Решение № 473 от 30.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330111288 по описа за 2022 година

Предявеният иск намира основание чл.422 ГПК, вр. чл.6, ал.1 т.10 ЗУЕС.

Ищецът Етажна собственост – Търговски център "**", находяща се в гр. **, ж.к.

**, бул. **№**, представлявана от председателя на управителния съвет Н.Д. И. твърди, че ответниците притежават два магазина в сграда в етажна собственост, за които дължат разноски по поддържане на общи части за периодите от 01.2022 г. до 05.2022 г. за магазин № **и от месеците 01.2022 г. до 05.2022 г. за магазин № **. Поддържа, че по документ за собственост обектът на ответниците е оформен като един магазин, но впоследствие той е бил преграден с лека преградна стена, като са обособени по тази начин два магазина с посочени номера. За дължимите суми, които за магазин № **възлизат на 117,81 лв., а за обект № **също 117,81 лв., било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците възразили. Искането е да се установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

След дадени от съда указания по реда на чл.129, ал.3 ГПК, ищецът е оттеглил претенцията си относно заплащане на сумата 117,81 лв. дължима за магазин №**, като в тази част производството е било прекратено. След влизане в сила на определението за частично прекратяване предмет на иска е установяване съществуването на вземане за сумата 117,81лв. относно магазин №**.

Ответниците Н. Й. Д. и Т. Й. Д. поддържат, че обектът им не е бил използван за 1 повече от 30 дни в рамките на една календарна година, поради което и не дължат претендираната сума. Считат иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че ответниците са собственици на самостоятелен обект - магазин №**, находящ се в сградата на Търговски център "**", находяща се на адрес гр. **, бул. ** / лист 14 и 36/ .

Установява се от представения протокол от общо събрание на етажната собственост проведено на 07.12.2021г., че е било взето решение за сключване на договор с „БГ Домоуправител“ ЕООД относно предоставяне на услугата „професионален домоуправител“ / лист 9/ . Със точка 3 от същия протокол било взето решение собствениците на самостоятелни обекти ежемесечно да заплащат суми за покриване на текущите разходи по поддръжка и управление на общите части, които се разпределяли по следния начин: ел. енергията за осветление на общи части и асансьор, такса за поддръжка на асансьор, за почистване и охрана, които следвало да се разпределят според процентите на ид.ч. от общите части съответни на всеки самостоятелен обект; такса други разноски по поддръжка в размер на 300 лв. разпределени съобразно процентите на ид.ч. от общите части съответни на всеки самостоятелен обект. Взето е също решение необитаемите самостоятелни обекти да заплащат 50 % от разходите за поддържане съгласно чл.51, ал.3 ЗУЕС, както и такса други разноски по поддръжка на общите части и възнаграждение за професионален домоуправител / лист 10 / .

Установява се от приложеното ч.гр.д. №8909/2022г., че на 17.06.2022г. председателя на управителния съвет и представляващ етажната собственост подал срещу ответниците Н. Д. и Т. Д. заявление по чл.410 ГПК. По заявлението била издадена заповед за изпълнение №4522/20.06.2020г. за солидарно заплащане на сумите: 117,81 лв. разходи за магазин №**за времето от януари 2022г. до май 2022г.;

117,81 лв. разходи за магазин №**за времето от януари 2022г. до май 2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.06.2022г. и деловодни разноски - 25лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. На 15.07.2022г. те подали възражения / лист 27 и 28 на приложеното дело/ .

Така издадената заповед за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение №8575/28.07.2023г. постановено по настоящото дело. Обезсилването е относно частта с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно сумата 117,81 лв. разходи за управление и поддръжка на общи части за магазин 10А / лист 90/.

Според показанията на свидетелката П. И., която е служител на дружеството „БГ Домоуправител“ с което етажната собственост е сключила договор за управление на общите части, в сградата има само търговски обекти. Свидетелката твърди, че познава магазина под №**, който е собственост на ответниците. Поддържа, че в него 2 имало оставена стока – дрехи, които се били продавали преди, но не и в момента. На свидетелката не било известно дали магазинът е даден на агенция за отдаване под наем или за продажба. И. не била ежедневно в търговския център, но ходела там поне три пъти в месеца. При тези посещения била виждала хора да излизат и влизат в магазина, но това не било всеки път / лист 110/ .

