Решение № 4412 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4412 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100510176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от въззивната жалба от „ЛЕВ ИНС“АД срещу решение № 11508/16.06.2025г. постановено по гр.д. № 33124/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, с което е уважен предявения от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД иск с правно основание чл.411 от КЗ и е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Въззивникът твърди, че в обжалваното решение неправилно е установен механизма на ПТП, като съдът не е обсъдил наличието на противоречиви свидетелски показания и несъотвествието им с писмените доказателства по делото, поради което е необоснован извода, че вина за ПТП има водача на МПС, застраховано при ответника по застраховка „ГО“. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли, евентуално – въззивният съд да уважи възражението за съпричиняване релевирано в първоинстанционното производство.Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД е постъпил отговор, в който посочва, че правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и изяснил механизма на ПТП, както и приложил материалния закон.Счита, че пространно наведените доводи във въззивната жалба срещу обжалваното решение са несъстоятелни, поради което моли същото да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното производство.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Относно иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, непротиворечивите свидетелски показания, че към дата 17.12.2021г. между собственика на лек автомобил „Киа Спортидж“, peг. № ******** и „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРОХАВЕНЕ“ЕАД е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно същия автомобил, а между ответника – въззивник в настоящото производство и собственика на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ******** - действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“; на 17.12.2021г. в гр. София, на паркинг на ресторант Хепи на бул. Александър Малинов е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което се реализира удар между двете МПС – в задната дясна част на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ******** и задна лява част на лек автомобил „Киа Спортидж“, peг. № ********; по реда на чл. 403 ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищецът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите; застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на 1062,14 лв, което обезщетение е изплатено по реда на чл.390 ал.2 т.1 от КЗ – с платежно нареждане за групово плащане от 20.11.2023г., в полза на серзиза, извършил ремонта на автомобила, ответникът е поканен да заплати регресното обезщетение ведно с ликвидационните разноски /15,00 лв./.Фактът, че ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 1062,14 лв. е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК

Ответникът оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с щетите, прави възражение за съпричиняване, твърди, че водачът на лек автомобил „Киа Спортидж“, peг. № ******** също е действал виновно и противоправно.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ******** и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице /собственика на лек автомобил „Киа Спортидж“, peг. № ******** респ. суброгиралия се в неговите права застраховател по имуществена застраховка изплатил обезщетение/.

Водачите на двата леки автомобила, между които е настъпило ПТП са съставили двустранен констативен протокол за ПТП от 17.12.2021г. – л.11 от делото на СРС, в който е посочен механизмът на ПТП, подписан от участниците в него, съдържащ забележка, че виновен е водачът на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ********. Същият е в предвидената от закона форма за установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени уреждания на 2 физически лица – чл.123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП, и при липса на спор между водачите на леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Тук следва да се допълни обстоятелството, че механизмът на ПТП, описан в двустранния протокол, се потвърждава и от заключението по САТЕ,което настоящият състав цени като обективно, компетентно и добре мотивирано, както и с показанията на свидетеля Х.Г., кореспондиращи с писмените доказателства по делото и експертното заключение, а именно:на 17.12.2021г. около 21,40ч. на паркинг на ресторант „Хепи“, намиращ се в гр. София, бул. Александър Малинов № 35, водачът на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ******** предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП в намиращия се зад него лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ********.

В протокола за ПТП, в който двамата водачи са описали механизма на ПТП и са съставили саморъчна скица, е отбелязано движението само на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ********, а именно при излизане от парниг и на заден ход, като е отбелязана траекторията на маневрата на заден ход, а именно назад и надясно и при което реализира удар в задната лява част на лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ********. Несъмнено водачът на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ******** е нарушил правилата за движение и конкретно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача на пътно превозно средство, извършващ каквато и да е маневра вкл. и назаден ход да не създава опасност за останалите участници в движението вкл.и да извърши маневрата като се съобрази с разположението, посоката и скоростта за движение на останалите участници в движението.

Действително е налице противоречие меджду показанията на свидетеля Г., управлявал застрахования при ищеца лек автомобил дадени в хода на първоинстанционното производство и описания механизъм на ПТП в уведомление щета до ищеца – л.9 от делото на СРС и досежно конкретното местоположение и движение на лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ********. В уведомлението за щета липсва конкретика относно механизма на ПТП, като така описания - че лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ******** е засякъл управлявания от него автомобил при движение по бул. Ал. Малинов № 35 би могъл да обхване множество различни хипотези на ПТП. В случая точният механизъм на ПТП се установява от вида на причинетите щети по двата автомобила /което е безспорно и установено по делото/ и възможните два варианта за причиняването им, а именно – при паркирано състояние на лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ******** на паркинга на ресторанта /както твърди свидетеля в съдебно заседание/ и при движение назад на лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ******** – но назад и направо. /също с цел излизане от паркирано състояние/, което съотетства на описанието в уведемлението за щета. И в двата случая обаче извършващия маневрата назад и надясно лек автомобил е причина за настъпване на ПТП.

Този извод е несъмнен и неоспорим, при условие, че лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ********е в паркирано състояние. Същият извод е верен и във втория вариант, тъй като видно от динамичната скица на движението на автомобилите от заключението по САТЕ, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно и достоверно, при движение само назаден ход на лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ******** и при липса на неправомерната маневра от страна на водача на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ********, ПТП не би настъпило, както и ако и двата автомобила се движеха само на заден ход, без маневра дясно от страна на водача на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ********. Т.е. удара е бил предотвратим само и единствено от поведението на водача на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ********.

Следователно от текста и скицата в двустранния протокол за ПТП, , както и от заключението по САТЕ и цитираните свидетелски показания, безпротиворечиво се установява, че 3 водача на лек автомобил „Нисан Микра“, peг. № ********, при предприетите две маневри назад и дясно не е съобразил същите с разположението на останалите участници в движението т.е. несъмнено е налице нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между описания механизъм на ПТП и описаните увреждания на лекия автомобил„Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № ******** в двустранния протокол и опис на щетите изготвен от ищовото дружество.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на ищеца – навлизане в лентата на насрещно движение.

Тук обаче е необходимо да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

С оглед приетия за установен механизъм на ПТП, съдът счита, че липсва каквато и да е причинна връзка между поведението на водача на лек автомобил „Киа Спортидж“ peг. № ******** и настъпване на ПТП, още повече такова поведение на ищеца, което да е способствало за настъпване на вредоносния резултат, до който правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд.