Решение № 10141 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10141 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110150464 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени от Н. Я. Т., чрез адв. Р., против „**********“ ЕАД и „*********“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

1/ иск за прогласяване нищожност на сключен между Н. Я. Т. и „**********“ ЕАД договор за потребителски кредит № *********/14.02.2023 г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради непосочване в договора на действителния ГПР, както и поради непосочване на условията за прилагане на лихвения процент по кредита;

2/ иск за прогласяване нищожност на сключен на 14.02.2023 г. между Н. Я. Т. и „*********“ ЕООД договор за поръчителство с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – поради липсата на основание за сключване на договора, предвид недействителността на договор за потребителски кредит № *********/14.02.2023 г.

Ищецът твърди, че на 14.02.2023 г. сключил договор за потребителски кредит № ********* с „**********“ ЕАД, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2 829.64 лв., която следвало да върне чрез изплащането на 24 на брой месечни погасителни вноски, при уговорен ГПР от 21,94% и ГЛП в размер на 20%. Сочи, че за обезпечаване на задълженията по кредита сключил с „*********“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство срещу заплащане на възнаграждение в полза на дружеството - гарант. Излага доводи относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че в договора липсва яснота относно механизма на формиране на ГПР по кредита, като при изчисляването му не било съобразено дължимото възнаграждение в полза на поръчителя. Твърди, че дължимата по договора застрахователна премия в размер на 329.64 лв. също представлява разход, който следва да бъде включен при определяне на ГПР по кредита. Отбелязва липсата на яснота относно условията на прилагане на уговорения лихвен процент. Счита, че недействителността на договора за потребителски кредит обуславя и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, предвид липсата на основание за сключването му. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесните договори. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*********“ ЕООД е подал отговор на исковата 1 молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава, че е страна по сключен с ищеца договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2023 г. за обезпечаване на задълженията му по договор за потребителски кредит № *********/14.02.2023 г. срещу заплащането на възнаграждение в размер на 3 014.55 лв.

Излага доводи, че уговореното възнаграждение не представлява разход по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**********“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че по силата на процесния договор за кредит е предоставил в заем на ищеца сумата в общ размер на 2 829.64 лв., от която 2 500 лв. за потребителски цели и 329.64 лв. – застрахователна премия. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на договора. Счита, че възнаграждението в полза на поръчителя не представлява разход по кредита. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е действителен. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, при условията на евентуалност, ответникът „**********“ ЕАД предявява срещу Н. Я. Т. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 119.64 лв., представляваща непогасен остатък от главницата по договор за потребителски кредит № *********/14.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната 2 искова молба – 05.06.2025 г. до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск С разпореждане с рег.№ 188056/11.12.2025г., постановено в настоящото производство производството по гр.д. № 50464/2024г. по описа на Софийски районен съд, в частта по подадения от „**********“ ЕАД, с ЕИК: ********** насрещен иск е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и предявеният насрещен иск е върнат, като разпореждането е влязло в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.02.2023 г. между Н. Я. Т., в качеството му на кредитополучател, и „**********“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на който „**********“ ЕАД предоставило на Н. Я. Т. сумата в размер н а 2 829.64 лв., които кредитополучателят се задължил да върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 20%, годишен процент на разходите от 21.94% и общ размер на всички плащания 3 473.39 лв, както и че по сключения договор за предоставяне на поръчителство задължението е изцяло погасено.

Страните не спорят и по отношение на обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е било включено като разход по кредита.

Съгласно чл. 2, ал. 1 договорът, ведно с приложенията към него, Общите условия, заявлението и дадени съгласия чрез изрични декларации от кредитополучателя относно обработване и съхранение на предоставените от него лични данни по реда и начина, уговорени в Общите условия, представляват цялостно и единно споразумение между страните.

В чл. 4 на раздел II от Общите условия (ОУ) към договора е посочено, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на 2 заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В § 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на "**********" от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на "**********" всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на "**********" за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от "**********" юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с "**********" договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 14.02.2023 г. между кредитополучателя Н. Я. Т. и втория ответник – "*********" ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 2 829.64лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква "в" е предвидено, че поръчителят е получил от "**********" ЕАД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя.

С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "**********" ЕАД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора (л. 95-96) се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3 014.55 лв. за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца.

Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца Н. Т. е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит, както и договорът за предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 3 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21.94%, който не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство (което се признава от ответниците), сключен от потребителя с втория ответник - „*********“ ЕООД, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.