена санкция за нарушението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е в размер към минимума, който съдът приема за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички 5 реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № P- 15-2500060 от 15.04.2025г. издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „*** с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.

А. Б. - ***, ЕГН: **********, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6