Според представеното удостоверение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД по партидата на магазин №**в търговски комплекс „**“ за времето от 01.01.2017г. до 01.06.2022г. няма фактурирани количества питейна вода / лист 67/. От приложената към писмото на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 16.03.2023г. справка се установява, че за периода от месец януари на 2107г. до м. 06.2022г. по партидата открита за процесния магазин е отчетена минимална ежемесечна консумация, която не превишава три квтч. Общо за периода потреблението възлиза на 64 квтч /лист 64 -66/ .

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от м.01.2022г. до м. 05.2022г., съобразно вписванията в счетоводството на дружеството "БГ Домоуправител" ЕООД, по партидата на клиент Н. Й. Д., за когото е отбелязано, че е собственик на магазин №**, са записани разходи в общ размер 235,62 лв., които са разделени на поравно на два обекта – **и **. По партидата на този клиент няма постъпили плащания / лист 118/ .

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По делото не се спори, че двамата ответници са собственици на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост – магазин №**. Това е видно и от представената по делото справка относно вписванията в търговския регистър / лист 13/.

Претендираните с исковата молба вземания се отнасят за периода януари 2022г.

– май 2022г. включително. Към този момент е действала редакцията на чл. 51 ал.1 ЗУЕС /ДВ бр. 26 от 2016г./, според която разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Съгласно чл.51, ал.2 ЗУЕС /ДВ бр. 26 от 2016г./ не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Разпоредбата на ал.2 на чл.51 ЗУЕС е повелителна, като въвежда изключение от правилото на ал.1. По силата на това изключение, визираните в нея лица са освободени изцяло от всички разходи /разноски и такси/, във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части. Поради това независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал.

2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и 3 поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер / в този смисъл - Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК/.

Съдът намира, че по настоящото производство не се установи безспорно, че магазинът, собственост на ответниците се ползва по предназначение – за осъществяване на търговска дейност повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Показанията на свидетелката, разпитана по искане на ищеца, не водят до такъв извод. От тях не може да се обоснове извод, че търговският обект е използван повече от тридесет дни. Твърденията на свидетелката, че магазинът се използва се опровергават от представените документи относно потребените в него ел. енергия и питейна вода. От друга страна съдът намира, че свидетелката като служител на дружеството упражняващо функциите на професионален управител на сградата следва да се счита за лице заинтересовано по смисъла на чл.172 ГПК.

Не може да бъде споделен доводът на ищеца, че чл.51, ал.2 ЗУЕС е неприложима към конкретния случай, тъй като обект на правото на собственост е търговски обект. Подобно тълкуване не следва от текста на разпоредбата, който не предвижда подобно изключение. Освен това нейният императивен характер налага стриктното й тълкуване.

Предвид изложеното съдът намира, че за ответниците не е възникнало задължението, което е предмет на заповедта за изпълнение, респективно на предявения иск за установяване на вземането. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ответниците са направили разноски за процесуално представителство в размер на 660 лв. с ДДС, които са били присъдени влязлото в сила определение №8575/28.07.2023г. Повторно представения договор за правна помощ на същата стойност, макар и с различна дата / лист 108/ има за предмет същите процесуални действия, както и представения по-рано, възнаграждението по който е присъдено.

Обемът на предоставената защита не предполага присъждане на повторни разноски в претендирания размер от 660 лв. с ДДС. Ето защо съдът счита, че следва да присъди сумата 120 лв. с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение за проведените две открити съдебни заседания след постановяване на определение №8575/28.07.2023г.

Към тази сума следва да се прибави и сумата 10 лв. представляваща държавна такса за съдебни удостоверения / лист 51 и 52/ .

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК, вр. чл.6, ал.1 т.10 ЗУЕС, за признаване на установено по отношение на Н. Й. Д. ЕГН ********** и Т. Й. Д. ЕГН ********** 4 двамата с адрес гр. **, бул.**, че дължат солидарно на Етажна собственост – Търговски център "**", находяща се в гр. **, ж.к. **, бул. **, представлявана от председателя на управителния съвет Н. Д. И. сумата: 117,81 лв. /сто и седемнадесет лева и 81ст./, представляваща разходи за поддържане и управление на общите части, дължими за самостоятелен обект – магазин №**за времето от януари 2022г. до май 2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2022г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед № 4522/20.06.2022г. по ч.гр.дело №8909/2022г. на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА Етажна собственост – Търговски център "**", находяща се в гр. **, ж.к. **, бул. **, представлявана от председателя на управителния съвет Н. Д. И., да заплати на Н. Й. Д. ЕГН ********** и Т. Й. Д. ЕГН ********** двамата с адрес гр. **, бул.**, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 130 лв. /сто и тридесет лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5