Решение № 84 от 21.06.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Златоград, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100051 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена Н. Р. С., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н. ул. „Б.“ № * и Р. Я. С., ЕГН ********** с адрес: обл.

П., гр. П., бул. „Ц.Б. III-ти О.“ № *, чрез адв. Е.М.В. от Адвокатска колегия - гр. С., със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ***, срещу ОБЩИНА Н., обл. С., с ЕИК **** представлявана от Б.Р.К.-Кмет на общината, със седалище и адрес: гр. Н. ул.

„А.С.“ № 104 и се движи след разделяне на отделните искове с акт по чл.210, ал.2 ГПК съгласно Определение, рег. № 41/06.02.2025 г.

Ищците в първоначалната искова молба, по която е било образувано настоящото гр.д. 49/2025 г. и с цитираното по-горе определение разделено по два обективно съединени установителни искове, чрез пълномощника си адв. В. сочи, че са собственици по силата на давностно владение на:

1.имот с идентификатор ПИ ***; местност „А.к.“; вид собственост Общинска частна; вид територия – Земеделска; категория – Девет; начин на трайно ползване – Нива; площ -1129 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи на имота имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

*** и

2.имот с идентификатор ***; местност „А.к.“; вид собственост Общинска частна; вид територия – Земеделска; категория – Девет; начин на трайно 1 ползване – Нива; площ - 443 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи на имота имоти с идентификатори: ***; ***; ***.

Настоящото производство е за имот № 2.

Пълномощникът на ищците сочи, че имат горните имоти от родителите си, като от 1985 г. ищците владеят имотите явно и необезпокояван от никого.

Първоначално ищцата Н. Р. С. е владяла имота със своя съпруг М. Я. С. (брат на втория ищец Р. Я. С.), като в последствие след неговата смърт 25.09.2024 г. продължила да го владее наред с Р. Я. С.. Ищците ежегодно от 1985 г., а преди това и техните праводатели са обработвали процесните имоти като свои, като през годините са ги засаждали с различни селскостопански култури, тютюн, картофи зеленчуци. Към настоящия момент имотите са превърнати от ниви в ливади които ежегодно се косят.

И в двата имота ищците имат построени полумасивни стопански сгради плевни, в които прибират селскостопанската продукция.

При направена справка ищците установили, че процесните имоти са записани като стопанисвани от Община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Имот с идентификатор *** по КККР на Н. не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога ги е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Ищците в периода от 1985 г. до настоящия момент, вкл. не са прекъсвали и не са губили владението върху процесиите имоти, същите имоти постоянно явно и необезпокоявано от никого са владяни от ищците като техен с оглед на което е и придобит по давност от доверителите ми. Тук следва да се посочи че към владението което е осъществено от доверителите ми следва да се присъедини и това на техния праводател който е владял имота от 1950 г., като през 1985 г. го дава на доверителите ми

Имотите не са внасяни в ТКЗС, АПК или сродни на тях организации При позоваване от страна на доверителите ми на изтекла в тяхна полза придобивна давност, същия следва да установят осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици в този смисъл Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. г. к., Второ г. о. на ВКС.

В случая пълномощникът сочи, че ищците са придобил имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение

На следващо място с очи, че процесният имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 2 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г. с което се Обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.

На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр.

46/2006 г.).

За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/ 2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г. но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен

Решението му е обнародвано в Държавен вестник на 4 март 2022 г. и влезе в сила от същата дата. И както самият КС пише: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.

Освен това сочи, че КС изрично постановява, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, aл. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна.

Тоест ищците са придобили горния имот на оригинерно правно основание доколкото същия е осъществявал явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1985 г. до настоящия момент тоест и в релевирания период съгласно горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 4 март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по-горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл срока на придобивната давност. Или в полза на ищците е изтекла придобивна давност в рамките на периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г. вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006 г. - 07.03.2022 г. вкл.).

3

С оглед на гореизложеното за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което моли, Съдът да постанови съдебен акт, с което да признае за установено спрямо ответника, че те ищците Н. Р. С. ЕГН ********** и Р. Я.

С. ЕГН ********** са собственици при равни квоти на основание давностно владение на процесните имоти (имот № 1 по настоящото производство).

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор.

В осз ищците не се явяват, представляват се от адв. В., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, не се представлява, чрез молба от пълномощник моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото е разпитана свидетеля Ф.М.К.. От показанията му се установява, че от преди повече от 10 години, ищците владеят и стопанисват процесния имот.

Свидетелят описва имота подробно по местонахождение и начин на ползване. От показанията му става ясно, че имотът не е бил държавна, респ. общинска собственост, а притежание на частно лице – родителите на втория ищец, респ. родителите на съпруга на ищцата, които са владеели имота преди да го предадат на синовете си.

Ищците, по думите на свидетеля, владеят имота общо от 1980г.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Същевременно свидетеля не се опитва манипулативно да представи фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

Предвид това съдът намира, за установено, че ищците са упражнявали фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецата счита имота за своя собственост.

4

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.

Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 ЗС обн.

ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.

По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде придобит по давност, предвид че представлява публична общинска собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца основание не се установява.

Именно ответникът носи тежест по оБ.ване презумпциите по чл. 69 ЗС и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже, че този имот попада в приложното поле на съществуващата забрана/ограничение по силата на закона.